|
| Бойко Ламбовски |
Сигурно понеже нямаше време, поръчваше водката на бутилки. "Недей така, викам, да не остане неизпито, нали бързаш..." Той ме изгледа скептично: "Тука някои работи никога не остават недовършени". Оказа се прав. "За кого ще пееш? - попитах. - За протестиращите или за пропрезидентските?" "За протестиращите - отвърна Вадим. - Против Мазепа. За украйно-руското братство."
Не ми стана ясно. Работата е там, че Степанцов е скандален, предизвикателен автор, но имперски одослагател. Има стихотворение "Империята"* , в която я хвали - нямате представа с какъв апломб. Впрочем ето ви представа:
Сутрин, слънцето целувайки,
пак перата дръзко перя аз
и хвърча - орел-врабченценце,
в небесата ти, Империйо.
И оглеждам ти пространствата,
и ти плувам в атмосферите.
Ах, обичам те, Империйо.
Да, обичам те, Империйо.
Нам лепяха ни колонии
там ермоловци, ермаковци...
В Адигея и в Полония
клахме чужди орди всякакви.
Ширна се като съзвучие
руската велика нация,
ала почна революция
и след туй - асимилация.
Рус се смеси със туземците
и се кръсти Есесерия.
Ах, обичам те, Империйо.
Да, обичам те, Империйо.
....
Радост беше! - дзвер до дзвера, а
днес сме хлъзгави рептилии.
Но те любя пак, Империйо -
кът на мрак и на насилие.
Как си гнусна и загазила -
цивря аз като момиченце,
докат' зяпам твойто залезно
и обречено величие.
Ей с компютри и с роботчета
припкат немчета, япончета...
Шнапс ще кръкнат и с кикотене
ще те доразпарчетосат те.
...
Ха! Така ли! Дрън-дрън ерина!
Я прости ми туй неверие!
Аз обичам те, Империйо!
Да, обичам те, Империйо!
...
Дето грозни патки пакаха,
днеска лебеди протягат се.
А девойките ни сладки са
и отпред, че и отвсякъде!
Както в столицата джиткам си,
с кеф и гордост пак потупвам днес
ту киргизка с объл лик или
пък грузинка облодупеста.
...
Юношите мислят, справят се!
Младежта прилежно учи се.
К'вото трябва, ще направиме!
К'вото стане, ще получиме!
А ще се получи, вервам аз -
нова, весела мистерия.
Ах, обичам те, Империйо!
Да, обичам те, Империйо!
Мазепа е виден украински хетман. Отпреди около три века и половина. Бил васал на руския цар Петър I, но когато шведският крал Карл тръгнал на война срещу Русия, се изметнал и се присъединил към него в търсене на пълен суверенитет. Само че по-голямата част от украинската войска не пожелала тогавашната евроориентация, не рачила да се бие срещу руснаците, предала Мазепа. Така при Полтава победила армията на Петър Велики, а Мазепа Пушкин го описал в поемата си "Полтава" като изменник. В Украйна отношението към Мазепа е нееднозначно. Нарочно проверих в Ютюба как реагира протестната агитка на степанцовщините: ами радва се на песните. Радва се и на призивите за другарство. Степанцов пък се радва на прочутата украинска сланина и "горилка", както и на други украински хубавини. И вика под плаката "За Европейска Украина" срещу европионера Мазепа. Което, от една страна, е чудо на чудесата, от друга - някак тъкмо така сигурно трябва да е. Украйна е в Европа. И Русия е в Европа чисто географски - поне с доста по-голяма част, отколкото Турция, например. А е и доста повече евроконтинент, отколкото е Кипър, да речем.
Като казах Турция, се сетих, че там се сдругарих с музиканта от Лвов Андрей Холяк. И с туркинята Кадрие. В Лвов живеят най-радикалните поддръжници на курса на Украйна на Запад. Андрей също комай е такъв - той е млад, прогресивен, обича уиски. Но басистът му е върл фен на Степанцов. Пък майката на Андрей е рускиня. С Андрей си говорим на руски. А Гогол е украинец, руски писател. Аз не обичам империите. И членувам в ЕС убедително.
Но Вадим от Москва, Андрей от Лвов и Кадрие от Истанбул са ми по-симпатични от всички национални доктрини на света. В чиято атмосфера се чувствам български орел-врабченценце.
----
*Вадим Степанцов, из "Империята". Старо е, отпреди 20-ина години, сега той още по-ведро мисли. Преводът мой (Б.Л.).
.
