Един министър в кабинета Орешарски за разлика от колегите си няма да отчете първите 100 дни на поста. Защото не работи. Министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов нито знае какви са точно функциите му (ако се съди по телевизионните му изяви), нито има с кого и къде да работи. Тъй като не е свършил работа за пет пари, му се наложи да се брани в парламента с чужди проекти.
Нищо неправенето на Данов струва на държавата 1 174 610 лв. Тази сума бе орязана от бюджета на регионалното министерство, за да придобие фантомното министерство по-реални очертания. Въпреки това вече трети месец Данов не се е нанесъл в дадената му сграда и не може да попълни персонала си. Това не му попречи да направи чистка в структурите, които му прехвърлиха наготово, за да придадат смисъл на ведомството - агенциите по кадастъра и за държавен строителен контрол. В стремежа си да придаде смисъл на структурата Данов гръмко "отчете" от трибуната на Народното събрание по повод вота на недоверие към правителството на Орешарски, че бил подготвил 16 проекта за Перник и един за Бяла. Данов обаче няма грам заслуга за тях, както показа проверка на "Сега", защото 16-те проекта за Перник съществуват само в бъдещето, а този за Бяла е подготвен, преди да се създаде министерството, нещо повече - новото ведомство всъщност в момента бави одобрението му.
И да правят нещо министър Данов и подопечните му служители, няма кой да разбере, защото министерството е потънало в информационно затъмнение. Още от зачеването си МИП е пример за задкулисното разпределение на власт. В определени среди въпросите "Кой предложи Калин Тихолов?", а също и "Кой предложи Иван Данов?" и изобщо "Кой предложи да има такова министерство?" са по-любопитни от въпроса "Кой предложи Пеевски?".
Във времена, когато всеки е в "Туитър" и "Фейсбук",
министър Данов няма даже сайт,
а за контактите му отговаря Министерският съвет. Това, че няма сайт, не е чудно за министерство, което няма и сграда. Отпуснатият в центъра на София имот се ремонтира, но без нито една обществена поръчка. Колко струва е въпрос, на който малцината служители на Данов така и не отговориха. Такава непрозрачност и отказ от публичност не сме виждали поне откакто Емел Етем отговаряше за бедствията, а Делян Пеевски вършееше из Държавния резерв като нейна дясна ръка.
Министерство на какво?
Ако се слушат изявите на министъра - предимно в сутрешни блокове - човек трудно може да се ориентира какви са функциите му. Просто защото разписаните в закона функции са твърде тясно скроени за неговия размах. Данов например обича да изтъква, че министерството му е на строителството, а не на странното според него "инвестиционно проектиране". Той хем отговаря според закона за общински проекти над 10 млн. лв., но само в рамките на една община, хем търси инвеститори за проекти от национално значение, които са си в регионалното министерство.
Това обаче е нищо на фона на приказките на Данов отпреди бурната законодателна дейност, която министерството му предизвика, за да просъществува в правния мир. Всъщност променените над 80 закона може би задълго ще си останат единствената реална "дейност" покрай новото министерство. Преди това обаче - когато бе времето на задкулисните договорки между БСП и ДПС и никой не знаеше върху какво ще сложи ръка коалиционният партньор - Данов си присвояваше магистрали, милиардите от Европа за санирането и пр. БСП обаче успяха да озаптят амбициите на ДПС донякъде.
Какво е свършил министърът за 100-те дни не се разбра и от (нещо като) отчета му пред депутатите в ресорната комисия. Изказването му беше изтъкано от пожелания в бъдеще време - все добри намерения какво ще свърши. Репортерите, които успяха да го догонят по коридорите с въпроси за планираните промени в основни закони, бяха върнати на студентската скамейка с отговора:
"Прочетете немските закони"
Има всички шансове в края на годината Данов да се похвали с промени в закона за устройството на територията, заимствани от немския модел. Немското законодателство се цитира винаги от министъра като пример за опростени процедури, ясни срокове и отговорности в строителството. С конкретната задача да преведе закона и да го пригоди към нашите ширини се е заела всъщност Камарата на строителите. Оттам обясниха, че са си поставили срок до края на годината, така че не се знае какъв ще е приносът на Данов.
Към любопитното битие на Данов като член на правителството тези дни се прибави още един детайл - министърът, който още няма министерство, има обществен професионален съвет. Всеки четвъртък събира гилдиите и си говорят. Без финансова конкретика, без ангажименти. "На думи изглежда много добре, но не знаем на практика как ще се получи", коментира Николай Гълъбов от Камарата на архитектите.
И по-надолу в йерархията ситуацията в инвестиционното министерство не изглежда по-ясна. Единият заместник - Джейхан Ибрямов, е
кинезитерапевт с втора специалност
политика. Тук трябва да оправдаем началника му, че няма идея как да го ползва и в националния ефир разправяше, че Ибрямов е работил в сдружението на общините и затова бил много полезен. Ибрямов никога не е работил в сдружението на общините, така че предстои да видим как точно ще се окаже полезен за министерството си.
Върху плещите на Данов легнаха две съществени отговорности за стабилната бизнес среда - общите устройствени планове на общините и кадастралната карта. Дали ще се направят, или не зависи от това дали ще има финансиране за тях, а не от това дали има министерство. В крайна сметка всичко опира до парите - дали управляващите ще помогнат на общините да си осигурят средствата за плановете и дали ще върнат отнетите от ГЕРБ приходи на агенцията по кадастъра, за да се изработват карти. За това не трябва министерство, трябват воля и пари.
Поредният поръчков пасквил?
Нали така, другарчета?