Според официалните съобщения на заседанието си на 15 януари Министерският съвет е приел "ясни критерии и прозрачни правила за инвестиционната програма на правителството". Така пише и на сайта на Министерството на финансите.

Веднага трябва да поясним, че не става дума за предвижданите в бюджетите за всяка година капитални разходи. За 2014 г. в държавния бюджет тези разходи са 1.029 млрд. лева, а по консолидираната фискална програма са 4.986 млрд. лева. За тях докладът към бюджета изобщо не пояснява в какво ще се вложат. Записано е само, че тези средства са за закупуване на дълготрайни активи и основен ремонт. "Ясните критерии", одобрени на 15 януари, се отнасят не за тях, а за 500 милиона лева, които са част от бюджетния "Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи". Този резерв е общо 640 млн. лв., като от тях 100 милиона са за "структурни мерки и програми за развитие на образованието", а по 20 милиона са за програми за иновации и за бойна подготовка и бойна готовност на въоръжените сили.

Най-голямата сума в резерва - половин милиард лева, е отредена за "инвестиционната програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". Само за нея народните представители задължиха министрите да установят правила за изразходване. Това само по себе си е положителна новост, защото непрозрачното и безпринципно харчене на резерва за неотложни и непредвидени разходи винаги е било обект на критики.

В предишните бюджети значителни суми се отнасяха в този резерв, а след това по неясни пътища се пренасочваха към министерства, агенции, съвети, комисии само с правителствени решения. Сега се прави опит за "програмно бюджетиране": част от резерва се свързва с конкретни намерения за финансиране - развитие на регионите.

Но да видим ясни и работещи ли са правилата, одобрени от Министерския съвет с ПМС №4. Според постановлението общини и министерства могат да предлагат проекти по четири направления. Първото е ВиК, управление на отпадъци и други, свързани с околната среда дейности. Във второто направление попада транспортната инфраструктура, в третото - обществената и културната инфраструктура (училища, болници, спортни зали и т.н.), а в четвъртата група са "други сектори, подкрепящи социално-икономическото развитие".



Палитрата е много широка



и целта очевидно е да се дадат широки възможности за финансиране на добри идеи.

На пръв поглед това е демократично решение. Но все пак става дума за бюджетни средства, а смисълът на бюджета е да даде финансово изражение на всички предварително обмислени политики и подходи, гарантиращи изпълнението на програмата на правителството (което и да е то). Добрият подход е да се определят точните сектори, в които има да се решават важни проблеми, а не "за всекиго по нещо". Размерът на сумата - 500 млн. лева, също предполага ограничаване на целите-обекти. Примерно прицел на програмата може да е всичко, свързано с питейната вода и канализацията на населени места, в които живеят поне 1000 души. Или саниране и ремонтиране на действащи училища. Или пък подобряване на условията за живот на семейства с две и повече деца в отдалечените и бедните райони.

В постановлението са изброени 11 критерия за подбор на проекти. Смущаващо е, че те са по-скоро описания на някакви желани резултати, а не съдържат показатели, които подлежат на конкретно измерване (изчисляване). Това, от една страна, улеснява тези, които ще предлагат проекти за финансиране, но от друга - създава трудности, когато трябва да се обясни защо се отказва на едни кандидати, а се приемат предложенията на други. Когато се афишира, че ще има пълна прозрачност в действията на тези, които разпределят парите, повече от наложително е критериите за оценка да бъдат измерими. В случая с 11 описателни критерия оценката и подборът на предложенията ще бъдат уязвими и вероятно



оспорвани по подозрения в субективност



Доста забележки предизвиква и предвидената организация за пресяване на проектите. Всички общини трябва да представят своите предложения в областната администрация, а тя на свой ред ще ги представя пред формирания според постановлението междуведомствен съвет. При тази процедура не може да се очаква нито бързо, нито обективно решение. Освен това не се разбира каква точно е ролята на областните администрации и какво означава те да "номинират" проекти. При положение че според ПМС №4 проектите се "оценяват и класират" от междуведомствения съвет, областните управи "първо сито" ли ще бъдат? Да "номинират" означава ли, че от 10 общински проекта те могат да пропуснат за по-нататъшна оценка примерно пет или два?

Още по-неразбираемо е защо проектите, предложени от министерства и други централни ведомства, ще се оценяват не по процедурата, предвидена за общините - от междуведомствения съвет по 11-те критерия, а направо от министъра на финансите.

Постановлението не урежда достатъчно ясно реда и организацията за дейност, която ще се осъществява за първи път и на която се разчита да решава много проблеми. Освен това



има противоречие с бюджетните принципи,



които повеляват разходите да се определят след продължително, широко, публично обсъждане и да приемат формата на закон. Годишният бюджет е закон, който за всяка сума трябва да се спазва. За това се грижат много институции - министри, вътрешни одитори, инспектори, Сметна палата, Агенция за държавна финансова инспекция.

Възприетият тук подход е имитация на програмно бюджетиране, като всъщност е по-близък до фондовото финансиране. Има някакъв определен ресурс, за който ще се състезават много и различни кандидати. Освен че не дава добър и обективен регламент, ПМС №4 не поставя и никакви срокове. И вероятно времето поне до средата на годината ще отиде в процедури и разправии между общини, областна администрация, междуведомствен съвет и Министерство на финансите. След като приключат оценяването и класирането, правителството ще трябва да приеме ново постановление със списък на избраните проекти. С новото ПМС ще бъдат определени и "целевите средства по бюджетите на съответните разпоредители с бюджет за изпълнение на проектите/програмите". Или, казано по-просто, едва тогава ще разберем кои държавни ведомства и общини са щастливците и кой колко ще получи. После ще трябва да бъдат избрани изпълнителите по различните проекти, което означава провеждане на обществени поръчки с неизбежния риск от обжалвания и забавяне.

Затова не е трудно да се прогнозира, че самото осъществяване на инвестиционната програма "Развитие на регионите" ще се проточи и много дейности ще останат за догодина. Така желаните ефекти от програма с ресурс от 500 млн. лева в бюджет 2014 няма да се постигнат - не и тази година.





...........................................

Критерии, по които междуведомственият съвет ще оценява и класира проектите:

1. съответствие с програмата на правителството;

2. очаквани ефекти от изпълнението;

3. връзка между заложените цели, планираните дейности и очакваните резултати;

4. връзка между резултата и размера на разходите (реалистичност на заложеното финансиране);

5. капацитет на организацията да изпълни проекта;

6. принос за икономическото развитие на национално, регионално или местно ниво;

7. принос за намаляване на различията на национално, регионално и местно ниво;

8. принос за подобряването на жизнената среда на национално, регионално и местно ниво;

9. принос за създаване на заетост на национално, регионално и местно ниво;

10. добавена стойност като социално въздействие;

11. качествено подобрение на конкретна дейност или услуга, предмет на финансирането.