Напоследък се наблюдават няколко важни тенденции в ситуацията около Украйна. Първо, засилват се противоречивостта и нерешителността в действията и тактиката на президента Виктор Янукович. От една страна, той прокара чрез Върховната Рада "диктаторски закони" за демонстрациите (както ги наричат критиците на украинската власт). Става дума за законите от 16 януари, които затягат контрола върху разпространението на информацията в интернет и медиите, въвеждат категорията "чуждестранен агент" спрямо неправителствените организации, затягат също законодателството относно екстремизма, реда за провеждане на мирни протести акции. От друга страна обаче, се оказва, че властта не е готова да приложи тези закони спрямо противниците и се опитва да се договори с тях. Скандалните закони бяха възприети от проевропейската част на обществото като завой към авторитарност.



Янукович обаче изпадна в положението на държавник, воден от събитията



Лидерите на опозицията Арсений Яценюк от "Баткившчина", Виталий Кличко от УДАР и Олег Тягнибок от "Свобода" го убедиха да започне преки преговори с тях, макар че първоначално президентът бе готов само да създаде работна група като механизъм за диалог с опозицията. Така Янукович се опитва да подава на Запада сигнали за готовност да следва градивна политическа линия.

Всъщност преговорите се превръщат в един вид параван за събитията в Украйна. Обявените от Янукович на 24 януари мерки за излизане от кризата (преформатиране на правителството, което вчера подаде оставка, поправки в "диктаторските закони", амнистия за участниците в протеста) засега изглеждат като известен аванс за опозицията. Нещо повече, за опозицията тези стъпки вече изглеждат недостатъчни - те настояват за оставката на самия Виктор Янукович.

Наблюдава се видима радикализация на протеста. На преден план излезе движението "Десният сектор", чиито представители освиркаха опозиционните лидери, наричайки ги обидно "танцьорите на Майдана" (според в. "Коммерсант"). Така вътре в украинската опозиция протича разграничаване между националдемократи и умерени опозиционери, за които важна ценност е протестът да съхрани своята представителност и да бъде съвместим със западните стандарти на политическо участие. При тези условия целта на преговорите с опозицията може да се раздели на два тактически момента. Първият е Янукович да залага на противопоставянето между своите опоненти, администрацията му вече поиска от опозицията да осъди "екстремистите". Вторият момент е да се търси слабостта на опозиционните лидери. На 23 януари Кличко "информира" Евромайдана за преговорите с Янукович, след което последва неодобрителна реакция с викове "Позор" и искане да бъдат спрени всякакви преговори. В същото време трябва да отбележим, че опозицията няма други лидери и радикалите трябва да отчитат влиянието на тримата ръководители на опозиционните партии.

Гибелта на петима по време на сблъсъците доведе дотам, че доводът за "екстремизма" на протестиращите - поне в Киев и западните райони на страната - изглежда неубедителен. Всъщност кръвта и насилието много повече дискредитират и делегитимират властта.



Но всички тези маневри стигат до третата тенденция,



която е много по-опасна не толкова за властта на Янукович, колкото за украинската държавност. Кметът на Лвов отказа да изпълнява "репресивните закони" от 16 януари. Парламентът на Крим обаче призова Янукович да въведе извънредно положение, а в медиите се разпространява фалшивата новина, че кримският парламент бил приел решение за излизане от Украйна. Във Волинска, Ивано-Франковска, Лвовска, Ровенска, Тернополска, Виницка, Черниговска и Житомирска област местните администрации и съвети са завзети от протестиращи. Опити за завземането на администрации имаше и в съседни региони. На този фон бе свикана извънредна сесия на Върховната Рада за "обсъждане на ситуацията", която се отказа от скандалите закони от 16 януари.

Изглежда, на Янукович не му достигат подкрепа и ресурси да разгроми опозицията. Той може да се опре единственото на спецчастите "Беркут" и на някои други подразделения на Министерството на вътрешните работи. Но значителна част от милиционерите като курсантите, катаджиите и други не демонстрират особено усърдие (доказателство за това бе обсадата на конгресния център Украински дом в нощта на 25 срещу 26 януари, която завърши с отстъпление на силите на реда). Армията подчертава своя неутралитет. Янукович не може и да мобилизира свои привърженици на доброволна и безкористна основа - провалиха се всички опити да се създаде алтернативен "Майдан", защото в него участваха само държавни служители и т.нар. титушки (яки младежи, наети срещу пари).

