Шефът на БОРКОР Елеонора Николова и идеологът му Ролф Шлотерер все още не са успели да убедят данъкоплатците, че ръководената от тях институция е инвестиция, която си струва. |
очакват голият цар (тоест данъкоплатците) да тъне във възхита
Да видим фактите, които самият център, предпочитащ да се нарича с непроизносимата абревиатура ЦППКОП, изтъква. За 2 години той е усвоил над 8 млн. лв. От тях 5 млн. лв. са използвани за "хардуер и софтуер за системата". Първият въпрос, който изниква, е - що за компютърна система е това. От едно по-ранно интервю пред вестник "Труд" на идейния ръководител - германеца Ролф Шлотерер, разбираме, че се изработва "уникален високотехнологичен инструмент без аналог в света". С него ще се разработват "мерки срещу корупцията, след като се разкрият слабите места, където тя вирее". Останалите 3 млн. лв. били отишли за заплати на 32-ма служители за две години и половина - много добри заплати, меко казано.
На теория - брилянтно, да видим практиката. Тя се оказва силно преувеличена, както всеки път, когато ни се обяви, че нещо в България е единствено в света. С големи забавяния и множество отлагания през февруари БОРКОР оповести идеите си как обществените поръчки, за които правителството твърди, че са нагласени в 70% от случаите, да станат честни. И така, беше предложено създаването на шест централни служби за обществени поръчки, които да организират търговете на над 3000 министерства, агенции, служби, комисии, областни управи и общини в цялата страна. Те трябва да бъдат на подчинение на Агенцията за обществени поръчки и да бъдат разположени в шестте района за планиране в страната. От ЦППКОП твърдят, че това ще спести 1 млрд. лв. годишно при близо 3.4 млрд. лв., които държавата дава сега за поръчки. Анализаторите на институцията са обучавани от нестандартни личности, издирващи Атлантида в Черно море и началото на човешката цивилизация във Варна, като Христо Смоленов (познат ни от началото на прехода като депутат, който определя себе си като учен, общественик и антитерорист). И са стигнали до извода, че "значителна част от слабите места са свързани с недостиг на компетентност". Тоест не са достатъчно обучени и нямат "административен капацитет".
За корупция и организирана престъпност и дума не се споменава
Вместо това се предлага да се обучат експерти - вероятно пак така евристично, като тези в БОРКОР, и те да подпомагат администрацията при пазарни проучвания, възлагане и изготвяне на тръжна документация. Всяка една от шестте централни служби трябва да проверява документите на кандидатите и да може да сезира прокуратурата при съмнения за нередности. Така и не стана ясно дали новите централни звена трябва да заменят дирекциите и отделите в администрацията, които сега организират търгове, или става дума за ново увеличение на чиновниците.
Другата основна идея на БОРКОР е създаване на платформа за електронни обществени поръчки, което ще позволи въвеждането на т. нар. предварителна квалификация за фирмите. Според обясненията на институцията това е обслужване на "едно гише" на компаниите, които участват в търгове. Техните данни ще се пазят в системата и няма да се налага подготвяне на едни и същи документи за различните поръчки. Така ще се избегне и възможността да се отстраняват фирми заради дискриминационни изисквания, нямащи отношение към поръчката.
Това, което от спеццентъра не могат да обяснят на прост език, е защо
раждането на несложните идеи за контрол и прозрачност глътна 8 млн. лв.
"Добре, ще опитам да обясня като за чичо на село" - казва Шлотерер пред "Труд". "Ако разработвате софтуер, понеже не можете да си го купите готов от пазара, тогава той има уникална стойност. Софтуерът ще увеличи стократно работоспособността на всеки анализатор в БОРКОР. Капацитетът на 40-те анализатори ще се равнява на 4000. (...) Когато този чичо си купува телевизор, той разбира ли схемата, по която е направен, разглежда ли електронните платки? За него е достатъчно телевизорът да работи, да има картина."
Точно за това става дума - данъкоплатците искаме телевизорът ни да има картина и тя да е кристална. В случая с БОРКОР нещата не стоят така. Това ведомство се опитва да ни "цифровизира" толкова скъпо, неизгодно и неуспешно, колкото транспортното министерство снабди "чичо" с цифров сигнал на стария му приемник. И като едни чичовци, финансиращи цялата работа, имаме право да питаме и ще питаме до дупка: За какво, аджеба, се харчат парите ни? Echt, Herr Schlotterer!
От ЦППКОП твърдят, че част от тези предложения са заложени в проекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Вече е съвсем ясно, че няма да бъдат интегрирани там. Нищо че вицепремиерът Даниела Бобева ги е уверила, че ще бъдат включени. Нищо че законопроектът е минал на първо четене.
В БОРКОР след толкова евристика трябва да са разбрали, че българските депутати се ръгат да влязат в парламента именно
за да контролират потоците с европейски пари и тези от данъците
на местните граждани. Цял партиен лидер го обясни от телевизора преди години: "С една моя усмивка", каза той на въпрос как се обогатяват обръчите от фирми на хората във властта. Приказното замогване след престой в управлението се корени именно в разпределянето на обществените поръчки. Затова всякакви хора със зъби, нокти и рушвети се борят до дупка за избираемо място.
Тоест идеите за контрол и прозрачност няма да минат ей така и депутатите от БСП и ДПС вече ясно дадоха знак за това. Законопроектът буксува, от него между двете четения ще изпаднат и малкото смислени предложения. И не изнервени престъпни групировки "инструментализират медиите срещу БОРКОР", както подозира г-н Шлотерер, а нулевият резултат от изхарчените милиони. Царят е гол и това няма как да се скрие.
Да допуснем, че самите иноватори в ЦППКОП осъзнават това. Те може би схващат, че
управляващите нямат интерес кибернетиката да влезе в далаверата
с обществените поръчки. (Иначе как да си обясним, че две поредни правителства (не броим служебното) отказват да се възползват от панацеята на БОРКОР?) Опитват се да им смачкат V-модела.
Какво би направил всеки достоен борец срещу корупцията и организираната престъпност? Много просто - ще направи тези планове прозрачни. Ще обяви публично, че предлаганият модел за контрол и почтеност е трън в очите на законодателя и никой не иска да го прилага. Ще изобличи лъжците във властта, които търсят как да оставят вратички в законите. Ще шуми около себе си и ще настоява, че държи в ръцете си решението. А то според Шлотерер се изразява в следното: "Когато проектът приключи, стойността на инвестираните около 6 млн. евро ще възлезе на близо 30 млн. евро - в ноу-хау и др. Все едно, че България е открила влог в банка с изключително висока лихва".
Вместо това институцията се гъне около поредната власт в стремежа си да оцелее. А междувременно лихвата вече идва изключително висока на данъкоплатците.