|
| Тодор Тодоров |
--------
- Д-р Тодоров, как гледате на внезапната повторна окупация на Ректората на СУ?
- Това, което се случи, е много жалко и тъжно за самите студенти. Тази втора версия на окупацията компрометира първата и въобще всяка форма на студентски протест. А тя е легитимна и понякога необходима форма. Онези, които в бъдеще ще организират подобни акции, ще носят много тежък багаж. Що се отнася до окупацията по принцип, ако погледнем реално на нещата, ще видим, че не е станало нищо кой знае какво. Дълго време студентите бяха съвършено безразлични към политиката. Тази възбуда, която изведнъж настъпи миналата година, не обхвана широката маса от студенти, а само малка част от тях и една още по-малка група преподаватели, които ги подкрепяха. Това в никакъв случай не е представително за университета или за академичната общност в България като цяло. Революционна ситуация не се случи. Самите "ранобудни" разбраха, че трябва да прекратят окупацията, тъй като бяха стигнали до етап, при който всеки следващ ход би работил срещу тях самите.
- Какво тогава беше по същество окупацията?
- Фанфари, юношески консерватизъм и опростяване на ситуацията по фундаменталистки прийом. Наивен фундаментализъм във формата на зрелище. Окупацията в известен смисъл повтори най-лошото от протеста. Станалото беше едно медийно събитие, нещо като риалити шоу, зад което застанаха най-вече националните ефирни телевизии и няколко онлайн издания. А в някои интернет медии се създаваше такава картина, сякаш на страната й предстои гражданска война. Човек, който следи нещата само през медиите, би останал с впечатлението, че тук се случва революция, подобна на украинската.
- Как си обяснявате това, че такива млади хора прибягват до лозунги и послания, типични за 90-те години?
- Това е единственият сценарий, който мобилизира някаква маса от хора, когато БСП е на власт. Явно тези лозунги активират някакви нагласи, които имат значение за някои групи от обществото. Разбирам защо това е така при мои колеги преподаватели, които са участвали в онези събития и носят някаква романтика в спомените си. Само че в случая със студентите се връщаме във времена, на които те дори не са били свидетели. Ползването на реторика от онова време е косвен резултат и от липсата на автентична левица в България. Това се отразява на дясномислещите хора, които остават в една почти детска фаза, връщайки се все към мантрата на антикомунизма.
- Докато се опитваха да формират някаква идеологическа платформа, "ранобудните" се позоваваха на исторически случаи като студентското протестно движение на Запад през 60-те и съпротивата срещу гръцката хунта. Доколко това има отношение към нашата ситуация?
- Принципно е релевантно, но ми се струва, че студентите като че ли не го разбират достатъчно добре. Те правят сравнения, които носят някаква аура на романтика, героизъм и историческа значимост. Проблемът на нашия протест е съвсем друг - той е прекалено късоглед и един вид сизифовски. Оставката на това правителство няма да реши по никакъв начин проблемите на страната, тъй като и след него ще се възпроизведе същият управленски модел, но под други форми. Единствено ще се сменят икономическите кръгове, които управляват страната. България функционира по един много прост модел - корпоративно-феодален с политически и медийни метастази. Протестиращите не успяват да формулират като проблем това състояние на нещата. Езикът, който усвоиха, им попречи на погледа. И това късогледство ги обрича на неуспех.
- Част ли е университетът от този властови модел, за да бъде във фокуса на протестната акция?
- В никакъв случай. Цялата тази окупация е много неприятна злоупотреба с университета. Станахме свидетели на същинско превземане на сградата на Ректората от някакви неясни субекти, много от които дори не са студенти, нито преподаватели. Просто някакви хора, които влизат вътре и се заключват. Във всяка страна с функциониращи закони такава ситуация би трябвало да се разреши моментално без никакви драми. Според моите наблюдения там имаше много маргинални лица, които могат да бъдат мобилизирани за всякакви съмнителни каузи.
- Когато има толкова шумни малцинства, ще чуе ли някой мълчаливото мнозинство?
- След като не казва нищо, няма как да бъде чуто. Болшинството от младите хора остават обществено неангажирани. Това е глобална тенденция, която работи в полза на същите онези корпоративно-феодални кръгове, които спокойно разиграват една евтина, "сапунена" демокрация. Показателна за това е появата един след друг на откровено популистки политически проекти като ГЕРБ и партията на Николай Бареков.
- Не е ли здравото гражданско общество отговорът на този проблем?
- В България гражданското общество няма как да се случи с наличния социален капитал. Вътрешните връзки, които крепят обществото, са разрушени. Повторното им изграждане може да мине само през цялостно преформулиране на социалните отношения. Това е абсолютно необходимо, тъй като у нас имаме много нездравословни икономически и социални зависимости. В такава среда не може да съществува автентична демокрация, плурализъм и дори реална свобода на словото.
- Има ли някаква надежда в политиците?
- Съмнявам се. Те са прекалено късогледи и втренчени единствено в собствените си интриги. Сега ни предстоят избори за европарламент и единственото, което се обсъжда, е как ще се промени съотношението на политическите сили и дали няма да се стигне до предсрочен вот. Това е ужасно глупаво, тъй като евроизборите нямат много общо с нашите вътрешни сплетни. Например в момента се случва нещо изключително важно - водят се преговори по Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции. Ако то бъде прието, това означава, че ще се създаде общ пазар между САЩ и ЕС, при което корпорациите ще могат да налагат своите решения над националните правителства и дори ще могат да ги съдят, в случай че интересите им са засегнати. Националните държави и европейските институции ще бъдат инструментализирани, а демокрацията ще си остане само на екрана на телевизора. Последиците за България ще са огромни, а тук в навечерието на евроизборите никой не споменава и дума за това. С предстоящия вот у нас се решават някакви махленски свади, а европейската перспектива отсъства изцяло.
- Как може да се обясни това?
- Може би с аутизма на политическия елит у нас, който обитава някакъв свой собствен свят, далеч от всякаква реалност, все едно се намира на друга планета. Случващото се в Странджа е друг симптом за липсата на каквато и да е адекватност и връзка с действителността. Медицински естествено е подобни хора да следват логиката на абсурда.
- Често новото поколение се определя като малокултурно и безпросветно. Как се преподава философия днес?
- Вярвам, че философията е необходимост. Тя ни дава не само една обща култура, но и възможност да се ориентираме по-добре в историята и да разбираме по-добре това, което се случва в настоящия момент. Иначе в университета винаги има силни студенти, както и такива, които не са особено заинтересовани от науката. Като цяло грамотността действително спада, но това е отражение на цялостния процес на разпад на обществото, както и на глобални тенденции, преформатиращи културата на новите поколения. Състоянието на културата и съзнанието на масовия българин през последните години полетя главоломно надолу и това е видно навсякъде, включително в политическия живот и медиите. В тази ситуация няма как народът ни да не изпадне в състояние на културен дебилизъм. Както студентите, така и мнозина от преподавателите губят мотивация както за работа, така и за обществена активност. Животът на хората се свежда до борба за оцеляване на индивидуално равнище.
. 
за автора !