"Наказанието доживотен затвор без замяна отпада като вид наказание поради това, че се възприема вече като твърде нехуманно заради отсъствието на каквато и да е перспектива пред осъдените". Това е записано в мотивите на проекта за нов Наказателен кодекс (НК). Той бе написан от работни групи в Министерството на правосъдието, а после спешно вкаран в правителството, където също бе набързо гласуван и веднага пратен в Народното събрание.

Авторите на проекта за нов НК обаче очевидно са били наясно, че един от най-спорните моменти ще е именно отмяната на доживотния затвор без право на замяна. Затова и в мотивите правосъдното министерство добавя в опит да тушира очакваните критики: "Запазва се обаче наказанието доживотен затвор с възможност за замяна". Следва обяснението, че и тази възможност ще е ограничена "поради изключителната тежест на това наказание" и че "то ще се налага само когато извършеното престъпление е особено опасно в сравнение с престъпленията от същия вид и целите на наказанието не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание". "По хуманни съображения" пък се предлагало това наказание



да не може да се налага на млади хора, ненавършили 20 г.



по време на извършване на престъплението, както и на жени, които са бременни по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата. Вицепремиерът и правосъден министър Зинаида Златанова обясни, че най-тежкото наказание вече се възприема като твърде нехуманно заради отсъствието на каквато и да е перспектива пред осъдените.

Реакциите не закъсняха. Роднини на жертви на тежки, кървави престъпления се обявиха категорично срещу отпадането на доживотния затвор без замяна. Направени бяха дори групи в социалните мрежи. Всички близки са на мнение, че това е цинизъм. Те настояват за най-тежки наказания, защото според тях държавата не дължи хуманност на хора, които са убивали садистично и без капка милост. "Когато са изгорели душите на хора като нас, да седнат да ни обясняват, че е нехуманно... Не говоря за смъртна присъда, но животът на този човек трябва да премине в затвора. Поне пък може и да се осъзнае до края на живота си. Но не им е мястото да бъдат навън. Не им е мястото въобще сред обществото и сред хората. Просто трябва да си стоят там", заяви майка на убито момиче.

Други не само се обявиха против тази идея, но и се обявиха за възстановяване на смъртното наказание. Така например зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки заяви, че смъртното наказание трябва да го има, особено в случаите на убийство на повече от един човек или на бременни жени.

"Голяма част от хората, които се занимават с наказателно право, казват, че



след петата година престъпникът не се превъзпитава



Доживотното наказание не цели да превъзпита дееца, а да запази обществото. Защото е доказано, че излезли след кратък престой престъпници скоро започват да вършат нови престъпни деяния", твърди Джамбазки.

"Атака" е другата партия, която категорично се обявява за връщането на смъртното наказание. На практика всъщност това са формации, които подкрепят отпадането на доживотния затвор без замяна, но единствено ако се възстанови смъртното наказание.

Дори шефът на работната група, изготвила новия НК - преподавателят по наказателно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Александър Стойнов, откровено говори още от 2012 г. насам, че е поддръжник на смъртното наказание, но бил наясно, че то нямало как да се върне сега. Най-опростено той застъпва тезата, че един патрон излизал много по-евтино, отколкото хора да лежат дълго в затвора и данъкоплатците да им плащат разноските. В общи линии той повтори тази теза и сега, като в добавка изчисли, че парите, които отивали за престоя на затворниците за тежки престъпления,



можели да помогнат на държавата, която няма пари за болните си деца,



за трансплантации и т.н. "Направих си обаче труда да се поинтересувам и след много мои питания успях да получа информация колко струва издръжката на един затворник към края на 2010 г. Оказа се, че средната месечна издръжка е около 1300 лв., а разходите от тогава са се повишили и тепърва ще растат заради европейските изисквания към местата за лишаване от свобода", разказва Стойнов пред "Банкер". И още: "Мога да ви покажа фиша си на професор в най-стария университет на България, за да видите, че след удръжките заплатата ми е около 1260 лева. И тези пари са за работа, не за лежане. Винаги трябва да е ясно, че тези, дето сме на свобода, плащаме за онези, които са в затвора". Самият той обаче признава, че "друго, различно от това не е измислено никъде". Както и че и сега е привърженик на смъртното наказание, но е "наясно, че смъртно наказание в България скоро няма да има". Професорът каза, че не можел да си представи какво трябва да стане, за да се обърне общественото мнение.