Все по-отчетливо върви и разграничаването на едрия бизнес от Виктор Янукович. На 17 януари президентът уволни ръководителя на администрацията си Сергей Левочкин, който е смятан за близък на бизнесмена Дмитрий Фирташ. Левочкин още по време на ноемврийския Евромайдан се опита да подаде оставка, но тогава Янукович не я прие, въпреки нарастващото притовопоставяне между Левочкин и "силовиците", контролирани от Семейството (клана на Янукович - бел. ред.). Украинските медии посочват именно Левочкин като причина за разделянето в "Партията на регионите" и предизвикване на разкол в нея. Например неговата съпруга Зинаида Лихачова активно подкрепя протеста, а принадлежащата на Фирташ телевизия Inter открито симпатизира на Майдана.



В същото време олигарсите се опасяват и от революционно развитие на ситуацията,



което крие опасност от преразпределяне на икономическите ресурси. Затова техните поддръжници в парламента гласуваха на 16 януари за "репресивните закони". Но сега част от депутатите от "Партията на регионите" са разколебани. Факт е, че вчера същите тези депутати отхвърлиха решенията си от 16 януари.

Показателно е, че председателят на парламента Владимир Рибак заяви на президента, че Радата не обсъжда въпросът за въвеждане на извънредно положение - и това може да е свързано не само с натиска на Запада, но с неувереността на част от депутатите, които по конституция трябва да утвърдят президентския указ за въвеждане на извънредно положение.

Освен това Янукович все повече залага на тесен кръг от най-предани поддръжници. На 23 януари за нов ръководител на администрацията бе назначен Андрей Клюев, бивш вицепремиер, отговарящ за енергетиката, а след това секретар на Съвета за национална сигурност. Клюев е смятан за онези съюзници на "Семейството", които са подтиквали силите на реда към по-твърди действия срещу протестиращите.

В тази обстановка на 25 януари Янукович предложи компромис на опозицията - Яценюк и Кличко да станат съответно премиер и вицепремиер. Плюс отмяна на гореспоменатите закони и промени и в конституцията (за да се върне страната към предимно парламентарна форма на управление - бел. ред). В замяна опозицията трябва да се махне от улиците и да освободи всички сгради.

Още вечерта на 25 януари опозиционните лидери отхвърлиха тези предложения, като обаче се съгласиха да продължат преговорите. А Кличко поиска предсрочни президентски избори още тази година.

Ясно е, че проблемът на противопоставянето в Украйна е много по-дълбок от конфликта власт-опозиция. Янукович се сблъска с криза на несъдържателността, характерна за президентството му.



На обществото бе отнета европейската мечта,



но в замяна не бе предложена друга. При това бързо деградира репутацията на Янукович. Дори беларуският президент Александър Лукашенко обвини украинските власти в корист и клановост: "Прекрасна страна с прекрасен народ и ето докъде води този бардак с т.нар. пазар, където клановете си поделиха страната. Захванат ли се децата на президента с бизнес - става лошо. Появят ли се корони върху главите на жените и любовниците - става лошо". Бизнес завоеванията и активността на "Семейството", нарастващите противоречия със "старите" олигарси от Донецк, активното въвличане във властта на фигури, които са близки до президентския син Александър, сринаха доверието към държавния глава в цялата страна.

Политическата криза в Украйна бързо прераства в криза на държавността. Янукович се стремеше към засилване на личната си власт, към надмощие на "източната" върхушка и отстраняване на конкурентите. А това е опасно за държава като Украйна, която се състои от разнообразни сегменти. Декларираната европейска интеграция, която устройваше Северозапада, осигуряваше известно равновесие, но след срещата с ЕС във Вилнюс стана ясно, че при Янукович тя вече не е на дневен ред. Оттук и безизходицата, в която се озова украинският президент.

Протича и бърза девалвация на властовите институции и на политическите лидери - при това както във властта, така и сред опозицията. Нараства хаотичността на политическия процес на фона на нерешителността на властта и засилващия се натиск върху нея от външни играчи, които понякога имат противоположни интереси. Очевидно, след относително спокоен период Украйна навлиза в ера на дългосрочна дестабилизация.