От предизборната кампания през 2013 г. насам между БСП и ГЕРБ тече грозна надпревара кой да употреби едно от малкото предимства на България - относително стабилните публични финанси и ниския държавен дълг. Бившият премиер Бойко Борисов периодично изригва с предсказания, че правителството на Орешарски ще загроби България в дългове. На свой ред настоящият премиер Орешарски и лидерът на БСП Сергей Станишев постоянно повтарят, че в рамките на мандата на ГЕРБ фискалните резерви на страната са опоскани, а дългът е увеличен с над 4 млрд. лв.

И двете внушения са спекулативни, а в основата им стои хроничното неумение на българските политици да признава заслуги на опонента. Единственото, което подобни спекулации постигат, е профанизиране на публичния дебат.

Последният повод за размяна на обвинения бе отчетът на кабинета за свършеното през първите 6 месеца от мандата. Орешарски използва случая да припомни отново, че в рамките на управлението на ГЕРБ фискалните позиции на страната са влошени с общо над 8 млрд. лв. - около 4 млрд. лв. намален фискален резерв и 4 млрд. лв. допълнителен държавен дълг. И за сравнение подчерта, че държавният дълг от края на март към декември е намалял от 14.4 на 14.1 млрд. лв., въпреки завишаването на лимита за дълга при актуализацията на бюджета. "Тези, които правиха нелепи предсказания през лятото, че правителството възнамерява да изхарчи или окраде 1 млрд. лв. нов дълг, да намерят сила да се извинят", призова Орешарски.

Този призив е доста лицемерен. Няма как да получиш извинение за поведение, към което на свой ред си склонен да прибягваш. Заиграването с опосканите в мандата на ГЕРБ резерви на държавата е лесно продаваемо за публиката, но по същество е доста противоречива критика. Особено ако върви паралелно с друго обвинение към бившия финансов министър Симеон Дянков - че се е стремил самоцелно към фискална консолидация, затягайки прекомерно разходите и бюджетния дефицит. Тези две твърдения - че Дянков е и стиснат, и прахосник, няма как едновременно да са верни.



Къде изчезна резервът?



Вкопчването на БСП в темата "опоскан фискален резерв" е реакция на категоричното нежелание на ГЕРБ да признае като предимство наличието на резерви в началото на кризата. Кабинетът на Борисов наистина имаше малшанса да работи в условия на криза и нямаше как да се ползва от комфорта на годишните излишъци, но държавата все пак имаше резерв. Подобно признание обаче означава да кажеш, че предшествениците ти не са чак толкова черни, колкото твърдиш, че са. Затова Борисов започна да вади от чекмеджета договори за милиарди. Така през 2010 г. бе оправдан фалшиво ниският дефицит от 2009 г., роден в измамното мечтание на министър Дянков за бързо членство в еврозоната.

Наследеният от ГЕРБ резерв няма как да покрие бюджетните дефицити от четирите години мандат и това е въпрос на проста математика. В началото на мандата на ГЕРБ - към края на юли 2009 г., фискалният резерв е бил 7.7 млрд. лв. при законен минимум от 4.5 млрд. лв., тоест оперативният плюс е 3.2 млрд. лв. За 4 години мандат, от 2009 до 2012 г., дефицитът по консолидираната фискална програма сумарно е 5.3 млрд. лв. Разликата се покрива чрез тегленето на дълг и това щеше да важи за което и да е било правителство при подобен минус в хазната. Освен ако не се работи при балансиран бюджет и нулев дефицит, което в условията на криза звучи по-скоро като хубава приказка.

Ако Симеон Дянков бе допуснал по-високи дефицити в условия на криза, както счита за по-правилно настоящата власт, новият държавен дълг щеше да е още по-голям. Тоест ако смятат да твърдят, че фискалното разхлабване е за предпочитане и че орязването на капиталови разходи и бавенето на парите за бизнеса са големият грях на кабинета Борисов, управляващите просто трябва да забравят за опосканите резерви. Или поне да обогатят аргументацията си.



Затъваме ли в дългове?



Темата за дълга разбираемо се размахва от политиците, защото е удобна и лесно продаваема. След поредица от фалити и масова бедност българинът познава до болка тази дума. На този фон раздразнението на Пламен Орешарски от спекулациите около позволения в средата на миналата година нов дълг до 1 млрд. лв. е разбираемо. Правителството наистина бе принудено да завиши дълга, защото с непланираната извънредна емисия на държавни ценни книжа за 800 млн. лв. при Дянков общият лимит през годината щеше да се окаже недостатъчен.

Катастрофичните сметки за дълга като цяло са лесно упражнение. Още отсега например може да се калкулира колко стар дълг трябва да се изплаща заради настъпващи падежи през 2015, 2016, 2017, 2018 и т.н. Сумата със сигурност би звучала потресаващо. В този ред на мисли фрустриращо звучи и новият дълг, който може да се поеме през тази година - до 4.4 млрд. лв. Той обаче си има обяснение - 3 млрд. от него ще отидат за покриване на падежи по стари дългове, а останалата част е за финансиране на дефицита в бюджет 2014.

Политиците много добре знаят това, но предпочитат да се заяждат на дребно. Подобно бе поведението им и около занижената перспектива за развитието на България от една от рейтинговите агенции заради политическата несигурност у нас. Всъщност сравнителните таблици за нивото на дълга и дефицита в България спрямо останалите страни на ЕС са едни от малкото, в които страната ни не просто не е на дъното, а направо стои добре и поне за момента не е тръгнала в друга посока. Отчетеният към края на декември 14.1 млрд. лв. държавен дълг се равнява на 17.6% от очаквания БВП за 2013 г., или казано с други думи - икономиката заработва целия държавен дълг за малко повече от два месеца. Хубаво ще е политиците да не се опитват съзнателно да подкопават това предимство и да започнат да водят същинския разговор - за икономиката. Този разговор обаче е по-труден и за да даде резултат, трябва да се загърби популизмът. А тъй като идват избори, никой не рискува дори да го започне.