Анет Видман-Мауц неочаквано стана медийна звезда, наскоро тя видя името си в електронното издание на "Ню Йоркър". Германската депутатка от югозападния град Тюбинген, която членува в десноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС), e парламентарен секретар, отговарящ за Министерството на здравеопазването - позиция, която не носи признание извън професионалните кръгове. Наскоро списанието цитира Анет Видман-Мауц, която заяви, че по време на коалиционните преговори ХДС, по-малкият баварски партньор Християнсоциалния съюз (ХСС) и левоцентристката Социалдемократическа партия са се договорили да се въведе чрез закон квота за назначаването на жени на ръководни постове (трите партии водиха и приключиха успешно миналата седмица преговорите за сформиране на коалиционно правителство след парламентарните избори през септември - б. р. ). От 2016 г. 30% от надзорните съвети на компаниите трябва да бъдат запазени за жените. Споразумението бележи "значима промяна в корпоративния сектор", казва Видман-Мауц.

Ако надигналият се протестен вой веднага след изявлението й е някакъв признак, то Видман-Мауц вероятно е права. Според корпоративните ръководители и бизнес обединения квотата ще представлява значително нарушение на корпоративната свобода и не отразява особеностите на определени сектори в индустрията. Те също протестират, че новото правило ще навреди на конкурентоспособността, защото



просто липсват достатъчно квалифицирани жени



Улрих Грило, президент на Федерацията на германските индустрии, главният промишлен лобист в страната, дори отиде по-далеч, като заяви, че ръководните постове, включително и в надзорните съвети, трябва да бъдат "попълвани въз основа на годността и постиженията, а не на пола". Подобни мнения се подразбират от само себе си дори за една Германия, където мъжете от десетилетия преобладават в корпоративното управление и надзорните съвети, а обсъждането на въпроса за издигането на жени на ръководни позиции се приемаше с насмешка. Положението в 160-те най-значими публично търгувани компании действа отрезвяващо - жените представляват 17,4% в надзорните и само 6,1% в управителните съвети. В 58 от 160-те компании няма нито една жена, която да представлява акционерите в надзорните съвети.



Неизпълнено обещание



Положението е такова от 12 години, откакто германската промишленост предприе доброволен ангажимент за повече равнопоставеност между половете. През 2001 г. лидерите й обещаха да увеличат дела на жените в управлението, за да не се стигне до приемането на закон по въпроса. "Ако индустрията се бе отнесла сериозно към доброволния ангажимент, днес нямаше да се вайка заради закона за приемането на квота за жените на ръководни постове", казва Моника Шулц-Щрелов, председателка на Инициативата за повече жени в надзорните съвети. Тя смята, че споразумението бележи промяна на модела. "Това вече означава, че нещата опират не до "добре е да стане", а че "трябва да стане".

Истината е, че коалиционният компромис не е толкова новаторски, колкото изглежда. Преговарящите от ГСДП и ХДС просто са се съгласили, че от 2016 г. "квота по пол от най-малко 30%" ще се прилага за запълването на отворените позиции в надзорните съвети", както е разработен документът от двете големи партии. Това означава, че до 2020 г. една трета от всички членове на надзорните съвети ще бъдат жени. Освен това квотата се прилага само за изключителен кръг от компании, които се търгуват публично и са задължени да спазват практиката на съвместното вземане на решения заедно с представителите на служителите.

Няма да има фиксирана квота за доста по-важни позиции във висшето ръководство. Вместо това преговарящите се споразумяха за доброволен ангажимент от страна на компаниите, което силно напомня противоречивия модел за "гъвкава квота", предложен от министърката за семействата Кристина Шрьодер (ХДС).

Около 2000 компании, които се търгуват публично или в които се прилага практиката на съвместно вземане на решения, трябва да посочат "задължителни цели за увеличаване на дела на жените в надзорните и управителните съвети, както и на най-високи нива на управление". Въпреки това не се споменава нищо за наказания при неспазване на изискването.



Някои компании вече правят промени



Дългогодишният дебат за квотата по полов признак доведе много бизнес лидери до признанието, че няма да могат да се справят в бъдеще без жени на ръководни длъжности. Това доведе до преоценка на някои от противниците на законодателната квота за жени на ръководни постове - като примерно генералния директор на "Даймлер" Дитер Зетше.

Подобно на много други корпоративни лидери, Зетше бе против квотата да бъде наложена чрез закон. Въпреки това той постави вътрешна цел за компанията: до 2020 г. делът на жените на ръководни длъжности да бъде удвоен от 10 до 20%. "Даймлер" е първият производител на коли, който назначи жена в управителния съвет - Кристине Хохман-Денард. Зетше дори предупреди мъжете ръководители, че ще им намали бонусите, ако не повишат в длъжност достатъчно жени. Той смята за "пълна глупост" довода, че сега жените били повишавани просто защото са жени, и отбелязва, че досега не му е известен случай, при който повишението на една жена да се е оказало грешка. И добавя: "Но знам за няколко подобни случая с мъже".

В надзорния съвет, поне от страна на инвеститорите, "Даймлер" вече изпълнява обсъжданата квота от 30% жени в този ръководен орган. Три от общо 10-те членове, представляващи акционерите, са жени: бившият изпълнителен директор на "Нокиа" Сари Балдауф, бившият изпълнителен вицепрезидент на "Нестле" Петреа Хайнайк и бившият изпълнителен директор на "Ейвън" Андреа Юнг. Дамите са от Финландия, Обединеното кралство и Канада, което също така дава международен цвят на надзорния съвет. Присъствието им има положително влияние върху дискусиите в съвета, казват мъжете в него.



