КАРЕ:

Кризата доказа, че колкото и да нямат пари, българите купуват все повече лекарства. Годишно у нас се продават медикаменти на стойност почти 2 млрд. лв. Сериозен дял от този пазар държи здравната каса, а в последните години адекватна политика в сектора липсва.

Това е поредното правителство, което обещава мерки за поевтиняване на лекарствата. В началото на мандата си здравният министър разказа как при съпруга й, също лекар, идват възрастни хора с молба да им каже кое е по-спешното лекарство от всички изписани им, защото нямат пари да си купят цялата рецепта. Кабинетът си е поставил топ приоритет ценообразуването на медикаментите, така че то да доведе до намаляване на разходите на здравната каса и до реално поевтиняване за пациента.

По време на кризата, когато всеки друг сектор отчита срив или в най-добрия случай застой, потреблението на лекарства отбелязва рекордни нива. Фармацевти коментираха, че хората купуват по-скъпи медикаменти най-вече защото лекарите им ги изписват. Директният маркетинг на лекарствени продукти се оттегля в последните години от развитите страни заради клеймото "корупция", но намира тих пристан в държави със слаба чувствителност към този феномен.

-----------------------------



- Г-н Кацаров, напоследък имаше много дебати защо едно и също лекарство струва различно в различни градове, даже и в различни квартали на София.

- Защо в различните търговски вериги една и съща стока струва различно? По същата логика - това е пазар. Има пределна цена, но аптеката има свободата да продава под нея, както прецени. Има верига аптеки с дистрибутор, който в някои случаи също дава по-ниски цени. Но този въпрос се поставя в друг аспект - за цените на лекарствата, които купуват онкологичните диспансери и болници. Наистина е странно защо здравната каса ги заплаща на болниците на предварително определена цена, но те ги купуват на най-различни. НЗОК договаря цената с производителя. А болницата провежда търг, на който се явяват дистрибутори и те нямат никакъв ангажимент към договорената от касата цена. Получават се парадокси - болниците купуват на по-висока цена от договореното. От всяка опаковка те губят, защото НЗОК им я плаща по цената, договорена с производителя.

- Защо големите болници не постигат по-ниски цени въпреки големите количества?

- Там се намесва друг интерес. Огромната част от тези болници са държавни. Интересът на собственика не е много ясен, защото ние с вас сме собственици. Делегирали сме чрез министъра управлението им на някого. Той управлява чужди пари. Формално спазва правилата, но ако харчи собствените си пари, ще купи най-евтините лекарства - това ви го гарантирам. Понеже харчи чужди пари, може интересът му да надделее и да купи по-скъпи лекарства, а разликата да отиде при него.

- Частните лечебници купуват ли по-евтино наистина?

- Нямам преки данни. Обаче съм убеден, че ако се направи сравнителен анализ, в много случаи ще се види, че болниците с огромни обороти, които по логиката на пазара би трябвало да постигат по-ниски цени, купуват по-скъпо, отколкото болници с ниски обороти. Точно заради частния интерес, защото ако харча моите пари, няма смисъл да ви дам повече от моите пари. Ако харча чужди пари, няма проблем да дам повече.

- Може ли да проработи идеята да има таван на цените, по които болниците купуват лекарства?

- За мен правилният подход специално за онкологичните лекарства, които са много скъпи и НЗОК плаща извън клиничните пътеки, е касата да си ги договори и да си ги плаща на производителите. Когато в болницата се изпише лекарство, болницата да не прави изобщо търг. Както НЗОК заплаща лекарствата в извънболничната помощ, например инсулина. Касата се е договорила с производителите на инсулин за цената. И колкото инсулин е изписан, толкова плаща по договорената от нея цена. Така няма да има недостиг на лекарства, ще има яснота за цената.

- Има и предложение фирмите с много ниски цени, които не участват в търгове, да бъдат изваждани от референтния списък.

- Това за пациентите би било добре, защото е злоупотреба с правилата. Фирма регистрира някаква абсурдно ниска цена и въобще не се появява, но поради ниската цена, това, което пациентът трябва да плати за другите лекарства, става огромно. Има друг начин - НЗОК може да си смени модела на реимбурсиране. Може да не плаща просто най-евтиното лекарство, а да се възприеме модел, който е прилаган у нас преди това - да се плаща процент от цената.

- Толерирате по-пазарно поведение на държавата по отношение на лекарствата, но политиката на кабинета е за по-силови методи на регулация.

