Прокуратурата никога не е казвала, че в костинбродската печатница "Мултипринт" е била подготвяна фалшификация на миналогодишния парламентарен вот. Но никога не е казвала и противното.

Намеците бяха, че щом в печатницата е имало близо 400 хил. годни за гласуване бюлетини, които не е трябвало да се отпечатват, били са разпределени по градове (с етикети: Благоевград, Хасково, Кърджали, Пазарджик, Кюстендил, Шумен, Варна, Външно министерство), а вратата към тях не е била заключена, значи "пушката е можела да гръмне". Само че, водени от силното си желание да не бъдат упреквани, че са оказали влияние върху резултата от последните парламентарни избори, от държавното обвинение се оттеглиха настрана и оставиха всички свободно да съчиняват версии. Което може би помогна на разследващите, но пък не помогна за изясняване на истината.

И до ден-днешен, въпреки че



внесе обвинителен акт срещу бившия главен секретар на МС



Росен Желязков, прокуратурата не е казала какво точно се случи на 11 май. За сметка на това малко след изборите проведе ефектна пресконференция, по време на която бяха отваряни пликове с веществени доказателства (бюлетини) по всички правила на НПК - със свидетели от присъстващите журналисти, а след това заведе същите тези журналисти в спецсъда, където бяха складирани бюлетините в 22 палети, и даде прекрасна възможност да бъдат заснети охраняващите ги маскирани полицаи.

Вместо разследващите се изказват политиците, които интепретират случилото се, както те си искат. Резултатът е тотална неяснота около костинбродската афера и всякакви спекулации. От ДПС и БСП твърдят, че са предотвратени държавен преврат и грандиозна измама, а от ГЕРБ се оплакват, че прокуратурата е взела участие в политическа игра и им е "свалила" проценти от изборния резултат.

Съдейки по обвинителния акт, внесен в съда, там не се твърди, че става въпрос за опит за фалшифициране на изборите.



Нарушението е далеч по-банално - висш чиновник не си е свършил работата



Това твърди прокуратурата, обвинявайки Желязков, че с цел да набави облага за собственика на печатницата и общински съветник от ГЕРБ Йордан Бончев не е оказал достатъчно контрол върху действията на двама свои подчинени, които са отговаряли за изпълнението на обществената поръчка по печатане. В какво се е изразявала самата облага? "Знаейки, че сроковете за изпълнение на договора са изключително кратки, обвиняемият Желязков целенасочено не осъществил контрол върху изпълнението му по отношение на съпътстващите задължения на "Мултипринт" ООД, които биха създали производствени затруднения и биха увеличили технологичното време за изпълнение на предмета на договора - изготвяне и доставка на изборните бюлетини в срок", пише в документа, с който прокуратурата обжалва връщането на обвинителния си акт. Желязков не е спазил и изискванията за съхранението на изборните листи и технологичния брак, получен при тяхното печатане. Скандалът пък е довел до множество вредни последици - обществени нагласи, недоверие към изборите и правилното и законовото изпълнение на задълженията от страна на органите на държавната власт.

Съдът върна обвинителния акт заради нарушения - не било описано с каква цел е действал обвиняемият. От прокуратурата обявиха, че няма да се съобразят с това и обжалват на втора инстанция. Очевидно смятат, че са си свършили работата. Връщането на обвинителния акт от съда обаче е индикация, че вината на Желязков за длъжностно престъпление няма да бъде лесно доказана именно заради изискването на закона извършителят да е целял нечия облага или вреда. По тази разпоредба най-трудно се постигат осъдителни присъди. Иначе казано -



ако не искаш да осъдиш някого, обвиняваш го в длъжностно престъпление



Но дори да е перфектно написан, обвинителният акт и цялото дело не дават отговор на въпроса имаше ли опит за фалшификация на изборите. Ако наистина е имало опит за подмяна на вота, защо това не се разследва? Данъкоплатците имат право да знаят и за чия сметка беше свръхтиражът от бюлетини - за тяхна или нечия друга. Прокуратурата твърдеше и че автомобили с двойни дъна е трябвало да превозят бюлетините от Костинброд евентуално с цел манипулацията на изборите, но изтичането на информация за случая в медиите е попречило да бъдат проследени. Говореше се и за пропуски на МВР, което не охранявало печатницата, но там не се намери отговорен.

Електоратът иска да знае истината както за това дали е била подготвяна колосална измама на изборите, така и как е изтекла информацията за суперсекретната акция на прокуратурата и ДАНС до една национална телевизия. Не стана ясно и



дали собственикът на печатницата си е сменял показанията,



както твърдеше главният прокурор Сотир Цацаров. Той казал на прокурорите, че в склада се съхраняват бюлетини, които са брак и надпечатани заради технологичния процес. След "три часа и няколко телефонни разговора по-късно г-н Бончев каза, че става дума само за технологичен брак. Ще стане ясно с кого. Аз знам, но това е по-голяма следствена тайна", твърдеше Цацаров в късната пролет по повод телефонния разговор, променил показанията на Бончев.

Наивно ли е да се надяваме, че най-логичните въпроси ще получат скоро отговор? По-скоро да. Тъй като от 11 май до сега минаха 9 месеца. Собственикът на печатницата категорично отказва публичност. Мая Манолова, която сезира на 10 май прокуратурата, че се готви фалшификация на изборите, не казва кой е източникът на информацията й. Цветан Цветанов пък се издаде няколко дни по-късно, че е знаел, че именно Мая Манолова е отишла в прокуратурата и явно е знаел защо отива. И Николай Бареков научава. Излиза само, че главният секретар на МС Желязков не е знаел. Българският избирател бе сюрпризиран и на 11 май, и сега с прокурорския обвинителен акт. Не от немарливост, а напълно съзнателно.