Преди броени дни Софийската районна прокуратура повдигна обвинения за неизгодна сделка и помагачество при сключването й на трима бивши членове на борда на директорите на дружеството "Напоителни системи". Според разследващите Стайко Ганчев, Георги Харизанов и Радослав Чеглайски са ощетили фирмата, продавайки през Софийската стокова борса 2000 тона тръби на цени, далеч под реалната им стойност. Първо са продадени 500 тона на цена 200 лв. за тон, а след това още 1500 тона срещу 270 лв.

Според прокуратурата държавната фирма е загубила от това, тъй като освен че е продала тръбите си на ниска цена, е платила и за демонтажа им, с което допълнително е занижила продажната цена. Разследващите изчисляват, че разходите за демонтаж и транспорт са били около 3 млн. лв. След като тази сума се извади от общата печалба от продажбите, се оказва, че тръбите са дадени срещу 130-160 лв. на тон.

Министерството на земеделието обаче



не е единственото, което притежава стари тръби



и върти сделки с тях. Част от тях са в активите на Министерството на регионалното развитие (МРРБ). Подобни съоръжения са апетитна хапка, независимо кой е собственикът им. При преглед на продажбите се вижда, че старите тръби се продават при пълна липса на прозрачност и без никаква яснота кой в крайна сметка печели. Сигурно е обаче, че това не е държавата.

От документи, с които "Сега" разполага, става ясно, че МРРБ е продавало на доста по-ниска цена от колегите си в земеделието, а именно - около 130 лв. на тон, по информация на самото министерство. На 30 януари чрез борсов посредник то продава 12 892 тона тръби, окачествени като старо желязо. Общата им дължина е малко над 48 км, част от магистрален водопровод на територията на Добрич и Силистра. Наименованието, под което това съоръжение фигурира в документите на администрацията, е обект "Водоснабдяване на град Добрич от терасата на р. Дунав". Строителството му се извършва в периода 1980-1993 г., но така и не е доведено до финал поради липса на средства. През август 1993 г. собствеността е прехвърлена на ВиК-Добрич, което трябва да го довърши със собствени средства. Това никога не се случва.

Вместо това



съоръжението е оставено на самотек, тръбите корозират,



а през годините кражбите не са една и две. Според протокол на МРРБ от 14 януари т.г. комисия под председателството на бившия зам.-министър на регионалното развитите Добромир Симидчиев разглежда предложение на шефа на добричкото ВиК Радослав Русев за продажба на въпросните тръби. Решено е да се продадат. Седмица преди решението е получена експертна оценка, която уточнява за какви тръби става дума, какво е количеството, видът, колко ще струва изкопаването и рекултивацията на терена, изобщо всичко, свързано с продажбата. Въпросната експертиза е поредна, което показва, че намеренията за продажба на тръбопровода не са от вчера. Експертни оценки за продаваното съоръжение се правят през октомври 2012 и януари 2013 г. При сделката е взета предвид втората експертиза. Интересното обаче е, че двете заключения се разминават и като размери на тръбите, и като тегло. Според първата експертиза съоръженията са с дебелина 12 мм на стената, а в другата изведнъж стават 10-милиметрови. Така теглото им намалява с близо 2 хил. тона.

Хаосът става пълен, когато се погледнат двете оценки - първата отчита овехтяване, втората - не. Така играта с продавания тонаж става съвсем сложна. Ако се отчете 17% овехтяване, излиза, че трябва да се продадат вместо 14 хил. тона 11.8 хил. тона. Втората експертиза обаче (по която е сключена сделката) не взема предвид това, но пък отчита, че тръбите са с по-тънки стени и фиксира теглото им на 12.8 хил. тона. На практика вместо да има повече яснота какво точно се продава, се случва точното обратното.

"Избор на оценителя е дали да отрази овехтяването или не. В интерес на истината се получава така, че след приспадане на потенциалните 17% овехтяване (корозия) дебелината на стената на 1220 мм тръба става точно 10 мм", отговориха от регионалното министерство на въпроса на "Сега" защо се получава разминаването.

Тук има още един много интересен детайл. Преди изготвянето на оценката от октомври 2012 г. добричкото ВиК изпраща във варненска лаборатория за изследване части от продаваните тръби. Резултатите категорично показват, че те са с дебелина 12 мм. Защо това не е взето предвид при изготвяне на втората експертиза, не е ясно. Купувачът на тръбите "Стийл Трейд България" е платил за близо 13 хил. тона старо желязо 1.3 млн. лв., което прави по около 100 лв. на тон. Ниската цена при такъв тип търгове обикновено се обяснява с



големите разходи, които фирмата има по съпътстващи дейности -



изкопаване, рязане, транспортиране, рекултивация на терените и т.н. Дори да се приеме, че 130 лв. за тон желязо е приемлива цена, начинът, по който са продадени тръбите, в никакъв случай не говори за прозрачност.

