Броят на осъдените на лишаване от свобода в Швеция драстично намаля в последните две години, което накара властите в скандинавската страна да закрият четири от 82-та затвора, както и един предварителен арест. В същото време обаче престъпността в държавата отчита ръст - броят на престъпленията се е увеличил от 1.2 милиона злодеяния през 2004 г. до 1.4 милиона през 2012 г., показват данни на държавния Институт за статистика на престъпността.

"Отчитаме необичаен спад в броя на затворниците", казва Нилс Йоберг, който е директор на шведската Администрация на затворите. "Имаме възможност да затворим част от местата за лишаване от свобода, тъй като в момента не се нуждаем от тях". Той обяснява, че броят на затворниците в Швеция е започнал да намалява от 2004 г., когато е отчетен 1% спад на престъпниците, изпратени зад решетките. През 2011 и 2012 г. намаляването на лишените от свобода вече е с цели 6%, като се очаква тенденцията да се запази през тази и следващата 2014 г. На базата на тези данни шведската Администрация на затворите взима решение да бъдат закрити местата за лишаване от свобода в градовете Обю, Хоя, Ботшаген и Криханстад. Два от тях най-вероятно ще бъдат продадени.

Нилс Йоберг твърди, че никой не знае със сигурност каква е причината броят на затворниците да намалява с толкова бързи темпове. Той изразява надежда, че принос за тази тенденция има по-либералният подход на Швеция при изпращането на престъпниците зад решетките. Скандинавската страна полага много усилия, за



да спести затвора на закононарушителите



Властите инвестират в реинтеграцията и предотврятяването на повторното извършване на престъпления; съдилищата предпочитат да произнасят условни присъди пред изпращането зад решетките, когато извършено престъпление изисква наказание до няколко месеца затвор; масово се използват електронни гривни за проследяване; налага се общественополезен труд и условно се освобождават закононарушители, които са изтърпели две трети от срока на присъдата си. "Надяваме се, че усилията, които инвестираме в реинтеграцията и в предотврятяването на повторното извършване на престъпления, са повлияли, но не смятаме, че само на това се дължи намаляването на затворниците с цели 6%", допълва Йоберг. Според него страната трябва още по-усърдно да работи за реинтеграцията на затворниците и да полага повече усилия, за да им помогне отново да се впишат в обществото.



Резкият спад



на изпращането на закононарушителите зад решетките донякъде може да се обясни и с това, че съдилищата в Швеция произнасят по-леки наказания за наркопрестъпления. Това се дължи на решение на Върховния съд на страната, произнесено през 2011 г.

Шведската Администрация на затворите обаче ще си запази правото да отвори два от закритите затвори, ако в бъдеще се увеличи броят на закононарушителите. "Не можем да смятаме, че това е една дългосрочна тенденция и че това е промяна в модела", обяснява Нилс Йоберг. "Това, което със сигурност обаче е ясно, е, че натискът върху правосъдната система, занимаваща се с криминални дела, значително намаля в последните години".

Съдийката от района Упсала, северно от Стокхолм, Карин Вестерлунд признава пред медиите, че не се колебае да използва всички възможности, различни от лишаване от свобода на законарушителите. "Мога да избирам дали да произнеса условна присъда, или да реша подсъдимият да полага общественополезен труд, вместо да го изпращам зад решетките", обяснява тя. От 2005 г. насам за престъпления, изискващи до 6 месеца затвор, осъдените могат да поискат електронна гривна, допълва съдийката.

Ханс фон Хофер, който е преподавател по криминология в Стокхолмския университет, твърди пред британския в. "Гардиън", че до голяма степен намаляването на броя на затворниците може да се дължи на направената наскоро промяна в политиката към налагането на наказания с



пробация вместо краткосрочни присъди



за дребни кражби, притежание на наркотици и насилие.

Намаляването на броя на затворниците в периода между 2004 г. и 2012 г. е с 36% при престъпниците, които излежават присъди за кражби, с 25% при наркопрестъпленията и с 12% при тези, свързани с насилие. Според официалните данни лишените от свобода са намалели почти една шеста от 2004 г., когато зад решетките има най-много закононарушители - 5722-ма. През 2012 г. в затворите в Швеция има 4852-ма, като населението на скандинавската страна е 9.5 млн. души.



ЗА КАРЕ - СРАВНЕНИЕ



* Най-много затворници има в САЩ, Китай, Русия, Бразилия и Индия, сочат данните, събрани от Международния център, наблюдаващ затворите по света;

* Лишените от свобода в САЩ са 2 239 751, което се равнява на 716 души на 100 000. Китай се нарежда на второ място по брой на затворниците - 1 640 000 са зад решетките, или 121 души на 100 000. В руските места за лишаване от свобода се намират 681 600 човека, което се равнява на 475 на 100 000. В Бразилия присъди в затворите излежават 548 003, а в Индия има 385 135 затворници;

* Държавите, в които има най-малко затворници от глава на населението, са Малта, Екваториална Гвинея, Люксембург, Френска Гвиана и Джибути. Швеция се нарежда на 112-о място по брой на затворници.