|
| Христо Иванов |
- Г-н Иванов, наближава година, откакто Сотир Цацаров е главен прокурор. Каква е оценката ви за прокуратурата под негово ръководство?
- Не можем да продължаваме да гледаме на прокуратурата като функция на главния прокурор. Големият въпрос е, че продължава да няма целенасочени мерки за системна реформа. Прокуратурата има системни институционални проблеми. Част от тях бяха диагностицирани във функционалния й анализ, но от плана за действие не личи да се занимава с най-важните констатации от него.
Едно от най-важните неща от анализа беше, че делата от висок обществен интерес не водят до резултат, защото има политическо влияние и натиск. Не може да кажеш такова нещо, а след това да няма мерки. Нямаше реакция и от ВСС, не се анализира какви са механизмите за този натиск. Главният прокурор в момента най-влиятелният член на ВСС и носи отговорност за игнорирането на темата за каналите за политическо влияние върху съдебната власт.
- Може би се прави нещо по въпроса?
- Прокуратурата излезе с план за действие. Ако щеше да прави анализ на натиска, това би трябвало да е в плана. Или трябваше да бъде обективирано в дейността на г-н Цацаров във ВСС. Нямаме такива данни.
Да вземем начина, по който се подходи с инспектората на Върховната касационна прокуратура. Това беше една изключително спорна структура, която без съмнение трябваше да претърпи сериозни промени. Но ревизията не стъпи на ясни констатации какво се е случило и какво да се направи, че да не се случва отново. Каза се, че той е бил използван за оказване на натиск върху магистрати. След такъв извод би трябвало да последват две неща. Първо - конкретно проучване в какви случаи е имало натиск и до какво е довел. И второ - когато разформироваш инспектората и след това го пълниш с нови хора, това трябва да стане след сериозен анализ на работата му. Сега изглежда, че сменяме едни хора с други без видими гаранции, че той няма отново да послужи натиск.
- За това вече не се говори, както не се говори и за регистъра на разследванията срещу магистрати.
- Абсолютно. Друг проблем е липсата на ефективна система за оценка на качеството на работата на прокурорите. Виждаме едни и същи хора със спорна професионална репутация, които продължават да получават най-важните дела и това води до едни и същи незадоволителни резултати. Което не говори за промяна в отношението към политическите дела.
От записа от Банкя (на бившия градски прокурор Николай Кокинов, премиера Бойко Борисов и земеделският министър на ГЕРБ Мирослав Найденов, б.а.), който представляваше пазар с прокурорски правомощия, изобщо не последва анализ. Тези практики само за г-н Кокинов ли се отнасят, или са система? Когато ги свържем с общата успеваемост на знаковите дела и това, че едни и същи хора в прокуратурата са приятели на всеки, който е на власт, а след това го погват, се създава неприятното усещане, че разговорът е типичен между прокурори и хора на силни позиции в изпълнителната власт. Какво правят главният прокурор и ВСС, за да бъдат прекратени тези практики?
- А случаят "Камен Ситнилски" какво ни казва?
- Това, което стана публично ясно за г-н Ситнилски от изнесените разговори (за нагласяне на избора на членове на ВСС, б.а.), изглежда е типично за това как се формира съдебният съвет, как се лобира в съдебната власт, как се формират групировки в магистратската номенклатура. Г-н Ситнилски просто го изхвърлят зад борда, без да се анализират проблемите в дълбочина. Тази култура, този начин на възпроизводство на съдебната административна номенклатура представляват свързващата тъкан между корупцията и конкретните дела. За да може да бъде ефективно влиянието на политически и икономически фактори, то трябва да мине през административната инфраструктура на съдебната власт: някой трябва да разпредели съответното дело на съдия, който ще го реши правилно, този съдия трябва да получи стимули (най често кариерни) или да може да му бъде оказан натиск, а за да бъде възможно това, определени системи трябва да бъдат поддържани в състояние на "мътна вода".
