|
| Яков Хехт |
- Г-н Хехт, какво представлява демократичното образование - как учат децата, как преподават учителите, как се определя учебната програма?
- Обществото, в което живеем днес, се промени драстично. През последните 150 години светът стана все по-демократичен, но образователната система, която познаваме днес и която е създадена приблизително преди 150 години с цел да образова децата за недемократично общество, не се е променила - същата система, която е образовала към диктатура, сега образова привидно към демокрация. Всяко училище, което си задава подобни въпроси - как се създава образователна система, която образова към живот в демократично общество и живот с демократични ценности, как да възпитаваме децата за бъдещия живот в демократичното общество - от моя гледна точка представлява едно демократично училище. Ние влизаме в един свят, в който има т.нар. вълна на знания, и за да успее човек в този свят, трябва да бъде все по-креативен, да бъде предприемач. Всяко едно училище, задаващо си въпросите в сферата на демокрацията, но също така и в икономическата сфера, от моя гледна точка е демократично училище.
Отговорите вече могат да бъдат различни. Нашите отговори се основават на четири принципа. Първо, всяко едно дете трябва да намери своя собствен елемент. Този елемент е представен от сър Робинсон, който казва: "За да осигури бъдещия си успех, всеки човек трябва да намери своя талант и мотивация. Там, където вроденият талант и мотивация се срещат, е мястото, където имаме най-голяма вероятност да успеем". Според първия принцип всяко едно дете изгражда своя собствен учебен план в съответствие с този елемент, който е открило в себе си. Вторият принцип е, че детето избира някой от учителите като свой личен ръководител - ментор. Третият принцип е, че животът протича в една демократична процедура. Имаме общо събрание, което наричаме парламент, и на това събрание присъства цялата общност - учениците, учителите и родителите. И четвъртият принцип се отнася до учебната програма, която се основава на принципа за зачитане на човешките права. Ако преподаваме история, ние я преподаваме от гледна точка на жената, на малцинствата, на децата.
- Традиционалистите вероятно ще ви опонират, че е наивно детето само да определя какво да учи или какво е важно за него.
- Това е вярно. На всеки един от нас му е трудно да разбере какво е правилно и грешно за неговия живот. Вие например какво правите, за да разберете кое е правилно във вашия живот? Нека си зададем същия въпрос от гледна точка на детето, на родителя и на учителя. Животът не е място, където имаме написани отговори. Незнанието е основната енергия на нашия живот. В неизвестна ситуация аз избирам своя приятел, избирам в кого да се вслушвам и също така избирам как да живея. Когато детето избира, то не знае дали това е добро за него. Точно както министърът на образованието избира неща - той не знае дали е добро. Но това, което децата правят, е да питат своите родители, ако имат добри отношения с тях, да попитат учител, на когото се доверяват, и тогава правят своето решение. Това решение може да бъде грешно или правилно. Но според мен това деление не е точно - правилното и грешното не съществува. Важната идея е да поемеш отговорност за своите решения. И това нещо, което учениците учат - да не се страхуват от провала, и това е най-важното нещо в живота, аз така смятам. И второ, да поемат отговорност за резултатите. А ролята на учителя е да вижда уникалността на детето - какво има в това дете, което го няма в другите. Традиционните учители се опитват да ни направят всички еднакви. Защо го правят? Може би преди 100 години сме искали нашите деца да бъдат като Чарли Чаплин в "Модерни времена" - като роботи, които вършат едно и също. Новата икономика търси изобретателност и новаторски идеи и затова трябва да гледаме на уникалността на едно дете.
- Не звучат ли прекалено революционно тези идеи?
- Хората, които ги приемат като такива, са малцина. Но! Може да звучи радикално за държави, може би сред тях е и България, където традицията е била различна. Ще ви кажа какво аз правя днес. Принципът е да спрем да подготвяме децата за миналото, а да започнем да ги подготвяме за бъдещето. Аз ги водя в стартъп компании в Тел Авив - имаме около 4000 стартъп компании само в Тел Авив - и аз организирам среща между основателя на компанията и учениците. На тези срещи учениците научават как изглежда новата икономика. Изпълнителните директори на тези компании почти не търсят академичен успех, а търсят креативност, предприемачество, мислене извън кутията и това е бъдещето.
- За да са търсени, хората трябва да носят в себе си някакво познание... Например да знаеш добре родния си език или да владееш поне един чужд език.
- Аз съм съгласен, но всяко нещо, което се извършва насилствено, не само че не е демократично, но това нещо не работи. Най-важното нещо е желанието да знаеш. Що се отнася до майчиния език и до втория чужд - английския, постиженията на нашите ученици са високи, много високи. Защото те искат да знаят това. Кое дете не би искало да знае майчиния си език? Но ако вземем нещо, което много силно желаете, и ви кажа, че сте длъжна да го правите по цял ден, повярвайте ми, че ще унищожа тази обич. Помислете за секунда как трябва да бъдат нещата в училище. Училището трябва да е място, където децата идват, за да им разказват нови неща. Те би трябвало да се радват, че са научили нещо ново. Децата би трябвало да седят и да казват: "Леле, това е гениално!" Но това никога не се случва, защото им се дава много знание, което не е ясно за какво служи. Ако свържете децата с тяхната страст, ако ги насочвате към това, което учат - това е нов разказ, нова история. Това е едно ново преживяване. Това е например, ако ви разкажа за една екскурзия и излезем заедно на това пътешествие. Това е разликата - ние излизаме на това пътуване заедно с децата.
- Доколко тези взаимоотношения между децата, родителите и учителите могат да се внедрят в традиционните образователни системи?
- В началото ние започнахме да извършваме тази промяна в 30 училища в Израел и сега правим това в 10 различни града. Наричаме тези градове "градове на образованието". Ние влизаме в обикновените училища и ги променяме. Можем да се похвалим с голяма успеваемост - целият град става едно голямо училище. Главната идея е всяко дете да намери своята собствена сфера на реализация. И също така в цялата страна Израел имаме реформа, която се нарича "значимо образование". Целта не е дипломата или различните дипломи, които се получават в живота. Всички тези промени ги правим в общественото образование, това не е частно образование. Нашият бюджет е от държавата, ние сме държавни обществени училища.
- Вие оптимист ли сте за развитието на образованието в глобален мащаб?
- Да. Мисля, че днес е ясно почти на всички, които се занимават с образование, че ние сме в състояние на големи промени. Това е една промяна от положение на пирамида, на йерархия към една нова парадигма, която е мрежа, не пирамида, а мрежа.
