Покрай политическите фанфари, свързани с Консултативния съвет по национална сигурност към президента (КСНС), и с това, че той се състоя без Плевнелиев и Сидеров да се карат публично, от обществения фокус се изплъзна обявяването на поредица от рискове и заплахи, надвиснали над България. При това става дума за наистина сериозни проблеми, които могат да засегнат всеки българин и всяко семейство - тероризъм, зарази, финансов колапс, по-голяма криминална престъпност. Но за голяма част от тези рискове и заплахи спецслужбите обявиха, че изобщо не става дума за преодоляване на кризи и за справяне с надвисналите опасности,



а само за туширане на негативните резултати от тях



Нещо само по себе си твърде притеснително.

В доклада си вътрешният министър Цветлин Йовчев, който се ползва с името на добър анализатор в контраразузнаването, бяха дефинирани "два основни генератора на заплахи с висок потенциал и значим риск за националната сигурност". Като първи от тях е посочена кризата в Близкия изток - въоръженият конфликт в Сирия, преговорите по близкоизточния мирен процес, иранската ядрена програма, както и политическата и икономическата стабилност на Ливан, Йордания и Египет. В анализа обаче не се отчита развитието на преговорите по ядрената програма на Иран, както и няма обосноваване с какво точно влияе ситуацията в Ливан или пък в Египет върху България. Особено в момента.

Така или иначе, за кризата в Близкия изток се сочи, че е хронична с устойчиви негативни последици в политически, икономически и социален аспект, както и че страната ни не може или може в незначителна степен да влияе върху нея въпреки от заплахата от задълбочаване.

Всъщност



властта дава да се разбере, че няма възможност за превенция и прогноза



и че ще се върви след събитията. "Възможностите на страната ни да намали риска и неопределеността са силно ограничени. Управлението на кризата основно може да се сведе до damage management (управление на негативните последствия), като усилията трябва да се насочат към намаляване на вредните въздействия върху обществото", пише в анализа на МВР.

Според МВР, а и според ДАНС цялата тази ситуация генерира такива заплахи, че на човек може да му настръхне косата. Смята се, че е налице хуманитарна криза, при която България може "да не е в състояние да гарантира живота, здравето и грижите за голям брой, търсещи закрила чужди граждани". Прогнозира се, че може да има



възникване и развитие на вирусни заболявания и епидемии,



включително и неспецифични за страната.

Смята се, че съществува напълно реален риск и от "навлизане на лица, изповядващи радикални и екстремистки идеи, както и на членове и симпатизанти на различни терористични организации или представители на международната организирана престъпност". Особено след кървавия атентат в Сарафово подобен риск също си е повече от притеснителен. ДАНС дори допуска "вероятността за изграждане у нас на логистични звена на международни терористични организации, в т.ч. за подпомагане придвижването на европейски джихадисти към конфликтни зони". Пак от контраразузнавателната агенция прогнозират възможни опити за създаване на престъпни групи по етнически признак и за преразпределяне на сфери на влияние. Подобни изводи датират от години в анализи на разузнавателни и контраразузнавателни служби в България. В различни варианти - от спящи терористични клетки до транзитна зона за подготовка.

Според МВР и ДАНС ситуацията около легалните и нелегалните чужденци ще води до напрежение с местното население и провокиране на ксенофобски настроения. Отделно от това се прогнозира повишаване на криминалната престъпност и дори



застрашаване на публичните финанси



Последното е "във връзка със значителните допълнителни разходи за много различни дейности, свързани с грижата за имигрантите, приемането и настаняването им в съответните домове и центрове, което следва да се осъществява с многократно увеличен капацитет на компетентните институции, както и използване на допълнителни сили и средства за охрана, в това число и на държавната граница".

