Адвокатът не ми е любовник. Приятелите на баща ми са и мои приятели, те ме познават и аз ги познавам. А Цветанов не го познавам. Обяснения от този тип даваха съдиите по делото срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. След плах опит да опровергае казаното в медиите първият - Димитрина Ангелова - си направи отвод. Така материалите се озоваха при Тони Гетов. Оказа се обаче, че той е доста по-труден "противник". Гетов не само не се отказа от делото, но заяви, че искането за отвода му е "абсурдно" и няма да го изпълни.

Освен шоуто за публиката в залата, а и за четящите новинарски сайтове тези две истории показаха ясно как може да бъде ползван един правен способ, чиято цел е да гарантира справедлив процес на всекиго. В разпоредбите на НПК ясно е описано кога съдия, прокурор или съдебен заседател е задължен да си направи отвод. Възможностите са няколко - например ако е участвал в постановяване на присъда на по-долна инстанция или е прекратил делото, бил е свидетел или поемно лице, съпруг или близък роднина на участници в процеса и др. Тези опции са ясно написани и място за шикалкавене няма. Такава възможност обаче се появява в текста, гласящ, че "не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства



може да се счита предубеден или заинтересован



пряко или косвено от изхода на делото".

Ясно е, че начините да си заинтересован или предубеден от нещо "пряко или косвено" са безброй. Съответно толкова са и начините да те отстранят от едно дело със или без доказателства. Типичен пример в това отношение е историята със съдия Ангелова. Тя си направи отвод по делото срещу бившия министър, след като столичен вестник написа, че имала интимни отношения с адвоката на ексшефа на МВР Менко Менков. И двамата, разбира се, отрекоха, Менков дори заведе дела. Но иди отричай, след като го пише във вестника. Макар че тези твърдения не бяха подкрепени с никакви доказателства, съдийката си направи отвод. Той бе поискан от прокуратурата. Т.е. държавното обвинение не хареса съдията, който му се бе паднал, имаше полза да го отстрани, а онази история с любовните отношения, чийто автор остана неизвестен, им дойде точно навреме. Край на действие първо.

Случайното разпределение определя командирования от Ботевград съдия Гетов. Той насрочва дата за дело, дори успява да проведе едно заседание и тогава се слага на началото на действие второ. Покойният му баща бил приятел на Цветанов. Не само това, дори ремонтирал вилата му в с. Шума. Цветанов пък се сеща, че наистина се е познавал със съдийския баща, но пък по никакъв начин не е правил връзка със сина. Тези твърдения също не са подкрепени с особено силни доказателства. Е, намира се договор за ремонт на къщата на Цветанов, сключен с фирмата, в която акционер е и бащата на съдия Тони Гетов. В първоначалната информация обаче услужливо е пропусната съществената подробност, че договорът е сключен през 2006 г., когато бизнесменът Петко Гетов е покойник от почти 3 години. Въпреки това Цветанов и защитникът му Менков искат отвод на съдията. Защо? Може би поради същата причина, поради която прокуратурата отстрани Ангелова. И се позовават на



същите доводи - пише го в медиите,



т.е. хората вече говорят, по-добре е да се откажеш.

Менков дори представи като доказателство справка за посещаемостта на новините по тази тема. Оказа се, че имат над 1 млн. прочитания. Или както се изрази самият Менков: "Т.е. на 1 млн. души от активното население на България е направено внушението, че Цветанов ще отърве затвора заради приятелството си с вашия баща". Естествено, прокуратурата беше против. В крайна сметка Гетов не се отказа от делото и сега мачът за отводите е 1:0 в полза на държавното обвинение.

А иначе историята е виждала и доста по-интересни отводи. Например през 2010 г., когато бившият зам. градски прокурор на София Роман Василев арестува ексминистъра на отбраната Николай Цонев с думите: "Вие сте абсолютен престъпник". Тогава сред задържаните бе и съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров. И изведнъж се оказа, че неговите колеги трябва да решат дали той да остане в ареста, а след това и да го съдят. Тогава почти цялото наказателно отделение на СГС си направи отвод. Останаха шестима души. Четирима от тях обаче се произнесоха по мерките за неотклонение, което автоматично ги изключи от тези, които могат да гледат делото. Накрая останаха двама - Вера Чочкова и Иван Коев. В крайна сметка делото отиде при Коев.

Имаше и доста драстични случаи. Например по делото за смъртта на студента Мартин Борилски в Париж. Тогава цялото наказателно отделение на окръжния съд във Варна си направи отвод с мотива, че бащата на подсъдимия Георги Желязков - Борислав, е бил заместник, не шеф, на местното следствие, а впоследствие адвокат. Тогава магистратите заявиха, че всички го познават и не могат да гледат процеса срещу сина му. Наложи се делото да бъде пратено в Шумен.

Също така доста интересен, макар останал без внимание, остана отводът на съдия Атанас Атанасов от СГС по мярката за неотклонение на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. Той стана известен с тефтера си, където бе записвал доста инструкции, идващи от абревиатури, които удивително напомняха високопоставени хора от партия ГЕРБ. Във въпросния тефтер присъстваха и имена на съдии, неудобни за правителството на Бойко Борисов - Калин Калпакчиев, член на Съюза на съдиите в България, бившият му председател Мирослава Тодорова, както и наследницата й на поста - Таня Маринова. По времето на ГЕРБ съдийският съюз бе сред най-големите критици на Цветанов и опитите му да се меси в работата на съдебната система. Съдия Атанасов отказа да гледа мярката за неотклонение на Златанов с мотива, че той самият е член на същия съюз.

Прокуратурата също даде жертва по едно важно дело - "Наглите". На прокурора от градската прокуратура Бисер Кирилов му се наложи да си направи отвод малко преди края на процеса. Причината бе, че без знанието на защитата бе организирал оглед на къща в луковитското село Петревене, където се предполагаше, че е държан отвлеченият Румен Гунински. Заради това съдът отмени целия експеримент, а делото бе довършено от друг прокурор. Впоследствие съдът постанови, че отвличането на Гунински не е доказано.

Ако в горните два случая може да се твърди, че магистратите по някакъв начин са се опитвали да пазят себе си, процеса или и двете, което е нормално при политически оцветените дела, полезен ход няма. Едва ли някой магистрат иска да му бъде лепнато, че е оправдал Цветанов заради някакво старо приятелство. Или пък обратното - че го осъдил, за да видят всички, че старото приятелство няма значение и той е принципен. В тази деликатна ситуация съдията се превръща в заложник на двете страни и идва въпросът могат ли те на практика да си го избират, използвайки аргументи за неговата предубеденост, след като той уж се определя независимо.