Понякога социологическите проучвания ни казват неща, които изглеждат дотам очевидни, че човек започва да се чуди защо въобще е трябвало да се прави допитване. Така наскоро проведен сондаж разкри нещо, което така или иначе си знаем - повечето българи продължават убедено да вярват, че съседна Македония е била и все още е населена с наши единоутробни братя. Близо 70 на сто от анкетираните смятат така - горе-долу същият процент като тези, които според друго проучване вярват, че родната политическа класа се труди единствено за благото на олигархията. С други думи, става въпрос за здраво вклинена в колективното ни самосъзнание представа.

Но държавната политика трябва да държи сметка не само за миналото, а преди всичко за настоящето и бъдещето. А какви са фактите към днешна дата? На първо място, в същата тази уж населена с българи Македония официално такива няма. Последното местно преброяване през 2002 г. откри наличието на македонци, албанци, турци, роми, сърби, дори бошняци и власи. Имаше и някакви 20 хиляди "други", които вероятно трябва да броим за нашенци. Това преброяване се проведе далеч преди вълната от десетки хиляди "ребългаризирали" се македонци, които след влизането ни в ЕС през 2007 г. внезапно си спомниха за корените си и довтасаха за български "пасош", който да им отвори портите към Европа. Но след като преброяването през 2011 г. се провали, така и не получихме възможност да разберем колко от тези блудни синове биха се писали като българи и в Македония, а не само в родните паспортни служби.

Друг пример -



още в преамбюла на македонската конституция



се говори за "трайно съжителство на македонския народ с албанците, турците, власите, ромите и другите националности, които живеят в Република Македония". Дванадесетата поправка на основния закон пък постановява учредяването на комитет в македонския парламент, посветен на отношенията между етническите общности в страната. В него влизат по 7 представители на македонците и албанците, както и по един на турците, власите, ромите, сърбите и бошняците. Отново българи не се забелязват.

Причината за това е не само желанието на скопските власти да ни изтрият от лицето на земята, както сме свикнали да си мислим. Видно е от текстовете на тяхната конституция, че на баланса в отношенията между различните етноси във вардарската република се отдава ключово значение. Причината за това е почти прерасналият в гражданска война конфликт с албанците през 2001 г., който за малко не разкъса на парчета крехката македонска държава. Оттогава насам Скопие отдава повече значение на колективните права на малцинствата, отколкото на индивидуалните граждански права. Няма как да ги виним за това - на карта е поставено самото съществуване на страната. Нека си спомним как ние в началото на прехода признахме ДПС въпреки почти всеобщото мнение, че партията е противоконституционна. Но го направихме на принципа "само мир да има". И тук възниква резонният въпрос - не може ли българската държава да предприеме стъпки за признаването на българите като самостоятелна етническа общност в Македония и така да подсигури отнетите им досега права?



Въпросът има изключително значение за бъдещето на българщината



в западната ни съседка и трябва много сериозно да се обмисли. Ако в Македония официално се признае съществуването на българско малцинство, тогава пред нашите сънародници там (или поне пред тези, които се мислят за такива) ще се разкрият нови неподозирани досега възможности. Така например осмата поправка в македонската конституция гарантира на етническите общности възможности да съхранят и развиват своята идентичност, като за целта създават културни, образователни и всякакви други асоциации. Това означава, че българите биха могли да имат свои училища, а защо не и университет. Вече имаме пример в това отношение с българското висше училище в автономния молдовски район Тараклия. Освен това петата поправка на конституцията позволява използването на друг език, наред с официалния, в тези местни общини, където над 20 на сто от населението го говори. Няма да има формална пречка и пред създаването на политическа партия. От Скопие отдавна се чуват тревожни гласове, които предупреждават, че една българска партия би могла да преобрази коренно местния политически пейзаж.

Разбира се, наред с предимствата подобна политика има и недостатъци. Преди всичко искането за българско малцинство на практика би означавало да признаем македонската идентичност на мнозинството. А точно това не е ясно дали биха приели онези 70% от цитираното по-горе проучване. Може би и това е причината, поради която и българската политическа класа не желае да предприеме подобна стъпка, независимо кой е на власт.