:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,332,340
Активни 179
Страници 21,833
За един ден 1,302,066
Бит

Робството е живо 180 години след забраната му

Обикновено смятаме, че робството е част от една отминала епоха. Но както показва случаят с трите открити в Лондон жени, прекарали тридесет години като робини, това съвсем не е така.
СНИМКИ ЕПА/БГНЕС
Холандският крал Вилем Александър (в средата) и кралица Максима се здрависват с поданици по време на церемонията по честването на годишнината от премахване на робството в Остенпарк, Амстердам на 1 юли т.г. Холандия премахва робството в бившите колонии преди 150 г.
Три жени, прекарали в робство тридесет години, скрити в обикновена лондонска къща и открити едва наскоро - това е шокиращо. Но не би трябвало да е изненада. В съвременния свят търговията с роби процъфтява - според някои изчисления живите роби в наши дни са повече от отвлечените от Африка за над четири столетия. В древния свят робството е било обикновен факт от ежедневието, жизненоважно за икономиката и обществата на повечето ранни цивилизации. Имало е роби в първите градове в Месопотамия. А Талмудът разказва как Йосиф с шарената дреха е бил продаден като роб от завистливите си братя. Робството се е развило след влизането в обращение на три идеи - концепцията за личната собственост; осъзнаването, че хората също като одомашнените животни биха могли да са полезни в личното стопанство; създаването на нациите, което води до войни и съответно - военнопленници, които биват използвани като роби. В ранните африкански общества робите са били символ на власт, богатство и социален статус. Те са били пленници от войни, длъжници и престъпници, използвани по-скоро за домашна работа, отколкото за печалба.



През 1444 г. неколкостотин мъже, жени и деца са отвлечени



от африканския бряг от португалците, били са кръстени, при пристигането в Португалия и продадени на публичен търг. До 1460 г. годишно биват внасяни около хиляда африкански роби. Последвалото разграбване на природните ресурси на Новия свят значи, че е нужна трудова ръка за златните и сребърните мини (по-късно и за плантациите). Ловците на роби се обърнали към Англия и за кратко улиците на Бристол след падането на нощта се оказват опасна територия за младите и наивните. Робите от Африка обаче били различни. Умели занаятчии, те знаели как да опитомяват животни и имали имунитет срещу европейските болести. През 1518 г. испанското правителство сключило договор с фламандски търговец да доставя 4000 африкански роби годишно. В Бразилия португалците стигнали до същото заключение - че се нуждаят от роби от Африка.

Двигателят на трансатлантическата търговия с роби бил запален. За времето си това бил най-големият международен бизнес и робският труд станал основата на една нова глобална финансова система. Тя променила света, както и мнението ни за робите и робството, което станало синоним на Африка. Преди трансатлантическата търговия нямало значима расова динамика - но с развитието на бизнеса се появила и расистката теория, за да го оправдае. Англия се включила в търговията с роби късно, но се превърнала в най-големия поробител на Земята. Страната получила богатство и власт от търговията с роби и всеки участвал в бизнеса - кралското семейство, депутатите, църковните служители, знаменитостите.



Кампанията за спиране на търговията с роби



била първата кампания за човешки права и станала пример за всички подобни. През 1833 г. английският парламент приел закон, който обявявал робството за незаконно. Ерата му приключила. Но то явно се възстановява добре. Кевин Бейлс, водещ изследовател в индекса на глобалното робство, публикуван миналия месец от фондацията "Уок фрий", е изчислил, че цената на един роб (средно 90 щатски долара) е по-ниска в сравнение с миналото. Бейлс дефинира модерното робство като един човек, който напълно контролира друг, използва насилие, за да поддържа този контрол, и експлоатира икономически. Въпреки че робството е незаконно навсякъде, Бейлс твърди, че 29,8 млн. души по света са негови жертви в наши дни - под формата на така нареченото дългово робство, жертви на секс трафик, използвани за принудителен труд или като домашни роби. За сравнение робите, изпратени през Атлантическия океан за Америка и Карибите, са 12.5 млн. общо, макар че не бива да се пренебрегва дългосрочният им ефект в историята.