Върху колебаещото се обществено мнение повлия и припомнянето кои са хората, които са осъдени на доживотен затвор без право на замяна. Например осъденият за убийството на двама ватмани през 2000 г., убиецът на тримата полицаи в "Люлин" през 1996 г., убийците на сарафи в Бургас и София. Потресаващо интервю даде и Недялко Димитров, известен като Момата, който е признат за виновен за три убийства. Интересно е, че повечето от тях водят по няколко дела в България и в Европейския съд в Страсбург, като някои са насочени срещу нехуманността на доживотния затвор без право на замяна. Такова е например делото "Йоргов срещу България".



Съдът в Страсбург обаче приема, че няма нарушение



на конвенцията и няма никакъв проблем с най-тежкото наказание, защото има възможност за помилване от президента и вицепрезидента. И те наистина го правят. Именно такъв затворник е един от малцината помилвани от сегашния вицепрезидент Маргарита Попова, която е натоварена с това правомощие. Става дума за 58-годишен мъж, чиято присъда вече е доживотна, но с право на замяна.

Самата Попова, която лично се е срещала с осъдения, разказа преди време, че ставало дума за рядък случай на разкаяние и очовечаване след излежани 22 г., от които 18 в изолация при специален режим. Мъжът бил осъден на смърт през 1990 г. за съвкупност от убийство, средна телесна повреда и изнасилване. С отмяната на смъртното наказание през 1999 г. той останал в затвора до живот без право на замяна. Дълго време не проявявал никакво разкаяние, докато смъртта на баща му не отключила душевни процеси. Мъжът коренно променил поведението си, започнал да помага на новопостъпилите затворници, които трудно се приспособявали към живота зад решетките.

Вицепрезидентът нарече решението на комисията по помилването по този случай "историческо". Точно Маргарита Попова е един от основните радетели на отпадането на доживотната присъда без право на замяна. По нейни думи тя отнемала надеждата на човека, а заедно с нея и стимулите да се поправи. Попова съобщи, че в момента



осъдените на доживотен затвор без право на замяна са 57 души



Логиката на привържениците на отмяната на това наказание е, че то е нехуманно и изобщо не предполага социализация. Има обаче наистина много проучвания, които сочат различни срокове - 5, 10, 15 години, след които съответните затворници изобщо не могат да се върнат в нормалния живот. Сочат се личностни изменения, депресии, озлобление дори. Затова този аргумент някак издиша.

Никой обаче не акцентира на това, че всъщност това наказание в България е едва от 1998 г. И то дори в НК е записано като временно. "За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна", пише в действащия НК. На практика това наказание бе сложено, за да убие общественото недоволство от окончателното премахване на смъртното наказание през същата тази 1998 г.

Иначе доживотен затвор в България има още с Наказателния закон от 1896 г. След 1944 г. това наказание отпада, защото тогава се е приело, че няма начин социалистическото общество да не може да превъзпита някого. Затова пък тогава има смъртно наказание. През 1995 г. доживотният затвор е върнат в сега действащия НК, а през 1998 г. е вкаран и доживотният затвор без замяна.

Може би е малко известен факт, че България е единствената страна, която има два вида доживотен затвор - със и без замяна. В същото време наистина е факт, че вицепрезидентът на практика винаги може да се намеси и да помилва. Спорът е дали е достатъчно превантивно наличието на затвор без замяна и доколко то стряска извършителите на най-тежките престъпления, или пък наистина е безсмислено. Въпросът обаче никак не е лесен и едва ли ще се реши без публични дебати с участието на специалисти.