Експертите в столичния инспекторат по образование тези дни стигнаха дъното на "професионализма", като не успяха да подредят нормално няколко олимпиади, а министерството намери куп причини да оправдае чиновниците. Насрочените по две състезания в един ден, включително и през ваканцията, за пореден път изправиха деца и родители срещу образователните експерти. А чиновническите недомислици не могат да се оправдаят с факта, че преди около месец правителството размести почивните и работните дни по Коледа и Нова година. Ако някой в министерството мислеше за децата и създаването на условия за най-доброто им представяне, варианти щяха да се намерят. Има уикенди и след Нова година.

За ужас на родното образование неспособността да се подредят пет състезания е симптом на тежки заболявания на системата. Похвално е, че правителството реши да даде 100 млн. лв. повече за образование за 2014 г. Но вероятно и тези пари ще потънат без ефект, тъй като никой не е представил разчети за какво и как ще се харчат парите. Досега лансираните идеи са за стимулиране на педагогическите кадри. Най-популярно е предложението да се осигуряват специални стипендии на студентите в педагогическите специалности. Подобна идея не е лоша, но какво като се дават пари на студенти да учат за учители, когато след края на обучението си те пак ще станат продавач-консултанти или секретарки. Преди да се раздават бонуси и стипендии, трябва да се направи проучване защо хората с педагогическо образование не работят по специалността си.

В министерството може да се окажат изненадани, че най-големият проблем на младите учители вече не са парите, а адът, в който трябва да работят. Огромни класове в огромни училища и огромна бумащина - попълване на дневници, писане на планове, проверки на контролни, подготовка на уроци. Не е ясно защо в XXI век родното училище е задръстено от бумаги. Между всичко това учителите трябва да организират извънкласни дейности на децата, а и да развиват себе си с участия по семинари и обучения. В малките училища пък са безобразни условията на труд. Стара база, ниски заплати, деца с огромни пропуски в обучението, които трудно могат да се наваксат, когато часовете не стигат дори за преподаване на целия материал, а какво остава за затвърждаване.

За капак се сблъскват с полузаспали хлапета, които трябва да стават в 6 ч. сутринта, за да са на училище в 7.30 ч. Няма как да се очаква децата да обичат училището при 10-часовия си работен ден - 7 часа в клас и още поне 3 за подготовка за седемте часа на следващия ден. При това по учебници, от които вероятно и



самите им автори трудно биха си научили уроците



Обещанията за облекчаване на учебните програми вече от години са само на думи. Че никой няма намерение да се справи с проблема, стана ясно от негативната реакция на образователното министерство към подготвената наредба на здравното за броя часове на ден и поредността според тежестта им, за да се щади физическото и психическото здраве на учениците. Вместо как да се спази наредбата, от МОН заобясняваха как това не може да стане, защото не биха могли да се покрият минималните образователни стандарти.

И докато за новите учебници с по-лек материал, написан по-разбираемо, вероятно ще трябват пари, има много неща в образователната ни система, които биха направили училището по-привлекателно само с добра организация. Като начало би могло да се сложи ред в капацитета на училищата. Не може в сграда за 48 паралелки да учат два пъти повече само за да се приберат повече пари и да се угоди на повече родители, които искат децата им да бъдат в елитно училище. "Какво да направим, като са общински?! Опитах се в едно варненско училище да забраня паралелки и родителите излязоха на протест", обясни пред "Сега" образователният министър Анелия Клисарова.

Училищата може да са общински, но парите идват от бюджета. И ако държавата реши, че те ще следват ученика, но няма да се дават за повече деца, отколкото позволява сградният фонд, тогава директорите няма да се опитват да усвояват всяко кьоше. Подобна практика малко по малко ще разтовари големите школа и те ще могат да създадат по-нормална организация с нормално начало на учебния ден, с целодневно обучение и т.н. В голямо столично училище през тази учебна година например единият физкултурен салон вече е превърнат в две класни стаи. Сега децата от начален курс



вместо часове по физическо наваксват пропуснат материал



от по-трудните предмети. Е, как да им харесва в училище. За здравето им дори не говорим.

Естествено, трябва да има и политики, които да запълнят огромната пропаст между училище и училище, защото само така родителите ще спрат да се борят всички за едни и същи смятани за елитни училища. Това не е невъзможно, стига директорът да е решен да го постигне. Столичното 40-о СОУ през 2009 г. беше пред закриване, а сега при новото си ръководство е сред предпочитаните в огромния "Люлин". Министър Клисарова има идея в новия закон за училищното образование задължително да има мандатност и атестации на директорите, което определено е крачка напред. Стига да не минава проформа, типично по български, защото и прословутият ректор на Стопанската академия Величко Адамов е избиран с мандат. Сред критериите при подбора на училищни директори трябва да има данни за текучество на ученици и учители, спечелени проекти, въведени подобрения.

В образователното министерство може да им се струват смешни оплакванията на деца и родители от тежките раници, но мъкненето им не само е опасно за здравето на децата, а е и стресиращо за психиката им. Чантата на един петокласник например никога не пада под 10 кг. Вместо отговор на въпрос на "Сега" какво може да се направи, образователният зам.-министър Атанаска Тенева разказа история от своето детство, когато и тя била жертва на тежката чанта. Иначе казано, проблемът не е от днес, но и няма да изчезне скоро. По логиката на зам.-министъра, щом е стар, не е необходимо да се търси решение. А решения има. Като няма място за втори комплект учебници в училище, те просто няма да се носят в клас. Учителите ще преподават с планове на дъската, с мултимедия, където има. Естествено, това означава повече усилия от тяхна страна, затова повечето училища решават проблема, като съветват родителите да водят децата си, за да им носят чантите. Децата могат да се облекчат поне малко и като се въведе системата на класната стая, която е много по-удобна за тях, вместо използваната сега кабинетна. Тогава вместо стотици ученици да търчат по коридорите с тежките раници, за да се местят от стая в стая, това ще правят само 70-80 учители. Отделни кабинети са оправдани само за преподаването по химия, биология и евентуално физика, но пък



кабинетната система е доста по-удобна за учителите



Изобщо организацията в родното училище е създадена повече за учителите, отколкото за децата. Като всъщност търсенето на удобство и за двете страни не създава противоречие. Удобствата и стимулите в момента обаче не са достатъчни да компенсират огромните негативи на нереформираната система и за преподавателите. А докато недоволни учители преподават на немотивирани ученици по тежки програми и неразбираеми учебници, българчетата ще продължат да са най-неграмотните в Европа.