Двата свята, в които обитават държавата и гражданите й, се разделят от вратата на районното полицейско управление в Ихтиман. Вътре се надяват, че ще спечелят доверието на хората, ще привлекат сътрудници, уверени са, че новите мерки, които МВР прилага, ще дадат резултат и битовата престъпност ще бъдe ограничена. Нещо повече - вече отчитат и първите резултати - наскоро жандармерията е заловила двама души, които посред бял ден се опитвали да крадат елементи от жп линията. Освен това отчитат и намаляване на сигналите за престъпления.

Отвън слушат всичко това, усмихват се под мустак и реагират типично по нашенски: "Знам ги аз тия мерки".

От пръв поглед личи, че ихтиманската полиция



не разполага с особен ресурс



да бори каквато и да е престъпност. Нямат си дори читав паркинг, където да държат конфискуваните коли. Настоящият се намира току пред полицейското управление, където достъпът е абсолютно свободен. Компания на конфискуваните прави един смачкан до неузнаваемост форд фиеста. Ударът в него е бил толкова силен, че дясната му задна част е отишла на шофьорското място. Който го види за пръв път, започва да обикаля учудено около него. Някои дори предполагат, че водачът е останал жив, тъй като по останките от колата кръв няма. Едва ли полицаите са я измили след катастрофата.

Вратата на полицейското управление е с нова дограма, но пък тази, през която се влиза във фоайето, със сигурност е по-стара от демокрацията. В единия й ъгъл е окачено доста възрастно огледало, на което дежурните гледат кой влиза през вратата. "Изчакайте отвън, защото вътре имаме други мероприятия", казва полицаят през малкото прозорче. Какви точно са мероприятията, не е ясно, но няма съмнение за участниците в тях - двама мургави български граждани, "инсталирани" на два стола до стената и закопчани с белезници за тръба в стената. Хората с повечко посещения из районните наричат въпросната тръба "тролея" или "трамвая".

Ихтиман и близкото село Вакарел отговарят на профила за малко населено място с множество кражби, компактно ромско население и доста слабо присъствие от страна на държавата. Именно заради такива кътчета преди десетина дни главният секретар на МВР Светлозар Лазаров нареди на специализираните полицейски сили, както официално се нарича жандармерията, да излязат от поделенията си и да окажат съдействие в борбата с битовата престъпност. Още през първия ден от акцията



заваляха резултати -



заловен контрабанден тютюн, месо с неустановен произход, а през следващите дни - стотици проверки на коли и арестувани представители на кримиконтингента. Още тогава обаче стана ясно, че силите на жандармерията ще се използват според "оперативната обстановка". Т.е. днес са тук, утре ги няма.

За районното управление на Ихтиман, което обслужва около 40 махали, са определени двама жандармеристи. Цифром и словом толкова. "Понякога и четирима", казва директорът на РПУ-то Владимир Сотиров. Когато дойдат четирима души, се сформират два екипа, които излизат с колегите си от Ихтиман, иначе само един. Според Сотиров и двама души стигат. "Опитваме се да манипулираме най-вече престъпността. Така че да не знаят в кой момент и къде има насищане на определени сили", казва той. Това значи, че на практика двамата жандармеристи обикалят колкото е възможно повече, за да ги видят колкото се може повече хора. Така се създава впечатлението, че са едва ли не навсякъде. Понякога директорът ги изпраща в близкото село Вакарел, където заради многото вили има и доста кражби. Но те все си остават двама, макар и да обикалят много. Обаче подходът очевидно върши работа, защото хората в Ихтиман са ги виждали.



"Мотаят се напред-назад



Ама на тях това им е работата, да се мотаят", споделя пенсиониран учител на площа. Във Вакарел също виждат жандармеристите. Но понеже тези сили се ползват "според оперативната обстановка", днес просто ги няма. Дали защото същия ден има голям протест на футболни агитки в Пловдив срещу връщането на карловската Куршум джамия на мюфтийството, или заради друго, не е ясно.

Така или иначе основното натоварване отново се поема от местните полицейски сили. Ролята на двамата жандармеристи е да изглеждат респектиращи, за да знае кримиконтингентът, че държава има. Всъщност жандармерията често ходи в Ихтиман, особено когато има напрежение в ромския квартал, който не е никак малък. Затова представителите на специализираните полицейски сили помагат, когато се привикват за "респектиране" местните кримки или при задържане. "Те така или иначе нямат разследващи функции", казва Сотиров.

На улицата обаче мнението за работата на полицията е съвсем различно. Повечето хора са убедени, че най-ценното за ромите са дървата, които режат от близката гора незаконно и ги продават. Много просто, тук няма ТЕЦ и хората се топлят на дърва или ток. Според жителите на града изборите за кмет се печелят от този, който обещае на ромите, че ще ги пуска безнаказано в гората. Горските правят актове, но не могат да смогнат. Дори когато се появи жандармерията, всичко се укротява едва за няколко дни, за да започне отново малко след като си отидат. "Излез след 8 вечерта и виж с колко каруци се карат дърва. Жандармерия е идвала много пъти.



За пет дни иху-иху, после тихо",



споделят местните.

За сметка на едва двамата жандармеристи Сотиров е получил сериозно увеличение на ресурса по друга линия. Отскоро шефът на районното разполага с цели 1040 литра гориво на месец при 640 литра досега, което си е сериозно увеличение. В рамките на града около 1/3 от престъпленията са кражби. Същият е и процентът на безработните - 30-32%. В селата ситуацията е по-различна - кражбите заемат половината от всички престъпления.

Може би заради близостта до столицата обаче тук, за радост, няма бруталните изстъпления, при които старци биват връзвани, бити и измъчвани, докато не кажат къде е пенсията. Въпреки това обаче се забелязва устойчив ръст на престъпността. В периода 2008-2009 г. тук са регистрирани по около 300-360 престъпления годишно, а сега са 560.

Дали акцията на жандармерията ще спре битовата престъпност, е рано да се каже. Самите полицаи не са много уверени в резултатите. Факт е, че винаги когато има струпване на сили, кражбите и изобщо всякакви престъпления намаляват драстично. След като полицията се прибере обаче, всичко тръгва постарому. "Имаме спокойствие за няколко месеца", обобщава Сотиров.

"Виждали сме жандармерията, имаме и полиция постоянно, ама какво от това. Магазина го обраха два пъти, ограбиха и банкомата, който се намира точно под стаята на полицията", казват на площада в селото. Както в Ихтиман, тук също нямат много голямо доверие, че акцията на жандармерията ще спре битовата престъпност. "За да спре, първо хората трябва да са заети, да имат работа. А като нямат хляб, какво очаквате", казват те.