Напоследък безочието е толкова всеобхватно, че хич не прави впечатление. На ден може по три пъти да ти отнеме предимството на улицата, да те сръчка на опашка, да се изкаже в парламента и да ти даде акъл във "Фейсбук". Атакува ни отвсякъде като китайци метро. Понякога е толкова агресивно, че даже вее байряк и се опитва да нравоучителства. С две думи - да видиш безочие е нормално, рядкост е да видиш нормалност.

Има обаче наглост, която не бива да се подминава... Онази наглост, която ти бърка в джоба и ти преподрежда живота. През последните седмици редица отговорни фактори така смело поискаха парите ни, че чак ми стана неудобно да им откажа. При това си ги поискаха директно за себе си - даже не се постараха да си сложат някакво социално смокиново листо.

Преди дни Антон Кутев от БСП, този толкова симпатичен човек, заяви, че премахването на държавната субсидия за партиите ще доведе до катастрофа за демокрацията. Преведено на български това значи: "Дайте ни пари, иначе и официално ще върнем комунизма".

Данчо Цонев от ДПС направи още по-решителна крачка отвъд ръба на разума. Направо ни каза, че ще почнат пак да крадат, ако не им даваме пари. Ще възстановят обръчите от фирми, които те измислиха и захранваха с нашите пари. Т.е. изборът е



дали да угоим с нашите пари само политици или политиците и техните обръчи



Само на мен ли искането да платя на някого повече, за да е той по-малко корумпиран, ми се струва, меко казано, нагло? Едва ли.

Историята с партийните субсидии почна в края на мандата на правителството на Иван Костов, когато Данчо Цонев бе в СДС, пак беше председател на парламентарна комисия, но не носеше кръгли очила. Антон Кутев, разбира се, никъде не беше.

През 2001 г. имаше изключително сериозни доводи за въвеждане на партийната субсидия. Повечето хора, които се занимаваха с партиите бяха "за", защото държавната субсидия е практика от Португалия до Швеция, а корупцията в политическия сектор бе всепоглъщаща. Партийното финансиране бе абсолютно неконтролируемо. Идеята беше да се дадат малко бюджетни пари, а партиите да се откажат от т.нар. анонимни дарения. Още по-накратко - да ги храним, но да не пипат чужди пари и да не изнудват бизнеса. Използвайки немския принцип 1 глас е равен на 1 марка, беше ясно, че фискът ще отдели около 5-6 милиона лева. Това бе поносима цена - все пак отсреща трябваше да получим некорумпирани партии, работещи за общото благо.

Разбира се, нищо такова не стана. Грешки на растежа -



няма как да получиш некорумпирана партия



Тогава, през 2001 г., партиите запазиха и държавната субсидия, и анонимните дарения, въпреки че последните бяха и са забранени в целия нормален свят. После стана ясно, че тези 5-6 милиона бюджетни пари са капка в морето - не са чак толкова важни за тях. Те започнаха да ги харчат както намерят за добре. Още през 2002 г. СДС, например, отдели накуп поне 15% от субсидията си в опит да спаси в. "Демокрация". Субсидията на НДСВ пък стана легендарна - щото я взимат мандатоносителите, какво купуват с нея, царят знае ли, не знае ли...

Истината е, че по онова време, а вероятно и днес парите от държавата не бяха основно перо в приходите на парламентарните сили. Още тогава течеше вторичното държавно финансиране. Например - от преотдаване на общински и държавни помещения партиите в началото на века печелеха три пъти повече, отколкото от държавната субсидия. Някъде към 15 милиона. Областният управител им дава помещения по 1.5 лв. на квадрат, те го преотстъпват тутакси на магазин за сутиени, ресторант, кино, бар, аптека, закусвалня, антикварен магазин, туристическа агенция срещу 15 лв. на кв.м. Пример - "Позитано" 20.

После, някъде през 2006 г. май, се появи идеята да се дадат още повече пари на партиите. И мотивът пак бе - да не крадат. Ние да им дадем, че да не ни крадат.



Нещо като късен повей на силово застраховане



И основен вокал на тая ария пак бе Данчо Цонев. Кутев тъкмо прохождаше в политиката, него никой не го питаше по тоя въпрос.

Какво е положението днес? Днес партийната субсидия минава 50 млн., щото на глас се пада не 1, а вече 12 лв. (Ако приемат поправките - 11 лв.) По официалните отчети държавната субсидия е достигнала средно до 90% от всички приходи на дадена парламентарна партия. Другите 10% са от членски внос, малки дарения и т.н. Партиите официално разчитат на готовите ни пари, но още по-официално запазиха правото си на дарения и от физически, и от юридически лица, както и фондонабиращи мероприятия. Да не говорим, че прословутите откровения на Доган за обръчите от фирми и порциите, които той раздава, бяха направени по времето на големите субсидии. Нямаме основание да не му вярваме. Както и няма основание да се доверим на наследника му Лютви Местан, че обръчите са изчезнали неизвестно кога и има опасност да се появят отново.

Въпросните 50 млн. отново се използват абсолютно безконтролно. (С тях примерно се отчитат онзи "Случаен транспорт" с който мъкнаха случайни хора на митингите на БСП в София и на ГЕРБ в Пловдив). На всичкото отгоре вторичното държавно финансиране чрез имоти съвсем не е отмряло.

Накратко - увеличаването на държавната субсидия за партиите не доведе до усещането за намаляла корупция. Нито пък доведе до истински контрол върху политическите финанси.

Но както виждаме - приливите на наглост не намаляха.



Пак са зинали насреща за пари



Кутев заяви, че говоренето против субсидията е "тенденциозен опит да се обезсмислят партиите". Мисля, че говоренето на Кутев и Цонев са преднамерен опит за убийство на партиите. Всички по-трезвомислещи са наясно, че играта на демокрация не става без партии, а те определено имат нужда от финансиране. Демокрацията е скъпо удоволствие, това е факт. Но безогледното бъркане в джобовете е кражба и няма демократични принципи, които да оправдават това. Няма логика - "Ти си гласувал за Х, значи му дължиш 12 лева". Може да съм гласувал, ама чак и пари да му давам... БСП, ДПС, ГЕРБ, "Атака" и всички знайни и незнайни герои - те имат достатъчно много верни симпатизанти, които биха ги финансирали. Да го правят! Обама събираше по 150 милиона долара на месец, но кой е Обама - нашите могат повече!

Проблемът на партийното финансиране въобще не опира само до наглостта, нито просто до източниците на финансиране. То винаги е било като избирателната ни система - смесено. Пари може да се вземат отвсякъде. Проблемът е в контрола и в абсолютната липса на прозрачност. Тук все още е някак си неудобно да обявиш, че финансираш партия. Тук е по-нормално да го правиш под масата. Тук не е прието Сметната палата да бъде истински контролен орган - да разполага с достатъчно хора и средства, за да извършва истински проверки. Тук политиците, осигуряващи черни каси за партиите и за себе си покрай тях, не отиват в затвора. Тук декларациите от публичния регистър са за сведение, освен ако в някой момент не станеш Христо Бисеров.

Сигурно е едно - пътят към богатите и некрадящи партии не минава през джоба на бедния гражданин.

Още статии от автора - http://www.tlaka.com/