Три жени, прекарали в робство тридесет години, скрити в обикновена лондонска къща и открити едва наскоро - това е шокиращо. Но не би трябвало да е изненада. В съвременния свят търговията с роби процъфтява - според някои изчисления живите роби в наши дни са повече от отвлечените от Африка за над четири столетия. В древния свят робството е било обикновен факт от ежедневието, жизненоважно за икономиката и обществата на повечето ранни цивилизации. Имало е роби в първите градове в Месопотамия. А Талмудът разказва как Йосиф с шарената дреха е бил продаден като роб от завистливите си братя. Робството се е развило след влизането в обращение на три идеи - концепцията за личната собственост; осъзнаването, че хората също като одомашнените животни биха могли да са полезни в личното стопанство; създаването на нациите, което води до войни и съответно - военнопленници, които биват използвани като роби. В ранните африкански общества робите са били символ на власт, богатство и социален статус. Те са били пленници от войни, длъжници и престъпници, използвани по-скоро за домашна работа, отколкото за печалба.



През 1444 г. неколкостотин мъже, жени и деца са отвлечени



от африканския бряг от португалците, били са кръстени, при пристигането в Португалия и продадени на публичен търг. До 1460 г. годишно биват внасяни около хиляда африкански роби. Последвалото разграбване на природните ресурси на Новия свят значи, че е нужна трудова ръка за златните и сребърните мини (по-късно и за плантациите). Ловците на роби се обърнали към Англия и за кратко улиците на Бристол след падането на нощта се оказват опасна територия за младите и наивните. Робите от Африка обаче били различни. Умели занаятчии, те знаели как да опитомяват животни и имали имунитет срещу европейските болести. През 1518 г. испанското правителство сключило договор с фламандски търговец да доставя 4000 африкански роби годишно. В Бразилия португалците стигнали до същото заключение - че се нуждаят от роби от Африка.

Двигателят на трансатлантическата търговия с роби бил запален. За времето си това бил най-големият международен бизнес и робският труд станал основата на една нова глобална финансова система. Тя променила света, както и мнението ни за робите и робството, което станало синоним на Африка. Преди трансатлантическата търговия нямало значима расова динамика - но с развитието на бизнеса се появила и расистката теория, за да го оправдае. Англия се включила в търговията с роби късно, но се превърнала в най-големия поробител на Земята. Страната получила богатство и власт от търговията с роби и всеки участвал в бизнеса - кралското семейство, депутатите, църковните служители, знаменитостите.



Кампанията за спиране на търговията с роби



била първата кампания за човешки права и станала пример за всички подобни. През 1833 г. английският парламент приел закон, който обявявал робството за незаконно. Ерата му приключила. Но то явно се възстановява добре. Кевин Бейлс, водещ изследовател в индекса на глобалното робство, публикуван миналия месец от фондацията "Уок фрий", е изчислил, че цената на един роб (средно 90 щатски долара) е по-ниска в сравнение с миналото. Бейлс дефинира модерното робство като един човек, който напълно контролира друг, използва насилие, за да поддържа този контрол, и експлоатира икономически. Въпреки че робството е незаконно навсякъде, Бейлс твърди, че 29,8 млн. души по света са негови жертви в наши дни - под формата на така нареченото дългово робство, жертви на секс трафик, използвани за принудителен труд или като домашни роби. За сравнение робите, изпратени през Атлантическия океан за Америка и Карибите, са 12.5 млн. общо, макар че не бива да се пренебрегва дългосрочният им ефект в историята.

Модерната търговия с роби се разрасна като следствие от глобализацията. Сега за трафикантите е по-лесно отвсякога да пренасят "продукта" си по света. Технологичните промени доведоха до ръст на глобалната организирана престъпност, а краят на Студената война отслаби граничния контрол. През 2005 г. бе изчислено, че регионалните конфликти и масовата икономическа миграция са накарали 190 млн. души да напуснат родината си. Трафикът на хора е по-лесен в тези условия. И не е трудно да се разбере защо е толкова популярен сред престъпниците - ниски стартови цени, минимален риск, високи печалби. За разлика от наркотиците и оръжията, хората могат да бъдат препродавани.

През 2010 г. бе създаден



световен Ден против робството



и вниманието към модерното робство започна да нараства. Но все още трябва да се свърши много. Дейвид Камерън твърди, че трафикът на хора е важен проблем за правителството му, и през август обяви, че в следващата си реч кралицата ще говори за нов закон за робството. Депутатът Франк Фийлд е начело на неформално проучване относно бъдещия закон, което трябва да бъде завършено преди Коледа. Най-накрая нещата сякаш се развиват. Но новите визови ограничения, предложени от министъра на вътрешните работи Тереза Мей, правят работещите имигранти зависими от работодателите, което увеличава риска от насилие и снижава вероятността те да се оплачат от евентуална експлоатация. Резултатът от оплакването ще бъде сигурно депортиране и вероятно нищета. Активистки групи посочват други области, които се нуждаят от подобрения - държавни механизми, които осигуряват достъп на жертвите на трафик до помощ; по-силен контрол върху работодателите; подкрепа за жертвите; независим контролен орган. Преди всичко този закон трябва да бъде основан върху единна организация, така че полицията да може да си върши работата. В противен случай наскоро основаната Национална агенция за престъпленията винаги ще бъде крачка назад.

Докато трите жени, които бяха освободени преди седмици, започват възстановяването си, останалите от нас трябва да преодолеем шока, че може да има роби в апартамента на съседите ни, и да продължим с кампанията срещу съвременното робство.

---------------



---каре----



През ноември британската полиция обяви, че е освободила три жени, които твърдят, че са били държани против волята им 30 години в къща в Лондон. Арестувани са мъж и жена на 67 години, които държали жените в плен.

Трите жени са 69-годишна малайзийка, 57-годишна ирландка и 30-годишна британка. Полицията получила сигнал от сдружение за борба с робството и принудителните бракове.

"И трите бяха изключително травмирани и са закарани на сигурно място. Поздравяваме "Фрийдъм Чарити" и работим заедно с тях в помощ на жертвите, които, изглежда, са били държани против волята им повече от 30 години. Започнато е щателно разследване за установяване на фактите по тези много сериозни обвинения", заяви детектив Кевин Хайлънд от звеното за борба с трафика на хора.

Полицията била известена през октомври от сдружението "Фрийдъм Чарити", което се бори срещу робството и принудителните бракове. Сдружението получило телефонно обаждане от жена, която заявила, че е държана затворена повече от 30 години.

"Телевизионен документален филм за принудителните бракове, в който се изтъква дейността на "Фрийдъм Чарити", е бил катализаторът, довел една от жертвите да потърси помощ и да бъдат спасени", поясни детектив Хайлънд.

Анита Прем, основателката на благотворителната организация, към която жертвите са се обърнали, обяснява, че апартаментът затвор привидно изглеждал като съвсем обикновено жилище и съседите не били наясно какво се случва в него.

Според Global Slavery Index за съвременното робство, публикуван през октомври, приблизително 4000 души във Великобритания живеят в робски условия. При това страната наред с Ирландия и Исландия е на последното 160-о място в класацията.