- И това води до изчезването на лекарства - за последните 2 години над 300 лекарства изчезнаха от нашия пазар, защото техните производители не си подновиха разрешенията. Говоря за големи производители на оригинални лекарства. Те продават в целия свят. Ние сме определили правила, според които най-ниските цени трябва да са в България в сравнение с ЕС (ако имаме по-висока цена, значи някой е нарушил наредбата). В Германия казват: а значи в България продаваш за 5 лв., а на нас за 10 лв. Производителят не иска да загуби огромния германски пазар и напуска нашия, а ние тръгваме по Турция да си купуваме лекарства. То ако можеше така с постановление на МС да определиш цените, дайте и за доматите да кажем да струват 2 лв., че 5 лв. е много. Твърдя, че причината за затруднения достъп до лекарства и високите им цени по отношение на покупателната ни способност е намесата на държавата. Защо цветните телевизори или смартфоните стават все по-хубави и по-евтини? Там държавата да се намесва?

- Предишното правителство се опитваше да намали цените, но без резултат.

- Непрекъснато се обявяват такива мерки и те не водят до нищо. Има обективни причини, които не зависят от нас. Обективно разходите за лекарствата ще растат, защото населението застарява, излизат все по-нови и скъпи продукти, хората се лекуват по-дълго време. Но не е все едно дали ще растат с 10% или с 3%. Бе правен такъв анализ от касата за онкоболните. Когато въведеш нови медикаменти, те имат по-добър ефект от старите, удължават живота на хората и те по-дълго пият лекарства. Хем по-дълго, хем по-скъпи. Няма как разходите да не нарастват. Друга причина - светът достигна до крайност в защитата на данните на оригиналните лекарства - 10 г. е гарантиран монопол. Като вземем предвид тези фактори, правителството може да си постави реалистична цел да намали темпото на нарастване на разходите. Да намалиш разходите за лекарства въобще е нереалистично. Можеш да намалиш разходите на здравната каса. Но хората трябва да знаят, че това означава, че ще плащат повече от джоба си. Всеки път, когато някой политик каже, че се стреми да намали разходите за лекарства на държавата, хората да знаят, че им казва - вие ще плащате повече.

- Касата иска задължителна отстъпка от търговците, а не пожелателна, както е сега.

- Могат да го напишат и в закон, но винаги стои въпросът - ти ме задължаваш, но аз няма да я направя. И какво? Оставяме хората без това лекарство? Когато преговаряш за отстъпка, има възможност да лавираш. Ако законът фиксира 20% отстъпка, но аз мога да направя 10%, вие не можете да се съгласите, защото в закона пише 20%. И това лекарство няма да е в реимбурсния списък. По принцип е правилно, защото производителят е монополист, особено на оригиналните лекарства. Но срещу него се изправя друг монополист - касата, най-големият купувач. Пазарът трябва допълнително да се либерализира, да се засили конкуренцията. Да се борят с някои монополни позиции. Като цяло на този пазар няма монопол - има доста производители, търговци, аптеки. Обаче има секторни монополи по отделни лекарства, има и регионални. Един дистрибутор в един регион командва парада. Това му позволява да диктува цени. Трябва по-задълбочен анализ в тези насоки. Трябва да се скъсят сроковете за регистрация и да се намалят таксите за нови търговци на едро, за производители. Знаете ли, че за последните 10-12 г. нито един нов производител не се е появил у нас заради тези правила. През 2000 г. имаше три-четири завода, след приватизацията последва бум на нови малки производства. Оттогава няма нови. Печалбата е много висока в производството на лекарства, а никой не инвестира в това. Инвестират във футболни клубове, в болници, а не в производство на лекарства. Защото се искат години наред разрешения и такси от кого ли не.

- Как да се разбие този секторен и регионален монопол?

- Няма да е лесно. КЗК не гледа като че ли нещата в тази посока - тя казва, че на пазара никой няма повече от 5-10% и е така. Но в отделните региони не е. Болниците имат огромни дългове, а те са в голяма степен към търговците. А това засилва регионалния монопол, защото ако аз съм доставчик, а вие ми дължите много, мога да ви диктувам цени, иначе ще ви обявя в несъстоятелност веднага.

- Нали провеждат търгове?

- Търгът у нас се провежда, за да може предварително определеният изпълнител да бъде избран. Това е основното правило.

- Какво друго би се отразило благоприятно на цените?

- За мен е важен въпрос, макар и технологичен, за въвеждането на електронната рецепта. Много злоупотреби ще излязат наяве. Част от лекарствата у нас наистина станаха по-евтини, благодарение на натиска на държавата. У нас ако струва 5 лв., в Белгия примерно е 10 лв. Купувам го тук и го продавам в Белгия и си прибирам разликата. Става дума за реекспорт за около 200-300 млн. лв. годишно по приблизителни оценки. Не е съвсем незаконно, защото има свободно движение на стоки и капитали. Има проблем с опаковката, щото трябва да е на съответния език, а не може да се преопакова освен от производителя - тук някъде има нарушение. Но още по-интересно става, ако купувам лекарства, които реимбурсира касата. Тогава тази цена вече не е 5 лв., а 3 лв., защото касата ми плаща 2 лв. Това вече е абсолютно нарушение. Ако има електронна рецепта, това приключва веднага.