"Почти нищо не се иска от вас, за да имате очите си, докато сте жив - укори ме доктор Майорова. - Едни капки ви предписах и вие ги зарязахте." Отначало ми се зарадва, но после се взря в очите ми и настроението й се развали. Срещнахме се в магазин за детски играчки и на ръката й висеше малка нетърпелива дунда, която я теглеше към щанда, а мен спаси от повече мъмрене. Преди време Майорова ми предписа популярните капки систан, познати повече като изкуствени сълзи. Собствените ми слъзни жлези най-вероятно са се изчерпали и очите ми пред компютъра съхнат и не се поддържат. Хареса ми това като метафора - как онези, които не могат искрено и облекчително да плачат, да заместят сълзите си с фармацевтика и пак да изглеждат като другите хора. И как лицемерието се улеснява от постиженията на модерния век. Хареса ми и като тема за "Нерви и утехи" - реализирах я начаса. Не ми хареса обаче да си капвам тези сълзи в очите и сега тя веднага го установи. Поклати печално глава и ми пожела всичко хубаво за празниците. В края на краищата нехайните също плачат, само че късно. Винаги идва време за сълзи. Истината ви казвам.

И само след часове на гърба на Съдебната палата се сблъсках с Ицо Сълзата - известен адвокат по наказателни дела, а в миналото легендарен детектив от криминалните служби. Ицо има някакъв дефект, обратен на моя - очите му се къпят в сълзи и това прекъсва може би само когато спи. От слънце, от влага, от свеж полъх по бузите му потичат ручейчета - не мога да ви опиша каква картинка е. Заради тези вечно разплакани очи на времето зад гърба му го наричаха Вдовицата. Забавляваха се с изумлението на престъпниците, когато им слагаше белезници със сълзи на очи. Но само начинаещите между тях се опитваха да размекнат сърцето му.



В различните епизоди на живота сълзите му се тълкуваха различно



Понякога изглеждаше, че плаче от тъга, друг път - от радост, от нерви. Но какво да мислиш, като го виждаш, че рони сълзи от досада или, да речем, от безразличие? Случвало се е да го утешават генерали, полковници, съдии и арестанти, както и безброй жени. Жените се връзваха на неговия направо кинематографичен плач, жалеха го и се омагьосваха. През джобовете му минаваха безброй нежни кърпички и ако беше решил да прави колекция, отдавна щеше да е в "Гинес".

Разказах на Ицо за срещата си с офталмоложката Майорова и той се предложи да ми услужи със сълзи. Рече, че го хваща срам да гледа как всякакви юнаци се мъчат да намокрят окото, като говорят за дереджето на народа. Срам го хваща и гняв - уточни, - а от гняв също плаче. Тъща му нарича сълзите му крокодилски, но крокодилът рони сълзи, като се храни, а той само на маса със сигурност не произвежда - да не разстройва компанията. Изобщо с годините очите му полека-лека се успокоявали, не съвсем като да пресъхват, но дебитът им определено намалявал. Нарушил се някак и синхронът: понякога едното око плаче, другото - не. Силно прочувственият му имидж взел да помръква, току-виж отразило се и на практиката му. Затрогващото му участие в наказателния процес привличало много клиенти, сълзите му действали задължаващо на съдебните състави, а и като че измивали донякъде образа на разбойниците, които защитавал.



Ицо ведро се надсмиваше над себе си,



но го правеше със сериозно, дори свъсено изражение - усмивката при него бе директно свързана със сълзи. Пихме кафе в едно бистро срещу палатата, очаквах да ми разкаже някоя история от делата, по които се явяваше, но той, кой знае защо, остана при темата за сълзите. Човекът с вечно мокрите очи се възмущаваше от престорената жал, която се шири в обществото: към болните, към старите, към бедните и безработните, сега и към бежанците. "На чужди гроб без сълзи плачат" - това чул ли си го? Не е от днеска тази гавра, и от вчера не е. Състезават се кой ще скимти по-високо. Надплакват се. Ти виждал ли си го това: хванали се за гушите и плачат?

После избухна. Политиците го копирали, леят сълзи, без да им се плаче, неговото е физиология, а тяхното - демагогия. Е, всичко това е преносно, разбира се, образно. Сухи са им бузите. И розови. И въобще не им се замъгляват очилата. Но тази прилика го кара да се чувства отвратително, изкарал е живота си в сълзи, а сега ще трябва да тръгне по доктори - в последен опит да се разграничи от тази група.

Без малко да почна да го утешавам, но навреме съзрях сълзата, която се откъсваше от дясното му око. Вдовицата бе готов да се засмее. Всичко това бе една горчива шега, а при него - солена. С невинното си страдание лукаво онагледяваше нравите на върхушката. И за миг не бе допуснал, че може да се слива с тях - нито пред себе си, нито пред околните.

- Има една разлика - рече. - И тя е в моя полза. Но кой ще я забележи? Те плачат и от омраза. Аз - не.