Отидох да видя какво става с окупацията на ректората. Имаше вериги на вратата с катинар и табела "Укопирай!". Казах си "Пиди..си!"

На стадиона "Юнак" срещу радиото маляците, пригласяйки на батковците, крещяхме "Пиди..с!" на съдията, който свиреше дузпа срещу нашия отбор. Фашист и комунист са все едно - написа в книга философът марксист Желю Желев, неподозирайки, че Маркс и Енгелс майтап си правели, когато пишели "Комунистически манифест". Манифестът се основава на християнството. Господ всичко може. Значи Той може и да греши. Първата жена Лилит била добра по дизайн, но кофти иначе. Затова Господ поправил грешката, сътворявайки Ева от ребро на Адам. Сега Той мисли дали the show must go on или stop the show.

Пролетарии от вси страни, извинявайте. Не само експрезидентът Желев и вие можете да прочете комунистическия манифест не преведен от руски, а в новоизлезлия превод на университетското издателство, както го превел Димитър Денков. Все се каня да напиша за този превод, но време не остава, макар че работя до шест сутринта (06.00 Greenwich Mean Time, единственото, в което съм англофил), макар да имах немска фрау за гувернантка, виждам зор да сравнявам, кофти съм с немския, превеждах повече от английски, както приятелите ми Тошо и Кръстан. Добре, че те не са живи да прочетат програмата на телевизията, в която пише "Улична кола на име Дезире", щяха да се пулят и да не се сетят, че е "A Streetcar Named Desire", "Трамвай желание" на Тенеси Уилямс. Тошо и Кръстан избродирваха преводите си, североамериканските писатели ги канеха на гости. На мен Хемингуей ми отговаряше така ли е, или е иначе, но не ме покани на гости. Фукльо. Фука се, че убивал животни, ловците и риболовците са фукльовци, независимо че могат да напишат книги като "Старецът и морето". Аз превеждах "Краткото щастие в живота на Франсис Макомбър", The Short Happy Life of Francis Macomber, когато преживях краткото си щастие. Беше досадно и скучно като всяко щастие.

Разказвачите на приказки нямат какво да кажат след хепиенда - и те се оженили и заживели щастливо. Дядо Матейко в разказа на Елин Пелин "На оня свят" се опъвал на ангела, който го отнасял към скуката на рая.

Моето щастие бе досадно, щото момичетата ми досаждаха и не можеш с всички. Любомир Стоилов, редактор на БТА "Наука и техника", знаеше, че имам роднини на остров Лезбос и затова се казвам Димитри. Той каза пред всички: Джимо, кажи, че си лезбиец!

И аз казах: Да. Никой не беше чувал педе....ска или лезбиец. Утрои ми се ореолът и - Sic transit gloria mundi - помръкна, преди да изтече хубавото лято под парашута, който ни беше палатка на морския бряг. Дамските отзиви за мен бяха негативни. "Нищо особено е да си с Джимо. Ординерно. Напълни ми дупето с пясък."

Сборникът "Пера и перушина" го издадохме в България през 1979 година. Той съдържа съжденията на Козма Прутков. Като например: "Луната е по-полезна от Слънцето, защото свети нощем, когато е тъмно, а Слънцето денем, когато и без това е светло."

Козма Прутков се родее с абсурдите в литературата и в театъра, и в главите на скулпторите и художниците, и в главите на ония, дето мислят с фуражките си:

"Параграф 22" (Catch 22, Joe Heller), българските "генерали" (колкото по нямаме пари, толкова по-скъпи натовски оръжия ще купим и толкова по-малко ще има България за оръжия);

Арменските вицове (Агоп: Аз не съм слушал Пласидо Доминго, но е слаб певец, Гарабед ми показа как пее);

Еврейското баламосване (Моше, ти ми казваш, че пътуваш за Киев, за да си помисля, че ще пътуваш за Казан, но аз узнах, че ще ходиш в Киев. Моше, ти ме баламосваш).

Вашингтон усилва военното си присъствие в Черно море, за да помогне на Русия срещу тероризъм на зимната олимпиада в Сочи. Интересно - ще мине ли баламосването пред подполковника разузнавач Путин.

Ще ми се да питам Козма Прутков да ми каже за това, а и за България да ми каже. Невъзможно. Той съществувал във въображението на трима младежи: Алексей Толстой и братовчедите му Алексей и Александър Жемчужникови, които не предполагали, че измисленият от тях герой ще се сдобие с биография и паметник, издялан от дъбов пън, в алеята на литературните герои в парка-музей в Брянск.