Други големи корпорации също реагираха на променящата се среда



През март 2010 г. "Дойче телеком" беше първата компания, част от германския борсов индекс DAX, която обяви, че планира 30% от мениджърските позиции на средно и по-високо ниво да бъдат заети от жени до края на 2015 г.

Примерът, даден от "Луфтханза", показва, че е възможно да се попълни определената квота за жени на ръководни постове. Надзорният съвет на авиокомпанията прие решение да увеличи дела на жените в мениджмънта, а също така промени и корпоративната си култура за тази цел. Ръководните позиции в авиокомпанията сега ще бъдат заемани по начин, който отговаря на определени критерии, сред които са пол и националност.

Енергийният гигант RWE, който е базиран в Есен, предприе по-различен подход. В момента в надзорния съвет на компанията има една жена, представляваща инвеститорите, но фирмата доброволно пое ангажимент да удвои дела на дамите, заемащи мениджърски позиции до 2018 г. Компанията има много активна мрежа от жени, ръководена от Мари-Терез Тил, която е управляващ директор на RWE East в Прага. Лобирането й пред мениджмънта накара ръководството да приеме целите на инициативата "Жените в надзорните съвети". Изпълнителният директор Петер Териум казва: "RWE иска повече жени в надзорния съвет и във висшия мениджмънт, тъй като това е важен инструмент за по-добро позициониране на германската икономика в бъдеще". Енергийната компания планира в бъдеще да се превърне в стандартна процедура да се номинират за членове на надзорния съвет жени, които вече са работили в RWE. Това се отнася и за ръководните органи в дъщерните фирми на RWE. Енергийният гигант дори им предлага специални програми за обучение.

Клаудия Глазер е преминала през една от тези програми. 44-годишната дама е машинен инженер и от 11 години е управляващ директор на Glaser GmbH - средноголяма компания, работеща в сферата на хидравликата и производството. Глазер ръководи 60 души в компания, където около 40% от персонала са жени. "Винаги съм искала да бъда сигурна, че имаме подходящо съотношение между мъже и жени. Но най-важното, е че наемаме най-добрите хора", казва тя. Дамата отбелязва, че работещите при нея жени имат по-високи научни степени от мъжете, дори и в техническите науки.

Глазер също така е и ръководител на Съюза на жените предприемачки и отявлен защитник на квотите за жени на ръководни постове. През 2011 г. съюзът започва да събира жени, заемащи ръководни постове, "за да се сложи най-после край на споровете, че няма достатъчно квалифицирани жени". Участват около 400 жени, които заемат постове във висшия мениджмънт на различни компании, като 150 от тях са преминали през обучение, осъществено съвместно с консултантската компания PwC. "Колко кандидати мъже за ръководни постове могат да се похвалят с това?", пита Глазер.



Консултантите по подбор на персонал бързат да изтъкнат,



че липсата на жени на ръководни позиции не е резултат от липсата на квалифицирани кандидатки за тях. "През последните години търсим специално дами, намираме и ги препоръчваме на компаниите", казва висш мениджър от голяма агенция за подбор на персонал. Компаниите твърдят, че искат да наемат жени, но накрая повечето работни места се заемат от мъже, като невинаги те са с по-добра квалификация. Критиците на квотите за жени смятат, че има прекалено малко постове, които са подходящи за представителките на нежния пол.

Член на надзорен съвет трябва да има висок образователен ценз, по-широки познания за компаниите и икономиката, освен това трябва да има експертни познания в определени области, което ще му позволи да осъществява ефективен контрол върху дейностите на фирмата, казва Улрих Ленер, който е бивш председател на надзорния съвет на компанията за химически продукти "Хенкел" и заедно с много от колегите си в борда е сред най-влиятелните бизнес ръководители в Германия.

Истински ефективните членове на надзорните съвети участват в толкова много бордове, че обикновено заемането на друг пост изобщо не се повдига като въпрос, тъй като те са прекалено заети, обяснява Ленер. На квалифицираните жени - т.нар. златни поли - обаче се задават многобройни въпроси, обяснява той.





Страх на работното място?



Няма риск квотата по полов признак за ръководните постове да доведе до диктатура на златните поли. Мъжете вероятно са по-притеснени, че увеличаващият се брой на жените в надзорните съвети на компаниите може да доведе до окончателен край на доминацията на силния пол в ръководните структури. В продължение на десетилетия германската корпоративна система бе мъжки клуб, като високите постове бяха разпределяни между членовете му. Като опит за противопоставяне на тази практика бе решено максималният брой на постовете, заемани от един човек в надзорни съвети, да е ограничен до 10.

В момента само 10 жени, представителки на акционерите в надзорните съвети в общо 160 публични компании, заемат едновременно по два поста, а едва три жени заемат по три поста в ръководни органи, сочи анализ, направен от консултантската фирма "Кинбаум". В 30 компании, които са част от индекса DAX, едва 13% от жените членове на надзорните съвети заемат повече от един пост в сравнение със 17% сред мъжете в бордовете.

Мъжете просто ще трябва да свикнат в бъдеще да работят с повече жени, въпреки че за някои от тях това все още е трудно. Например на последната годишна среща на акционерите в "Даймлер" мениджър на фонд критикува назначението на бившия изпълнителен директор на "Ейвън" Юнг в надзорния съвет на компания. Той отбеляза, че за надзорния съвет ще бъде по-добре да подобри автомобилните си познания, отколкото "козметично да увеличава квотата на жените на ръководни постове".

Това изказване се оказа прекалено дори за председателя на надзорния съвет на "Даймлер" Манфред Бишоф. "В надзорния съвет не правим автомобили", заяви той. И добави, че Андреа Юнг може да бъде полезна с опита си на важния американски пазар, както и с изключителните си управленски умения. Човек би трябвало да си помисли, че това е достатъчно.