Картината става съвсем мътна, след като се прибави и един друг сюжет, за който през март алармира депутатът от БСП Димчо Михалевски. В края на април 2012 г. земеделското министерство сключва договор за наем на техника със силистренската фирма "Медведев СС" ЕООД. Компанията е собственост на Радко Ганчев, който според депутати от БСП е близък до тогавашния земеделски министър Мирослав Найденов. По договора за наем на техника министерството е платило на Ганчев 88 250 лв. Фирмата е демонтирала тръбопровод от клон Долен Дунав и Среден Дунав, става ясно от отговорите на министерството. И днес обаче, точно както по времето на ГЕРБ, от земеделското ведомство отказват да кажат колко точно тръби е извадил бизнесменът.

Заради дейността му Ганчев е арестуван заедно със софиянеца Стефан Кънев и двамата са обвинени в неправомерно изваждане на 29 км тръби от магистрален тръбопровод. Тук обаче става дума за тръби, собственост на Министерството на регионалното развитие. Т.е. Ганчев



има договор със земеделското, но посяга на съоръженията на регионалното



министерство, което води до ареста му. Не е ясно дали извадените от него 29 км тръби са от същия тръбопровод, който МРРБ продава през януари. Също така не е ясно какви тръби е взел Ганчев по силата на договора си със земеделското ведомство и дали няма да се окаже, че е сключена сделка за съоръжение, което изобщо не влиза в активите му.

Така или иначе в самото земеделско министерство също не си губят времето. Продаденото количество, за което Ганчев, Харизанов и Челгайски са разследвани - 2000 тона, е нищо в сравнение с грандиозните им планове за общо 100 хил. тона скрап до края на 2013 г. Решението за бракуването и продажбата им е взето на 2 ноември 2011 г. Само ден по-късно Ганчев в качеството си на изпълнителен директор сключва първата от двете сделки, за които е обвиняем днес. Дали това са единствените продажби, които е успял да осъществи, засега разследващите не казват. Според информация на "Сега" обаче от "Напоителни системи" е продадено много повече.

Според данни, получени по Закона за достъп до информация, до момента Министерството на земеделието и храните е продало 21 118 тона "отпадъци от черни и цветни метали и PVC от бракувани дълготрайни материални активи на "Напоителни системи" ЕАД.



Печалбите от тези продажби са в размер на 4 433 917. 96 лв. без ДДС



От министерството твърдят, че средствата са употребени за погасяване на стари задължения на дружеството - близо 824 хил. лв. за данъци и над 1.5 млн. лв. към доставчици. Това са задълженията в края на 2011 г., когато се взема решението тръби и напоителни съоръжения да се бракуват и продадат. Дали спечелените пари са употребени по предназначение и дали към днешна дата дружеството все още има задължения, не е ясно. Отговор обаче може да се търси в поредния протест на работниците от тази фирма, които във вторник излязоха на улицата заради забавени заплати.

Със заповед на земеделския министър Димитър Греков от 3 юни 2013 г. бяха прекратени бракуването и продажбата на старите съоръжения заради съмнения за сериозни нередности. Но дотогава от министерството бяха успели да отметнат доста работа. По данни от декември 2012 г. са продадени 14 193 тона старо желязо. От общо 188 напоителни станции са бракувани, продадени и нарязани 65. Дружеството има изградени 236 напоителни системи, като общата дължина на изградените напорни водопроводи е 2238 км. От справката в края на миналата година става ясно, че в управляваното тогава от Мирослав Найденов ведомство нямат притеснения относно повсеместното рязане и продажбата на тръби. "По преценка на дружеството демонтираното количество от тръбната мрежа не надхвърля 10% от общата дължина", пишат оттам. Само няколко реда по-нагоре заявяват, че са бракувани тръби в десетте клона на дружеството и че има сключени договори за продажба и през 2013 г. Тоест щели са да продължат с рекордни темпове. Сега прокуратурата трябва да изясни как държавата е била ощетена. Междувременно обаче обвиняемите излязоха на свобода с най-леката мярка за неотклонение "подписка".