Корупцията и другите форми на влияние в съдебната власт изобщо не са въпрос на солови акции и еднолична търговия на дребно. Съдебната система е устроена много сложно и ефективната корупция зависи от сложни комбинации, които са невъзможни без контрол върху административната инфраструктура и управленските процеси. Генетично, цялата тази токсична екосистема зависи от политическите лобита, които участват в назначенията по върховете на съдебната власт, както е видно и от разговора в Банкя. Докато този проблем не бъде поставен в цялост: за политическите влияния и конкретните механизми, по които се осъществяват, и за факторите, които правят съдебната административна номенклатура толкова силна и безотговорна, не можем да говорим за реална съдебна реформа
- Говорейки за казуса "Ситнилски", друг магистрат - герой от подслушаните разговори, продължава да е член на ВСС. Този двоен стандарт не показва ли, че скандалът е опит една лобистка група в прокуратурата и ВСС да вземе надмощие?
- Налага се впечатлението за утвърждаване на ново срещу старо лоби. Г-н Ситнилски, не е тайна, беше много влиятелна фигура в прокуратурата при предишния режим. Очевидно в новата 7-годишна епоха ново лоби разчиства място за себе си. Това е усещане, което тежи на репутацията на прокуратурата и ВСС точно заради липсата на цялостен подход и признание за системността на проблемите.
Помним, че целият ВСС беше избран по начин, който остави доста съмнения. Най-малкото защото с енергичното съдействие на парламентарното мнозинство и министерството на правосъдието тогава беше игнорирано решението за пряк избор на членовете на ВСС от професионалната квота, въпреки че за това настояваше и ЕК в 4 поредни изрични позиции. Разбира се, прекият избор не би решил всички проблеми, но щеше много да промени динамиката. Щеше да замени отработената схема и да отвори врата за изненади и случайности.
- Неотдавна алармирахте, че с протакането на избора на главен съдебен инспектор парламентът показва политически договорки. Предстои и ВСС да избере следващият председател на Върховния касационен съд (ВКС). Подозирате ли, че може да се повтори порочната процедура от избора на главния прокурор?
- Мога да само да предупредя, че не можем да си позволим да се повтори ситуацията с избора на главен прокурор. Начело на ВКС трябва да дойде съдия от кариерата, който да е безусловен професионален авторитет и автентичен лидер на съсловието. ВСС трябва да намери начин да играе възможно най-малка роля в този избор и да позволи на съсловието да излъчи и да припознае своя естествен лидер.
- Няма да е просто, дори ВСС да има най-добро желание, като се има предвид, че и съсловието е доста разделено. Има два съдийски съюза, който често са на коренно различни позиции.
- Така е. Но ако върховните съдии получат сигнал, че ще имат възможност и неформално да покажат кого припознават, такъв лидер ще се очертае. Нищо не пречи на ВСС да направи изслушване на всички кандидати с участието на техните колеги от ВКС, така че те да могат да задават въпроси и там да се формира неформален консенсус, който ВСС да отчете при гласуването. Това ВСС трябва да прави и с другите избори на административни ръководители. Това е най-сигурният начин поне вътрешното недоверие в системата да бъде постепенно туширано.
- БИПИ участва в проверките на случайното разпределение на делата, които показаха, че софтуерът, ползван от почти всички съдилища, може лесно да бъде пробит, без да остават следи. Защо ВСС толкова упорито отказва да признае проблема?
- Поведението на ВСС е абсурдно и скандално. Съветът отказва да приеме констатацията, че софтуерът е незащитен, но пък имитира замазване на констатираните от нас проблеми. Очевидно това се прави заради предстоящия доклад на Еврокомисията. Ние настояваме за независима оценка, която да каже какво трябва да се промени в системата, корекциите да бъдат направени и оценени. И тогава да говорим, че софтуерът е сигурен.
Вместо това някакви неясни промени вече са направени и сега може би ще бъде изготвена експертиза, като няма никакви гаранции, че тя ще бъде взета предвид. Всъщност ВСС вече изглежда е взел решение да въведе така доработения софтуер, без да се съобразява с експертизата. Основен проблем е, че архивът на системата е недостатъчно защитен, той може да бъде редактиран, без да остават следи. Вместо да се въведе копиране на архива на независим сървър, сега ВСС реши да получава копия от протоколите за разпределение на делата. А те са документи на Word, не съдържат достатъчно информация и могат да бъдат редактирани, преди да се пратят в съвета.