От всички възможни изходи на срещата на ЕС за "Източното партньорство", състояла се наскоро във Вилнюс, повторението на Оранжевата революция беше като че ли най-малко очаквано. Литва се надяваше, че под нейното председателство Украйна ще излезе на пътя за членство в Евросъюза, подписвайки мащабно споразумение за либерализация на търговията. Но когато украинският президент Виктор Янукович реши в последния момент да не подписва това споразумение, мотивирайки се с натиска на Русия, срещата предварително бе отписана от сметките като омърлушена говорилня и - което е по-спорно - като победа на Русия.

Сцените от Киев показват друга и по-странен начин по-позитивна история. Стохилядно множество отхвърли забраната на властите за провеждане на протестите и настоява съдбата на Украйна да бъде европейска. Участниците в демонстрациите бяха посрещнати със сълзотворен газ и палки. Съобщаваше се за многобройни наранявания и травми от двете страни. Но демонстрациите не стихват.

Протестите не означават, че Украйна се е сплотила около застъпващите се за Европа столичани или че техните участници ще принудят Янукович и правителството му да подадат оставка или да направят завой на 180 градуса. Със своите пристрастия страната е разцепена на Изток и на Запад и това положение съществува, откакто Украйна извоюва независимостта си. Ако преди Киев стоеше между Запада и Изтока, сега той повече



клони към Запада благодарение на новата му средна класа



Протестите означават, че във Вилнюс изобщо не е загубена перспективата за движение на Украйна в западна посока и че без борба нейните привърженици няма да се предадат. Това трябва да послужи като някаква утеха за Брюксел, който изглежда е отстъпил и ближе раните си. Това също дава някои указания какво ЕС трябва да направи занапред.

Каквото и да прави Евросюзът, той трябва да избягва грешките от последните месеци. Ако Кремъл здравата бе притиснал Украйна, за да направи тя окончателния избор между неговия Евроазиатски съюз и сближаването с ЕС (чрез Източното партньорство), то това може да се обясни отчасти и с факта, че Брюксел по същия начин поставяше аналогични условия на принципа "всичко или нищо". Не е ясно от какво е било предизвикано това: от неразбиране на украинските реалности или от наличието на много други отвличащи моменти - от кризата на еврото до изборите в Германия. Но настоявайки да бъде подписано споразумението и посочвайки ноември като краен срок, Брюксел е поискал нещо, за което на Украйна й е било трудно да се съгласи.

Работата не е в това, че Янукович е настроен проруски, както го възприема Западът, въпреки стремежа му за сближаване с ЕС. По-скоро причината е в това, че Украйна още напълно не е осъзнала своята постсъветска идентичност и в недостатъчна степен се е отказала от икономическите връзки, наследени от съветската епоха. Има необорими факти, които показват, че в момента за Украйна не е целесъобразно да руши мостове, които я свързват с Москва - ЕС едва ли ще я възмезди за това, което тя ще загуби.

EС безкомпромисно ще се откаже от предложението на Янукович за създаването на тристранна комисия Украйна, ЕС и Русия. Неофициално Брюксел вече направи това. Поканата за участие на Русия би означавала Брюксел да признае, че Москва може напълно легитимно да влияее върху неговите решения и че Украйна не е суверенна държава. Това е напълно неприемливо.

Та ако се търси компромис, Русия така или иначе трябва да бъде привлечена. Може би под флага на евроазиатския Митнически съюз, ако не и под собствения й флаг. Търсенето на компромис може да се организира и в рамките на редовните и често безсъдържателни срещи на върха Русия-ЕС.



Проблемите от практически характер не са непреодолими.



Русия е член на Световната търговска организация (СТО), а Москва и Киев все по-активно се опитват да приравнят нормите и правилата си в съответствие със стандартите на ЕС. Затова твърде неубедителни изглеждат руските твърдения, че винаги ще съществуват определени области на регулирането и тарифите, заради които членството в ЕС и Митническият съюз са несъвместими.

Преди всичко ритъмът на новите преговори трябва да бъде много по-спокоен. Треската от последните месеци никому не е нужна. Може би има смисъл да се дочакат следващите президентски избори в Украйна, които ще се състоят в началото на 2015 година. Тогава предизборната кампания може да бъде организирана по въпроса за присъединяването към Европа. Но заради интереса на самата Украйна всяко едно решение трябва да включва междинна схема, която й позволява да се намира в двата лагера. Студената война, в която Украйна е възприемана като трофей, е към края си.