- Г-жо Стоянова, проектобюджет 2014 мина на второ четене във водещата комисия в НС. Каква е оценката ви?

- Ако трябва да характеризирам бюджета с две думи, бих го определила като бюджет на платената любов. Управляващите поеха много ангажименти, които облякоха в конкретни текстове между първо и второ четене с една-единствена цел - да изпълнят част от предизборните си обещания и да потушат спорадично възникващите недоволства, които биха могли да прераснат в пожари. С такива съображения бяха направени поредица от отстъпки за земеделските производители, най-вече на зърнопроизводителите, като например отлагането на обратното начисляване на ДДС, промени се и начинът, по който се възстановява за тях данъчен кредит, взеха се различни решения в социалната сфера. Най-големият хит бе последното предложение за освобождаване от данък на доходите на физическите лица до минималната работна заплата.

- Считате ли, че предложеното частично освобождаване от данък ще бъде дългосрочно решение?

- Това е конюнктурно решение, което цели да удовлетвори исканията на синдикатите и да потуши евентуален протест. Не искам отново да повтарям как хора с 340 лв. доход на практика ще получат реално по-висок доход от хора с 355 лв. Създава се пълна каша в облагането на доходите на физическите лица. В момента всякакви принципи са изхвърлени в кошчето за боклук.

- Кои са ключовите предложения в проектобюджета, на които ще държите в пленарната зала?

- В сегашния си вид законът за държавния бюджет задължава всички бюджетни организации и общини да финансират бюджетите си на 95%. Това е така нареченият 5% буфер, който не е никак малък, защото бюджетите на почти всички държавни органи бяха орязани между 12 и 13%. Тези 95% силно ще затруднят извършването на дейностите, особено на общините, а останалите 5% няма да бъдат изплатени, тъй като не остава физическо време те да бъдат изразходвани ефективно в края на годината. Така че ние предлагаме този буфер да отпадне и като такъв да бъде използван резервът за непредвидени и неотложни разходи в размер на 640 млн. лв., в който е включен и фондът за растеж и развитие на регионите. Не казваме той да не се харчи, но предлагаме това да започне през втората половина на 2014 г., когато ще има относително ясни индикации за полугодието накъде върви бюджетът.

Другото предложение, което правим, касае приходите. Заложените 1,4 млрд. повече данъчни приходи спрямо 2013 г. са неизпълними. Начинът, по който е разпределен този ръст, също е много рисков, тъй като основната тежест се поема от косвените данъци, най-вече от ДДС. Ако погледнем внимателно анализа на правителството към бюджета, ще видим, че ръста, който правителството очаква от 1,8% през следващата година, приоритетно се очаква да бъде от износ. Всички знаем, че ДДС от износ не се акумулира.

- 4 години в митниците се правиха постъпки за въвеждане на конкурси и ред за оценка на служителите. В момента конкурсите се пренебрегват и се твърди, че ГЕРБ така е минирал кадрово системата, че тя не може да работи. Какво се оказва - че това е най-сложната за политическо овладяване система в държавата ли?

- Всякакви обвинения могат да бъдат отправяни, защото е много лесно, особено в първата година, да отправяш обвинения към предходното правителство. За мен Агенция "Митници" не работи, а между другото - и НАП не работи на пълни обороти, благодарение на кадровите промени и заплахи, които се случват не само на централно ниво, а преди всичко по места. Вие не знаете каква партизанщина се вихри в провинцията - местните структури на управляващата коалиция БСП и ДПС кадруват на поразия, особено ДПС и особено в Агенция "Митници" в регионите, в които са контролно-пропускателните пунктове с трети страни. Фактът, че се сменя трети директор в "Митниците" - надявам се новият директор, който е все пак от кариерата, да предприеме определени действия, показва, че управляващите наистина не знаят какво трябва да се направи, лутат се и митниците не работят. По времето на ГЕРБ наистина бяха въведени правила за постъпване на работа в митниците, за оценка на служителите и аз смятам, че това е правилният подход във всяка държавна администрация.

- Депутати от ДПС и БСП предлагат почти тройно намаляване на данъците за хазартната дейност. Приемате ли аргумента, че това е единственият начин да се извади на светло онлайн хазартът?