Модерната търговия с роби се разрасна като следствие от глобализацията. Сега за трафикантите е по-лесно отвсякога да пренасят "продукта" си по света. Технологичните промени доведоха до ръст на глобалната организирана престъпност, а краят на Студената война отслаби граничния контрол. През 2005 г. бе изчислено, че регионалните конфликти и масовата икономическа миграция са накарали 190 млн. души да напуснат родината си. Трафикът на хора е по-лесен в тези условия. И не е трудно да се разбере защо е толкова популярен сред престъпниците - ниски стартови цени, минимален риск, високи печалби. За разлика от наркотиците и оръжията, хората могат да бъдат препродавани.

През 2010 г. бе създаден



световен Ден против робството



и вниманието към модерното робство започна да нараства. Но все още трябва да се свърши много. Дейвид Камерън твърди, че трафикът на хора е важен проблем за правителството му, и през август обяви, че в следващата си реч кралицата ще говори за нов закон за робството. Депутатът Франк Фийлд е начело на неформално проучване относно бъдещия закон, което трябва да бъде завършено преди Коледа. Най-накрая нещата сякаш се развиват. Но новите визови ограничения, предложени от министъра на вътрешните работи Тереза Мей, правят работещите имигранти зависими от работодателите, което увеличава риска от насилие и снижава вероятността те да се оплачат от евентуална експлоатация. Резултатът от оплакването ще бъде сигурно депортиране и вероятно нищета. Активистки групи посочват други области, които се нуждаят от подобрения - държавни механизми, които осигуряват достъп на жертвите на трафик до помощ; по-силен контрол върху работодателите; подкрепа за жертвите; независим контролен орган. Преди всичко този закон трябва да бъде основан върху единна организация, така че полицията да може да си върши работата. В противен случай наскоро основаната Национална агенция за престъпленията винаги ще бъде крачка назад.

Докато трите жени, които бяха освободени преди седмици, започват възстановяването си, останалите от нас трябва да преодолеем шока, че може да има роби в апартамента на съседите ни, и да продължим с кампанията срещу съвременното робство.

---------------



---каре----



През ноември британската полиция обяви, че е освободила три жени, които твърдят, че са били държани против волята им 30 години в къща в Лондон. Арестувани са мъж и жена на 67 години, които държали жените в плен.

Трите жени са 69-годишна малайзийка, 57-годишна ирландка и 30-годишна британка. Полицията получила сигнал от сдружение за борба с робството и принудителните бракове.

"И трите бяха изключително травмирани и са закарани на сигурно място. Поздравяваме "Фрийдъм Чарити" и работим заедно с тях в помощ на жертвите, които, изглежда, са били държани против волята им повече от 30 години. Започнато е щателно разследване за установяване на фактите по тези много сериозни обвинения", заяви детектив Кевин Хайлънд от звеното за борба с трафика на хора.

Полицията била известена през октомври от сдружението "Фрийдъм Чарити", което се бори срещу робството и принудителните бракове. Сдружението получило телефонно обаждане от жена, която заявила, че е държана затворена повече от 30 години.

"Телевизионен документален филм за принудителните бракове, в който се изтъква дейността на "Фрийдъм Чарити", е бил катализаторът, довел една от жертвите да потърси помощ и да бъдат спасени", поясни детектив Хайлънд.

Анита Прем, основателката на благотворителната организация, към която жертвите са се обърнали, обяснява, че апартаментът затвор привидно изглеждал като съвсем обикновено жилище и съседите не били наясно какво се случва в него.