Като втора основна заплаха се отчита "комплексът от процеси в областта на обществените отношения, който може да се определи като обществено-политическа криза в България". Тя е "наречена и генератор на заплахи с висок потенциал". На практика по този начин двете кризи -



бежанската и свързаната с протестите - в очите на службите са еднакво рискови



Анализаторите на МВР и на службите смятат, че политическата криза има в основата си "изострено противопоставяне и липса на ефективен политически диалог, усещане за дефицит на справедливост в част от българското общество, липса на политическо представителство за немалка част от българските избиратели, както и недостатъчно доверие в институциите". На практика по този начин се вещае, че и тя ще е твърде дълга. Отбелязва се също, че агресивното поведение, широкото използване на компроматни кампании, както и опитите за използване на обществените нагласи за постигане на политически цели са довели до разделение, омраза и напрежение в обществото. Изпълнителната власт тълкува протестите по следния начин: "Формира се трайно негативно отношение към политическите партии и хората, които се занимават с политика. Липсата на правила в политическата борба, активното търсене на външна подкрепа и опитите за въвличане на институциите в процеса на политическа конфронтация доведоха до намаляване на доверието в тях и дискредитирането им в национален и международен аспект."

Веднага след това пък



президентът контрира, че не протестите, а контрапротестите били проблем



И че били "българска иновация". Всъщност държавният глава изненадващо се опита да обяви всички контрадействия като заплаха за националната сигурност. "Всеки политик трябва да се притеснява от опитите, които се правят да бъде разединен народът, да се противопоставят хората едни срещу други - на протестите да се спретнат контрапротести, на студентите - контрастуденти, на гражданите - контраграждани. Протести е имало и ще има. Но контрапротестът е българска иновация и си заслужава да се замислим за ефектите от широкото й използване днес", твърди Плевнелиев, като на практика се противопостави на тезата на изпълнителната власт. Той обаче така и не дава алтернатива, не сочи изход от очевидно сложната ситуация.

Всъщност такива не се дават по никакъв начин и в анализите на службите. Може би защото изобщо не е тяхна работа да се занимават с политика, колкото и да им се иска понякога.

В същото време обаче според МВР и тайните структури "отсъствието на конструктивен диалог както между властите, така и в обществото прави недостатъчно ефикасна работата на институциите". И оттам имало заплаха и за единството за нацията и бизнес средата, както и били налице свързаните с това рискове за публичните финанси, за инвестиционната активност, за обема на чуждите инвестиции и усвояването на фондовете на ЕС.

В анализа си МВР прави чисто политически коментари като този, че "предсрочните избори могат да бъдат стъпка или средство за постигане на националните цели, но сами по себе си не могат да бъдат дефинирани като цел". Силовият вицепремиер прогнозира, че при съществуващите обществено-политически нагласи



едни нови избори нямало да доведат до социално-политическа стабилност



и намаляване на напрежението в обществото.

"Напротив, вероятно следващата политическа конфигурация в Народното събрание ще бъде по-сложна и по-нестабилна", пишат МВР анализаторите. Те дори сочат като основни характеристики на обществено-политическата криза нейната хроничност с периоди на изостряне. Освен това се твърди, че тя е многопластова криза, като се отразява на всички нива. Прогнозира се, че съществува реален потенциал за разширяване и ескалация и че със сигурност ще има трайни и дълбоки негативни въздействия върху обществото.

На практика всичко това подсказва, че нищо добро не ни чака.

Черногледството се подхранва и задълбочава и от обстоятелството, че властта, независимо кой я упражнява, често неглижира собствените си анализи. Така например в доклада на Йовчев изрично е отбелязано, че "следва да се отчете наличието на обективни трудности при проследяване на ключовите процеси назад във времето, тъй като няма подготвен доклад на правителството за състоянието на националната сигурност на България за 2012 г.". Всъщност няколко правителства претупваха това си задължение години наред. За разлика от силните държави, които винаги сочат кои са рисковете за националната им сигурност, кои са враговете, кои са приятелите, какви са интересите им и как ще се справят с евентуални проблеми и кризи. Така че анализите, които представиха МВР и ДАНС на Съвета за национална сигурност, могат да се обобщят с оня пътен знак - "Внимание, падащи камъни".

Затова след заседанията на най-овластените мъже в държавата човек избира да се смее, докато ситуацията не го разплаче.