- Аз бих разделила промените в закона за хазарта на две големи групи. Едната група касае облагането. Според новите предложения той няма да се облага с данък, а ще се плащат такси. Операторите ще подават справка за разликата между направените залози и изплатените печалби и тази справка ще се контролира от комисията по хазарта. Тази промяна има две силно негативни страни. На заседание на бюджетна комисия бе обяснено, че практически се очаква близо 3 пъти по-ниско таксуване на хазарта, защото намаляването на данъка важи както за онлайн, така и за офлайн операторите. Не е никак маловажна и замяната на данъка с такса. Това ще доведе до прехвърляне на контрола от НАП, където има изграден капацитет, на комисия от 100 души, която няма нито физически, нито специализиран капацитет да оказва този контрол. Нещо повече - контролът ще се извършва на базата на справки, а при тях наказателна отговорност за невярно съдържание не се носи.

Втората част от промените за мен са още по-страшни от самото намаляване на ставката, защото либерализират режима както за офлайн, така и за онлайн хазарта. Предлага се либерализация на рекламата на хазартната дейност, която занапред ще може да включва и конкретни разяснения на условията на играта. Хазартна дейност вече ще може да се организира и в тризвездни хотели в близост до училища, създават се предпоставки за организиране на напълно нелегален онлайн хазарт. В действащия закон за хазарта ресорната комисия има задължение да филтрира сайтове, след като се премине през съда. Сега филтрирането на тези сайтове отпада и те няма да се спират, а ще се налагат само глоби. За прах в очите предвидената глоба е огромна - 2 млн. лв., но нали разбирате, чя няма нито на кого да я наложиш, нито от кого да я събереш. Вярно е, че филтрирането и в момента се заобикаля, но играта на котка и мишка е за предпочитане пред пълното отпадане на ограниченията. Промените в закона създават и условия залаганията в онлайн хазарта да се осъществяват не пряко, а през посредници. С отмяната на една алинея ще се върне възможността да се организират и sms игри, без да е нужно организаторът им да се лицензира по закона за хазарта. За целта ще бъде достатъчно комисията да одобри условията на играта. На фона на всичко това вече не става дума дали облагодетелстваме един или друг хазартен оператор, проблемът е, че отваряме вратата за все по-голямо разпространение на хазарта.

- Това не е първата промяна в законодателството, която упреквате в лобизъм. ДПС лансира идея за преразпределение на търговията с цигари, въведе се спорна преференция за освобождаване от данък върху лихвите по корпоративни облигации. Къде ситуирате подобни законодателни инициативи на фона на експертния характер на кабинета?

- Аз питам защо законът за хазарта не бе внесен от правителството? Ако беше внесен от кабинета, щеше да бъде подложен на 2-седмично обществено обсъждане, щеше да се изискат задължително становищата на всички министерства и ведомства като Агенцията за закрила на детето например и тогава може би много от тези текстове нямаше да ги има. Сега проектът се внася тихомълком през народни представител, за да може да се гледа бързичко в комисия и да влезе в пленарната зала. Докога правителството няма да стои отговорно зад решения, които в крайна сметка са национална политика? Що се касае до кабинета, на всички ни се изясни, че той не е програмен, камо ли експертен. Проблемът дори не е в това - проблемът е решенията на управляващата коалиция, аз бих я нарекла тройна, защото "Атака" има отношение, трябва да са ясни и да бъдат формулирани чрез правителствени предложения за промяна.

- Мнозинството твърди, че по този начин се засилва ролята на Народното събрание.

- Истината е, че дори и в парламентарна република, силна е изпълнителната власт. Тя е силна не просто защото реализира политиките, а защото има капацитета да изготвя съответните законопроекти. Много пъти сме коментирали, че Народното събрание няма такъв капацитет. Дали това е умишлено и дали този капацитет може да бъде създаден чрез една по-широка експертност към комисиите, е друг въпрос. Но фактът е факт. Предложенията, които се внасят между първо и второ четене от народните представители, независимо от коя партия са, или са изработени и подадени от правителството, което предпочита да се скрие зад народен представител, или са изработени от заинтересовани организации, които ползват депутатите за лобисти. Много често самите народни представители не знаят какво точно съдържат предлаганите от тях проекти.