Според Global Slavery Index за съвременното робство, публикуван през октомври, приблизително 4000 души във Великобритания живеят в робски условия. При това страната наред с Ирландия и Исландия е на последното 160-о място в класацията.
 Полицейски инспектор Кевин Хайланд говори пред журналисти пред сградата на Скотланд ярд на 21 ноември 2013 г. за ареста на семейната двойка, държала в плен 3 жени в продължение на 30 г.
4
3203
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
12 Декември 2013 22:07
У нас робите си избират БСП и ДПС да управляват и си мислят, че са на власт
12 Декември 2013 23:39
робите си избират БСП и ДПС да управляват

Роби, роби... ама на НАШИ хора!
"Вашите деца ще носят топките за голф на нашите деца!". Демокрация, риш!
13 Декември 2013 12:31
Докато трите жени, които бяха освободени преди седмици, започват възстановяването си, останалите от нас трябва да преодолеем шока, че може да има роби в апартамента на съседите ни, и да продължим с кампанията срещу съвременното робство.
Toва хубу, ама случката в Лондон представлява маргинална битова престъпност. Ако се говори за световната търговия за роби - трансгранична за секс и локална за принудителен труг, това вече е по-значителен проблем - от него най-страдат икономически изостаналите държави със слаби институции (напр. България, Украйна, Тайланд и т.н.). Ама има едно още по-значително проявление на робството в наши дни и се замислих за това покрай цялата патаклама с Южна Африка тези дни. Робството след 19ти век стана капиталистическо. Не че капитализмът е робство - а просто робството като концепция премина на пазарни начала. Ако се замислите, примерно ако в една плантация в Южна Африка или САЩ работят определен брой роби - то техния собственик има икономически интерес да се грижи те да са нахранени, здрави и подслонени. Той не им плаща заплата - но има конкретни разходи, които прави за тяхното физическо оцеляване и здраве. Какво се случва обаче в съвременния свят? Плантаторът от Южна Африка пак има плантацията си (това, че робите са освободени няма нищо общо с разпределяне на земя или средства за производство). Същият вече трябва да плаща заплата за труд, но няма отговорност за друго - отношенията между него и робите му са минали на пазарни начала. Само че робите сега са безработни, а работа има само на плантациите. Реално заплатата, която плаща плантаторът може да бъде по-ниска от разходът, който той е правил за храна, здраве и подслон на робите си. Това е все едно да имаш дойна крава, ама след като я издоиш да и дадеш 30 ст. и да я отпратиш от вас очаквайки да се върне когато има пак мляко - без да се затормозяваш с това да правиш обор, пасище и т.н. Тъжната реалност е, че в съвременния свят робството е икономически неизгодно. Капиталистическата система създава предпоставки, за много по-ефективна експлоатация на човешкия труд. На места като Латинска Америка хората, които не притежават нищо нямат избор освен да се трудят 12-часа в мините, защото иначе ги грози не бой с камшик а гладна смърт. И го правят за пари, които са колкото едно "лате" у Старбъкс. Естествено, че поне свободните хора имат право да отидат другаде... ама се оказва, че вече всичко е преразпределено, а придвижването - също както за руските крепостни селяни е ограничено - защото всички богати държави имат граници и искат продукцията, но не и хората от бедните такива (досущ като руски болярин). Затова се качват на вехти салове до Европа или прескачат огромния зид между Мексико и САЩ (а Обамича разправяше в Берлин, че никоя стена нямало са спре човешкото достойнство.... явно сам не си вярва).
Та робство има. И то не се свежда до това, че някакви чалнати са отвлекли някакви други. Не се свежда дори до бруталния и безпардонен трафик на хора улеснен от липса на образование и перспектива. Робството като процес за съжаление е минало на пазарни начала - просто е станало по-ефективно и съвсем не си е отишло.
17 Декември 2013 21:53
Много ми е чудно, как жена на 30 додини е държана в робство повече от 30 години, както се твърди в статията. Някой има ли обяснение или нещо в аритметиките ми е убягнало?!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД