След като получих мате от Аржентина, получих чай от Китай. Донесоха ми го момче и момиче, които учели в Китай, и този чай бил много специален. Момичето е на 16 години, като Жулиета на Шекспир, но не се казва Жулиета. (Всъщност Жулиета е на 14 г., бел.ред.) Момчето не се казва Ромео и е нейно братче. Хубави деца. Нищо не правим хубаво, само децата са ни хубави, както и да се казват.
Моята рубрика се казва "Писмо от България 1", което е адресът на редакцията, но това, че писаниците ми се възприемат като писма от България, не го давам за всичкия чай на Китай. Когато написах, че не мога да преведа "шменти капели", най-добрите предложения как да се преведе на английски ги получих не от българчета в САЩ, а от българчета в Хонконг и Сингапур.
Вкъщи момчето и момичето отказаха да пием чай заедно; те щели да ме водят на обяд не знам къде си. Отказах да ходя "не знам къде си", казах, че искам шкембе чорба, тя беше животоспасяваща за нас - някогашните студенти с повече апетит, отколкото пари. "И аз искам шкембе", казаха "Жулиета" и братчето. Кажех ли нещо, те казваха "И аз."
- Почакайте да простра тия работи да съхнат, аз ходя да плувам.
- И аз. Вие колко? 1500 метра за 28 минути? - каза братчето и не ми се изсмя. Възпитано момче. - Няма ли да угасите радиото?
- Не го спирам, даже спя на радио.
- И аз - каза "Жулиета".
- Това е по системата на доктор Лозанов. Докато спиш, научаваш китайски. Аз нищо не научавам - признах си, защото бях написал, че слушам RFI, BBC, US National Public Radio и Дойче Веле и форумецът vanko1 припомни на мен и на форумните фенове на уж обективните, свободни и независими световни медии как те малко информират и много лъжат. Промиват мозъци и подстрекават. vanko1 даде линк http://youtu.be/bY18hmkz_Hs, припомнящ как чрез медийни лъжи започнала войната с Испания за Куба, влизането на САЩ във войната с Хитлер, войните във Виетнам, Либия, Ирак, Афганистан и другаде.
Сега политическите скорозрейки в България казват: 1. Аз съм честен; 2. Аз съм десен; 3. Аз съм демократ; 4. Аз не вярвам в световната конспирация.
Аз съм Джимо и вярвам, че има конспирация. Вземам един US долар, виждам око и пирамида. Разглеждам плана на Вашингтон и виждам, че улиците образуват знаци. В "Гугъл" намирам любимия портрет на президента Хари Труман "Truman as Masonic Grand Master".
Доктрината Mutually Assured Destruction (MAD) два пъти спаси света от атомна катастрофа. Нашият народ е казал: Веднаж стомна за вода, дваж стомна за вода, на третия път се счупва.
Няма излизане от омагьосания кръг: 1. Още US дълг срещу чужди стоки и услуги; 2. Още обвързване на Вашингтон с ислямските главорези в Персийския залив, Сирия, Афганистан и другаде; 3. Намаляване на природните ресурси срещу увеличаване на земното население, на което само Китай противодейства с ограничаване на раждаемостта, докато ислямистите се размножават като плъхове.
Ако България се освободи от политическите плъхове, които я управляват, ако атомният апокалипсис обезлюди териториите, от които прииждат тези, които според прогнозите на Световната банка и на ЦРУ ще населят обезлюдяващата се България, България може и да продължи да съществува. И в политиката стават чудеса, макар рядко. Западането ни може предимство да стане. Аз съм оптимистичен песимист или песимистичен оптимист, не знам кое.
Тримата почнахме да си обличаме палтата, за да отидем на шкембе в кварталната кръчма. Тя се казва "Българска гозба" и е на Цариградското, където са последните дървета от гората на парка. По "Хоризонт" нещо ни баламосваха как по християнски да подслоним прииждащите мюсюлмани.
- И в Китай има мюсюлмани. Но не съм ги виждала - каза "Жулиета".
- И аз не съм - присъединих се към нея. - Сетих се как след Втората световна война, когато Хари Труман беше президент, конгресмените гласуваха САЩ да приемат милион преселници, ако са балтийци, и не са католици или евреи. За руснаците, които сломиха Вермахта край Курск и Сталинград, Труман казваше одобрително "They are not housebroken but they are a good breed of a dog".
- Имате ли си куче - попитах.
- Да. Когато беше мъниче, пишкаше навсякъде, но вече не.
- Значи е вече housebroken.
- Да. И котарак имаме. Той е пухкав, красив и чистофайник, казва дядо. Не можем да го отучим да си точи ноктите в мебелите и да ги раздира.
- Няма да го отучите. Внимавайте да не ви одраска - сетих се как писателят Георги Марков умря от сепсис, когато котката му го одраска и после Intelligence Service измисли българския чадър, но не им казах, понеже това не са приказки за пред деца. Казах "Англичаните са мръсни", но пак спрях, щото не е за пред деца да разказвам как англичанката Джаки излезе гола от ваната, загърна се в хавлията и тръгна към леглото, без да се измие от шампоана. Затова продължих: Един англичанин, казваше се Арчи, беше в онзи хотел, дето е зад опашката на коня пред парламента. Позвънил на рецепцията, че не му е наред умивалникът. Довтасал водопроводчикът, проверил крановете и мивката оттича ли се. Арчи пак позвънил, че не е наред. Арчи не бил свикнал на смесителен кран, а отделно кранче за топлата, отделно за студената вода и после с мръсната сапунена в умивалника, след като се обръснел, да си плиска лицето. Нямало я запушалката на умивалника, не можел да си изплакне лицето с мръсната вода, в която си е плакнал самобръсначката.
- В Китай умивалниците са нормални. Тоя Арчи и в Китай щеше да се оплаква, отсече момчето. Радиото си работеше и момчето ми зададе труден въпрос:
- Защо тия по вашето радио не могат да казват "р"? Ние можем, вие можете, те не могат.
- Не знам. Те не са виновни. Родителите им не ги завели на логопед, когато били малки. Или не са ги били достатъчно. Децата не трябва да се бият.
- Тоя, дето сега говори по радиото, сега го бият - каза "Жулиета".
- Не го бият. Около парламента биели, не в радиото - каза момчето.
- Бият го - настоя "Жулиета". Тя явно имаше усет за интонации, щом слуша по радиото китайски, в който интонацията е важна. - Бият го, понеже се казва Червенков.
- Червени боклуци - додаде момчето. - Дядо каза, че Червенков управлявал България. Вие, г-н Иванов, познавахте ли Червенков?
- Не. Виждал съм го, но отдалеч. Той беше на балкона на мавзолея.
- Какъв мавзолей?
- Имаше мавзолей в градинката пред двореца, който сега е художествена галерия.
- И дядо така каза - съгласи се момчето. - И каза, че радио "Хоризонт" казва най-точно.
- Да. Казва точно време. Когато БАН казва какво ще е времето, казва вятър от източната четвърт.
- Няма източна, ето вижте ми часовника с компас за подводно и планинско ориентиране, четири четвърти по 45 градуса.
- Дядо каза, че Симеон Дянков казал, че в БАН са феодални старци.
- Той каза още дамоклев възел или гордиев меч или обратното, но на това не му се смяха.
- Защо?
- Защото той много работи каза. Аз казвам сега да седнем на тази маса.
- Утре какво ще правите?
- Нищо. Не мога да плувам, понеже басейнът ще е затворен. Той е на студентите, а те празнуват.
- Когато бяхте студент, какво правехте?
- Пак нищо. Пазех университета.
- Окупирахте го?
- Не. Пазех го от врага. На покрива, дето прилича на супник, имаше pillbox, едно като бункерче с тежки картечници с обстрел към площада през амбразурите.
- Стреляхте ли?
- Не. Врагът не дойде. Нито знаехме как се стреля с тия картечници, нито ленти с патрони за тях имаше в пилбокса. На нас четирима приятели ни дадоха по един зареден автомат, викахме му "Шмайсер", но беше "Шпагин". Ние и с автоматите не можехме да стреляме, едни, дето преди нас пазели университета, си прерязали краката.
- И вие ли?
- Не. Ние въобще не ги пипнахме тия автомати. Цялата нощ играхме карти. После излязохме на улицата и с ритници събаряхме боклукчийските кофи. Мен ме беше яд, че загубих на карти, силно ритах и си изкълчих палеца.
- Елате да ви покажа, господин Иванов - каза момчето и аз го последвах навън при дърветата. - Не се рита с шпиц - каза момчето, плавно се извъртя и удари дървото с пета или ходило, не разбрах. Опитах се и аз, но при пируета щях да падна. Върнахме се на масата в кръчмата, където "Жулиета" ни гледаше насмешливо.
- Брат ми е маниак по бойните изкуства. Отдава му се математиката, но е глупав.
- Ти си глупава с твоите филологии и философии!
"Жулиета" се усмихна и каза "Няма да се карам." "И аз", каза братчето.
"Unless philosophy can make a Juliet It helps not", мина ми през ума, но не си спомних как по-нататък го беше превел Валери Петров. "Ще се снимаме тримата заедно", подаде си братчето мобифона на момичето, което вече ни носеше шкембе чорбите, и аз ги прегърнах двамата през раменете за снимката.
- Трябваше първо да питаш господина дали е съгласен да го снимаме, всички питат.
- Не всички, мина ми през ума, но не им разказах как две телевизионни мръсничета снимаха със скрита камера приятелката ми Васа Ганчева и как едни мръсници "ранобудни студенти" снимали преподавателя си Драгомир Драганов, за да го изложат, че е пиян. - Имаше един голям философ в математическата логика. Бертран Ръсел.
- Познавахте ли се с него?
- Не. Даже отдалеч не съм го виждал. Неговите студенти го обичаха. Пренасяха го до полицейското фургонче, за да не го пипат полицаите и той да не стане за смях пред телевизионните камери, понеже навличаше панталон върху панталон върху дълги долни гащи върху други дълги долни гащи. Да не настине, като се търкаля по студените тротоари заедно със своите студенти, които не искаха в Британия и в Европа да има US ракетни площадки, мишени за ракетно-ядрен удар. В Кеймбридж или Оксфорд, забравих, има "Улица Логична". "Logic Lane". Майсторите на математическата логика разбили шифрите на кодираните радиосигнали на Вермахта на Хитлер.
- Такъв ще стана. Шифроразбивач - каза братчето.
- Сега децата искат да станат бизнесмени или рекламаджии на бизнесмени или на политици.
- Аз не.
- Отдава му се математиката - потвърди сестра му, която наричам Жулиета. - Изпъдиха го от час, щото като чуе задачата, става и казва отговора, без да пише, а в Китай децата пишем и изчисляваме отговора.
- Мога да им разбия всичките шифри на Хитлер и на Сталин, и на ЦРУ - все едно.
- Прав си, че е все едно - съгласих се и почнах да си сърбам шкембе чорбата.
Jusautor DI copyright
|
|