И Никола Пашич не мога да го питам, той бил съвременник на Фердинанд и Стамболов, фен на Бакунин, първият преводач на "Комунистически манифест". Пашич бил премиер на Сърбия през ХIХ век и на сърбо-хърватско-словенското кралство през ХХ. Той казвал: "Политика се ради со пари и со дупе. Пари немаме."

Един форумец спомена миналата сряда австралийския писател Алан Маршал. Не съм го виждал. Но и него го превеждахме редом с австралийските ми приятели Джеймс Олдридж и Уилфред Бърчет. Те му се възхищаваха. Алан Маршал заживял с аборигените. Поради разминаване във времето и пространството той не е чувал как Владимир Висоцкий пее "Почему аборигены съели Кука". Аборигените уважавали Алан Маршал, не го изяли от уважение. Нарекли го Разказвача на истории. Той написал книгата "Разкажи ни за пуйката, Джо", която също преведохме. Завиждам му за това заглавие. Като не мога да разкажа за пуйката, ще разкажа за бройлерите. И жълъдите ще спомена, понеже историята, която ще разкажа, ми се случи в Охайо, град Акърн, което значи жълъд. В България сега казват демокрацията се случи или не се случи. На мен в Акърн ми се случи следното:

Сервитьорката имаше лек смях и тежки цици като на Доли Партън, с които влизаше в body contact, когато се надвесваше над рамото ми. Аз, както винаги тъп в общуването, не можех да измисля какво да кажа. Казах, че в нейния град Акърн, Охайо, сигурно има много жълъди.

Нямало жълъди, тя престана да ми прави body contact. Имало заводи за автомобилни скоростни кутии. Уволнили баща й. Японците, фък дем. Защо фък? Защото така се казва. Не съм ли ходил на кино? В Европа има ли кино? И тя е чувала, че има. Фък е за по-кратко от "фък оф". Къде ще ходя след Акърн? В Ню Мексико? Ларедо? Тя чувала, че стейковете там били два паунда. И тя не знае как се събират в чинията, тя не е била в Ларедо. Чувала, че там не казват само "фък", а Fuck you and the horse you rode in on (и коня ти, с който си дояздил дотук). In on? Учехме изречението да не завършва с предлог. Never еnd a sentence a preposition with. Да. И тя не знае как ще го правиш с коня. Знае, че в родния й Акърн няма жълъди, има завод за скоростни кутии и сега баща й е безработен.

Аз знаех само дъбов жълъд. Миналата сряда не посмях да споря с Радичков, че има и буков жълъд. Форумците ми обясниха, че има и буков жълъд, Радичков бе прав, че има; за сетен път ме ядоса. Първом му се ядосах, когато го превеждах и не можах да преведа неговото "хараламбене му е майката". После му се ядосах, когато той каза по телевизията, че сметките на Сорос са чисти като тефтерчето на Левски; Сорос му плащаше някаква месечна издръжка тогава. И миналата сряда пак се ядосах заради буковия жълъд. Ама оти да се косим, като че мине, казал Вуте. Мина ми.

"Интелигенция" е руска дума, понятие за образована обществена прослойка; по ми харесва английския израз the chattering classes, "бърбораните", напомня ми как френските журналисти, когато имаше френски журналисти, казваха "Това е литература" (C'est de la litterature), когато искаха да кажат "Това са глупости, това е бла-бла, дрън-дрън". Чалгата, стига да не ме принуждават да я слушам, със своите откровени простащини по-вярно излъчва Der Zeitgeist, духа на времето. Значи гениална простотия е казал Радичков, казвайки по телевизията, че сметките на Сорос са чисти като тефтерчето на Левски.

Музикалният ми вкус е разтеглив като ластик, но не слушам Палестрина, от неговата набожна музика може да ти умре конят; по харесвам народна музика, тя е жизнена и когато е тъжна. С Калин Донков пишехме по едно време във в. "Антени". Сега Калин написа, че до родното си село не можел да стигне с кола. Когато междуселските пътища бяха проходими, нямахме коли, сега имаме коли, междуселските пътища не са проходими. Ми на кон отиди бе, Калине. Аз мечтаех пред БТА вместо паркинг да има коневръз и аз там да слизам от моя шоколадено жълт Балатон; ще му се пукне сърцето, като се надбягва, но не изпитва болка, щото е расово животно и сам си премерва крачките, преди да прескочи. Само веднъж ме захапа за задника и ме хвърли в бокса, понеже в задния джоб на брича ми бяха бучките захар, които забравих да му дам.