"Митинговата демокрация", както казваше Тодор Живков, на която сме свидетели през последните месеци, се оказа благодатен инкубатор на нови политически движения и партии. А надцакването между двете основни фракции в парламента - ГЕРБ, от една страна, и БСП и ДПС, от друга - се пренесе и в партийното строителство. Журналисти се цанят за премиери, помаци напират за свое представителство в разрез с конституцията и по примера на ДПС, художествени гимнастички подхвърлят като бухалки обещания за светли бъднини, бизнесмени заявяват мераци за участие в политиката. Политическото делене процъфтява в размътените води на статуквото. Всякой гледа да заеме място в нишата, която разделя овълчилите се партии на прехода от народа.



В началото бе Дончева



Бившата червена депутатка, а понастоящем адвокат Татяна Дончева първа тръгна да мъти водата на партията столетница. През април 2010 г. тя представи новото си гражданско движение Д21, което загина в зародиш. Идеята за нова партия вляво обаче продължи да живее. Тя вдъхнови президента Георги Първанов само няколко месеца по-късно - през ноември същата година, да се пробва като партиен обединител с движението АБВ, но и то претърпя неуспех. Неотдавна нуждата от конкуренция вляво събра на една маса Дончева и Първанов, а от раздумката произтече нов проект - серия от кръгли маси из провинцията, които да просветят народа. Преди дни бившият президент отвори дебат за промени в конституцията и следващо Велико народно събрание. Характерно за движенията вляво обаче е неспособността им да се преборят с монополиста БСП, окупирал социалната идея за лична употреба. Както и с инертния ляв електорат, останал верен на своите илюзии.



Дясната реплика на Д21 се нарича Д2



Малцина подозират за съществуването на подобна формация, но я има. Демократично действие Д2 обединява хора от СДС, ДСБ, НДСВ, Движение "България на гражданите" и много безпартийни. Представлява общност от свободни хора, които не припознават Реформаторския блок и ГЕРБ като избор на дясно мислещите в България. Формацията се председателства от бившия син общински съветник Стефан Иванов, а в нея членуват бившият социален министър Иван Нейков, бившият син депутат д-р Григор Малев, политологът Кирил Аврамов, зам.-ректорът на СУ доц. Милена Стефанова, проф. Амелия Личева, бившият общинар от НДСВ Кирил Арсов, шефът на ортопедията в болница "Софиямед" д-р Бисер Бончев и др. По всичко личи, че неправителствената организация има амбиции да прерасне в политически формат, който ще дели мегдан с Реформаторския блок.



Новият проект на олигархията се нарича "България без цензура"



Движението, предвождано от бившия изп. директор на ТВ7 и новоизлюпен политик Николай Бареков, отговаря на всички критерии за лабораторна партия с програмирана цел - да дърпа гласове от ГЕРБ и "Атака", като по този начин гарантира пълно мнозинство на БСП и ДПС при следващи избори. Проектът се финансира от групировката, която управлява в момента. Самият Бареков призна публично, че за проекта досега са похарчени над 800 хил. лв. Пътят на парите води към КТБ и Делян Пеевски. Ха познайте за кого ще работи бъдещият "министър-председател", както вече се титулува Бареков - дали за обнищения българин от Криводол, или за този, който му плаща масрафа? Журналистът предлага подобрен микс от посланията на Бойко Борисов и Волен Сидеров, а опитът показва, че България е пълна с хора, които искат да бъдат лъгани. Така че експериментът има всички шансове да сполучи. От печалната слава на бившия телевизионен журналист ще черпят и маргинални движения като "Граждански контрол", но водачите на февруарските протести Ангел Славчев, Янко Петров и Дончо Дудев, както и движението на бившата депутатка от "Атака" Калина Крумова - "Евромайки". Освен да е патерица на сегашните управляващи "България без цензура" преследва и допълнителна цел - да обезцени всяко автентично ляво послание, като го употреби.



Отговорът на Борисов се казва партия ПОМАК



Шумно прокламираното политическо формирование на българските помаци с лидер Ефрем Моллов е друг опит да се източат гласове от ДПС. Каквото повикало - такова се обадило. Не е тайна, че през последните 4 години ГЕРБ направи сериозен пробив в помашките райони. Сега ще се опита да натрие носа на Доган. Само че не е ясно дали в заигравките между партиите няма да пламне националната черга. Сериозно основание за подобен страх дава роенето на националистически формации. Почвата е благодатна - бежанци, турци, цигани, а отскоро и помаци. Военизираните групи на Расате вече изскочиха от подземията. Към тях се прилепиха и бръснатите глави от "Кръв и чест". Усиленият шум от кубинки по паветата на "Пиротска" стимулира обществената параноя и страха от промени и заработва точки за статуквото.

Националистическата вълна вече взе жертви. В този смисъл е по-опасна от останалите експерименти.

На този фон художествената самодейност на партийната лидерка на "Обединена България" Илияна Раева изглежда напълно безобидна. Партията е нещо като застраховка на съпруга й Наско Сираков, изпаднал в немилост. Зад чисто женския чар на бившата европейска и световна шампионка по художествена гимнастика може да се търси и по-далечна политическа цел - просто да се възползва от глада за нови партии без значение какви. В категорията "Халтура" е и намерението на някой си Емил Желев да създаде партия на бизнеса, каквото и да значи това. Членската маса щяла да дойдe от собственици на счетоводни и одиторски къщи, хора с дизайнерски и уеббизнес и такива от строителния бранш. Това е малко като идеята на строителния инженер Иван Първанов от Ловеч да основе партия на клошарите, каквито били повечето българи според европейските стандарти.

Ускоряването на партийното производство е знак за приближаващи избори, а свръхпроизводството на партии може да има само един ефект - заглушаване на автентичните политически гласове и бетониране на статуквото.