|
| ----- |
Измина една година, откакто Доган се оттегли от активната политика посред безредието в НДК, последвало странния инцидент с Октай Енимехмедов. Мнозина с надежда видяха в това признак, че най-накрая политиците на прехода слизат от сцената, за да дадат път на следващото поколение. Не стана -
Доган се оттегли привидно, но продължава да дърпа конците
на политиката от Боянския сарай.
В началото бе партията. Доган грижливо си подбра за заместник Лютви Местан - човек, обвързан с него до дълбините на преддесетоноемврийското си минало, където още се мяркат сенките на Държавна сигурност. Партийното ръководство се попълни с откърмени лично от Доган политици като Филиз Хюсменова, както и със сини люспи като Христо Бисеров и Йордан Цонев. На изпроводяк партийната конференция безропотно му гласува и двете изречения в устава на партията, цитирани по-горе - едно институционализирано напомняне за настоящото и бъдещите поколения, че Ахмед Доган е и пътят, и истината. Така с последния си официален акт той нагледно демонстрира и първия принцип на политическата си философия - винаги дръж инструмента на властта здраво откъм самата му основа. А инструментът е партията с хилядите й верни, амбициозни и меркантилни активисти и стотиците хиляди боязливи и верующи в каузата електорални единици.
После дойде въпросът за властта. Не ставаше дума само да се нахранят "обръчите от фирми" - новият вожд Местан публично се отрече от тях, пък и самият Доган подметна още преди години, че били демоде. И чак при оттеглянето си обясни новата схема - властта е важна преди всичко заради европейските пари. "Това е предизвикателство, което си заслужава борбата", писа той в доклада си пред партията. След това всичко си пое по реда. През февруари страната се затресе от протести и аха, да се плъзне по украинската наклонена плоскост, правителството на Бойко Борисов взе, че си хвърли оставката. БСП скочи с плонж да улови властта, а ДПС веднага протегна ръка в името на спасението на България. Всичките спекулации, че движението ще пристане на ГЕРБ на изборите през май, се оказаха лъжовни, защото сработи вторият принцип на Доган - с партията-майка винаги е най-добре.
И веднага след това започнаха гафовете. Двете присъдружни партии се втурнаха да редят карето на властта. Този път на никого не му беше до коалиционни споразумения като през 2005 г. и детайлизирани схеми от типа "3-5-8" за разпределение на постове и влияние. Страхът сред новите управляващи, че
герберите могат някак си да обърнат силовата машина
на държавата срещу тях, бе толкова голям, че се опитаха да я превземат на абордаж, като набутат Цветан-Цветановата ГДБОП в ДАНС, а самата агенция дадоха на депутата от ДПС Делян Пеевски. Току-що създаденото правителство на Пламен Орешарски за малко не се срути под напора на обществения гняв, който заливаше на талази триъгълника на властта в София през следващите месеци. И тук движението демонстрира третия основен принцип на Доган - винаги се крий зад по-големия брат. "Ние си прочетохме урока с тази номинация. Повече право на грешки нямаме", смотолеви Местан с надеждата, че ще остави червените и Волен Сидеров да оберат гнева на улицата. Този път номерът обаче не мина - скандалите продължиха да припламват. Достатъчно е да си спомним негодуванието в София-област, Пловдив и Благоевград заради областните управители от движението Емил Иванов, Венцислав Каймаканов и Муса Палев.
Но правителството и парламентарното мнозинство не се спряха пред протестите - движението акумулира страхотно влияние в централната власт, овладявайки екологичното, спортното и социалното министерства и назначавайки зам.-министри и служители на висши административни длъжности в един куп ведомства. Негови депутати оглавиха най-важните постоянни комисии в парламента - правната, икономическата, бюджетната и енергийната. Да не говорим за ДПС колонизацията по ниските нива на държавната йерархия. Кадрите - четвъртият принцип във философията на Доган, който той набива в главите на хората си през последните 20 г.
Междувременно енергията на протеста угасна, а държавата започна да работи що-годе в обичайния си ритъм. От богатата трапеза на властта ДПС почна отново да тлъстее. Временно от комфорта й я изкара мощният ритник, който получи с делата срещу вече бившия зам.-шеф на партията и парламента Христо Бисеров. Вътрешното разцепление в БСП също не вещае добро за ДПС, тъй като зависи от стабилността на партньора си, за да се задържи на власт. Но партията няма да напусне коловоза, по който я пусна Ахмед Доган - това поне е сигурно. Така е по устав.
