|
| Наистина ли има значение дали ЕНП или ПЕС ще овладее Европейската комисия? Наистина ли има значение от какви правителства ще се излъчат директорите в борда на Европейската централна банка? Честно казано, почти няма значение. |
Къде сбъркахме? Европейският съюз е идея, която символизираше свободата и обединението. Европейските нации трябваше да бъдат свободни и обединени по начин, правещ всяка вражда и война между тях немислима. И наистина така започна всичко. Но някъде по пътя нещо се обърка. Не беше огромна грешка. Не беше спукана гума, която да причини катастрофа. Беше малка разхлабена гайка, която с времето бавно, но устойчиво отклоняваше ЕС от идеалната му цел. За да стигнем до днешния ден, когато милиони извън Европа гледат с очи, пълни с надежда към нашия съюз, но ние им предлагаме много по-малко, отколкото можем и отколкото трябва.
Днес, Европейският съюз не е свободен.
Защото свободата освен политическа е и икономическа. От 10-те най-свободни икономически страни има само една членка на ЕС и тя се срива в класацията. Наистина в ЕС са много от най-демократичните държави в света, които могат да служат за еталон за честни, открити, прозрачни и справедливи избори. Но каква е ползата от честните избори, когато всички кандидати правят едно и също - намаляват икономическата свобода на своите граждани? Нима днес в ЕС виждаме автентично ляво и автентично дясно? Наистина ли има значение дали ЕНП или ПЕС ще овладее Европейската комисия? Наистина ли има значение от какви правителства ще се излъчат директорите в борда на Европейската централна банка? Честно казано, мисля си, че почти няма значение.
Брюксел трябва да чуе украинците. Те не искат само политическа свобода. Честните и почтени избори са само едната страна на монетата. Икономическата свобода е другата и тя е не по-малко важна. Украйна иска свободна икономика, в която енергетиката не е поставена в политически хомот; в която предприемачеството не е обуздано от хиляди регулации в полза на едрия корпоративен бизнес и издигащи бариери пред малките и стартиращи предприемачи; в която финансовият сектор не е картелизиран и в задкулисен заговор с централните банкери. Брюксел днес трябва да промени себе си много преди благосклонно да подкрепи украинците и след това да измени на надеждите им.
Когато даваш на хората честни избори, но от техния избор не зависи нищо,
накрая получаваш вълна от национализъм и радикализъм
във всичките им уродливи, лъжливи и човеконенавистни форми, от нацизъм до комунизъм. Светлите и автентични лъчи в европейското дясно като Тачър проблясваха прекалено за кратко, а много от десните политици постепенно разбираха дясното само като място за сядане в Европейския и националния парламент. Свободната икономика, предприемачеството и собствената отговорност ставаха все по-далечни ценности. Истинското дясно в ЕС днес е почти претопено. Ако предлаганите от него политики ги разкажем на някой американски гражданин от 1920 година, той ще си помисли, че му говорим за комунизъм. Дясното и лявото в Европа произвеждат в задружна хармония тонове от регулации, които смачкват свободната инициатива в подкрепа на големия бизнес и хиляди инструменти, чрез които да преразпределят благосъстояние от средната класа към лесни за политически контрол етнически и социални малцинства (познато още като законно купуване на гласове).
Какво като гласуваме дясно и ни броят гласовете честно, ако накрая получаваме все същата лява политика? Както е казал Марк Твен, ако гласуването променяше нещо, щяха да го забранят. Днес в ЕС имаме функционираща демокрация, но само като механизъм. Тя е безупречно смазана машина, но такава с подменена цел. Демокрацията не е пламенният сблъсък на различни идеи на древногръцката агора, а един лъскав театър. Театър, на който почти всички актьори са ляв, по-ляв и най-ляв. И когото и да изберем, все ще получим политическото диригентство в полза на големия бизнес и удобните гласоподаватели за сметка на честното и свободно предприемачество и гражданска инициатива.
Това трябва да се промени. Защото тези леви политики, колкото и безупречно демократични да са, доведоха до това, до което са водили винаги в историята - обедняване, загуба на надежда в собствените сили и издигане на лъжливи нацистки, фашистки и комунистически месии в тъмния тунел без лъч светлина. А светлина има - показаха го българите това лято. Показват го и над половин милион украинци в момента, викащи като един "свобода" под европейското знаме. Брюксел трябва да ги чуе и да промени първо себе си. А промяната не е сложна. Както е казал някога Чърчил, "великите неща са прости и повечето се изразяват с една дума: свобода, справедливост, достойнство, дълг, милосърдие, надежда". Това са ценностите зад Европейския съюз, какъвто трябваше да бъде. Какъвто украинците и българите го виждат в надеждите си днес. И какъвто той не е. Но може да бъде и ще бъде.
|
| Украйна иска свободна икономика, в която енергетиката не е поставена в политически хомот; в която предприемачеството не е обуздано от хиляди регулации в полза на едрия корпоративен бизнес. |
Четох до тук! Нищо ново.Тотална подмяна на понятия и ценности. И осукване по Килифарски. Капитализма си отива ,айол, не разбираш ли.Дано се спомине без Трета световна.
