Политиката има не една и две грозни черти, но определено най-отвратителната сред тях е склонността й да настройва хората един срещу друг. И не става въпрос за партийно-партизанското противопоставяне. А за упоритите опити на определени политически среди да докопат властта, като посеят враждебност между различните групи от населението. Това е най-опасният тип политика, защото не може да разреши обществените проблеми, а само създава нови.

Типичен пример е битката между протестиращи националисти и полиция в Пловдив заради карловската Куршум джамия. Комбинация от политическа намеса (в лицето на бившия лидер на СДС и сегашен кмет на Карлово Емил Кабаиванов во главе с членове на общинския съвет и членове на ВМРО) и улично патриотарство превърна един банален съдебен спор в римейк на атакистката простотия пред Баня Баши преди 3 г. Черешката на тортата бе и присъствието на футболни фенове пред джамията в Пловдив, които, верни на нравите си, не се стърпяха да раздават улично правосъдие.

В същото време все ще се намери някой, който да представи случилото се на местните мюсюлмани като началото на нов възродителен процес. Особено с оглед на панаирите, които се разиграват в парламента покрай потвържадаването на правилото изборната кампания да се води само на български. Без преводач, както искаше Местан.

И топката се връща отново в полето на 80-те години на миналия век, когато нечий болен мозък в ЦК на БКП бе решил, че е въпрос на национален интерес



всеки Хасан да се казва Васил



Не че не се е случвало и другаде, но другаде си нямат ДПС, което избуя като бурен върху страховете на турско-мюсюлманското малцинство и дори успя да се настани трайно във властта. После дойде "Атака" - като реакция на онази немалка, както се оказа, група от обществото, която мрази турците заради Ахмед Доган; циганите, защото са много, и гейовете, защото съществуват. Днес и двете партии са в парламента и решават бъднините на страната, експлоатирайки безогледно страховете и предразсъдъците на избирателите си.

Има обаче отчетлива разлика в начина, по който партиите се възползват от това в политически план. В ДПС отдавна вече поумняха и не само, че не ползват открито враждебна реторика, но и декларираха за свой приоритет борбата срещу това, което наричат "езика на омразата". Хитра политика, демонстрираща твърдо либерален и проевропейски уклон пред Запада, и в същото време оползотворяваща като оръжие срещу политическите противници всяка нападка срещу движението, присвоило си ролята на защитник на малцинствените права и свободи. Достатъчно е да си спомним театралното слово в защита на свободата и демокрацията на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов заради отказа да се ползва майчин език по митингите.

Другояче стоят нещата при националпопулистките партии от типа на "Атака", ВМРО-БНД и "България без цензура". Избраната от тях роля на борци срещу статуквото и спецификата на електората им просто не им позволява да избягат от негативните послания. Затова и покрай наближаващите евроизбори пропагандната им машина набързо изготви списък с актуалните вредоносни малцинствени групи. Първото място заемат циганите, чиито най-тежък грях вече не са традиционните обвинения в крадливост, мързел и асоциалност, а растящата им численост. Буквално всяка седмица на семинари и кръгли маси се бие тревога, че българското общество е пред разпад заради намаляващия брой образовани и трудолюбиви българи и увеличаващите се неграмотни и мързеливи цигани. ВМРО-БНД и новоизгряващата политическа звезда Николай Бареков веднага излязоха с простичко решение - диференцирани детски добавки в зависимост от образованието на родителите. Атакистите пък предложиха да се премахнат въобще детските за малолетните и непълнолетни майки.



Ясно е кой е мишената в случая



Сериозно ли е обаче да мислим, че точно циганите са проблемът, за да задържаме с администратитивни мерки тяхната раждаемост? Че точно българите стават все по-необразовани - изследване на PISA от декември м.г. показа, че нашите ученици са последни по грамотност в Европа. Българките пък не искат да раждат - според друго проучване сме сред водещите в ЕС по аборти. Чий проблем в такъв случай е демографската криза? И в тази предизборна ситуация не се ли употребява за нечии политически сметки и като прикритие за един зле камуфлиран расизъм?

По същата логика се развиват и политическите инициативи на популистите срещу бежанците. От "Атака" наскоро поискаха да не се позволява на имигрантите да се съберат със семействата си на наша територия. Мотивът е, че са заплаха за социалната система, националната сигурност и демографския баланс в страната, тъй като новодошлите били "многочислени семейства от предимно арабски и африкански произход". С други думи, как така ще плащаме за негрите и близкоизточните терористи, които идват, за да ни заличат като нация. Точно това отношение предизвика неоправдана параноя към бежанците и поредица от нападения и побои, от които пострадаха невинни.

Атакистите не забравиха и най-безпомощната малцинствена група у нас - хомосексуалистите. Националистите упорито се опитват закон след закон да забранят годишния гей парад, дано опазят моралното здраве на нацията. Като че ли това е най-големият дерт на нацията.

Общото между всички тези кампанийни прояви срещу разните малцинствени групи е, че определени проблеми се раздуват по начин, който да прикрие далеч по-сложното състояние на нещата, с което очевидно никой не може (а и не желае) да се справи. Въпросът е докога обществеността ще гледа безучастно как самозвани родолюбци се катерят върху малцинствата, за да се доберат до властта.