Корпоративна търговска банка (КТБ) ми изпрати писмо, адресирано и до други получатели, по повод моя статия от 5 февруари под заглавие "Брюксел за България: не е цирк, а менажерия", което завършва с изречението: "В очакване на Вашия отговор, оставаме с уважение". Тъй като, без да дочакат моя отговор, банкерите разгласиха писмото си с платени публикации в няколко медии (ако не са платени - толкова по-зле за медиите, защото би било нарушение на елементарната журналистическа етика), фактически ме канят и аз да им отговоря чрез публикация.



В писмото, където не си правят труда дори да ми научат името,



съставителите му пишат следното: "Авторът Светослав Терзийски публикува неверен текст, като твърди, че цитира доклада на Европейската комисия.... Г-н Терзийски предварително и изрично дефинира измисления от него цитат като информация от доклада, оформя го графично с кавички и не оставя място за съмнение." И по-нататък: "Точният цитат от стр. 10 на коментара във в. "Сега" гласи:

Делян Пеевски "спорна фигура начело на ДАНС, станал повод за безпокойство както в България, така и в чужбина". Единствено той е удостоен с двойно внимание в доклада, защото попада и в сектора за медиите, където се казва, че "собствеността на медиите е все по-концентрирана в ръцете на едни и същи лица (Пеевски, майка му Ирена Кръстева и "кредитора" им Цветан Василев), което компрометира независимостта на издателствата".

Недоволството на банката е, че в доклада на Еврокомисията "името на г-н Цветан Василев, Председател на Надзорния съвет на КТБ АД, не се споменава в посочения от журналиста контекст, нито по друг повод". Заявява се, че "твърдението, че г-н Цветан Василев е "кредитор" на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, не отговаря на истината. Г-н Пеевски и неговата майка нямат нито икономическа, нито юридическа свързаност с г-н Цветан Василев". И накрая се издава медийно-етична присъда: "Вестник "Сега" е сред първите медии, подписали Етичния кодекс на българските медии. Като публикува невярна и непроверена информация от името на Европейската комисия, изданието Ви нарушава следните текстове от този кодекс": (и се изброяват 11 точки).

То бива-бива, ама пък да набедиш издание, че нарушава почти целия етичен кодекс само с част от едно изречение, е твърде пресилено. Учудващо е, че в претенцията си за точност в използването на цитат от доклад на Европейската комисия авторите на писмото сами дават пример за некоректно използване на цитат от развълнувалата ги статия. Вместо да цитират целия текст, срещу който възразяват, те вадят само някои части от него и ги натъкмяват към съчинената си теза за нарушение на Етичния кодекс на българските медии. Като си давам сметка, че тяхната професионална сфера е друга и не е задължително да бъдат специалисти по правопис и журналистически жанрове,



се налага да им обясня някои основни правила



Първо, в кавички се дава само точен цитат. Второ, всичко извън кавичките не е цитат. Трето, цитатът не бива да се изважда от текста по начин, който да скрива или изопачава общия смисъл. Четвърто, коментарът не е информация, а е авторско обяснение на фактите от информация. Ще започна отзад напред, за да се избегнат недоразумения. Авторите на писмото очевидно се затрудняват да правят разлика между коментар и информация. Статията е коментар, поместен изрично на страница "Наблюдател" на вестника, с което е изпълнено изискването на Етичния кодекс "1.1.4. Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията". Информационните страници са по-напред и ако искаха да прочетат информация относно доклада на ЕК, трябваше да вземат броя на в. "Сега" от 4 февруари, в който на първа страница това е водещата тема. Оттук нататък всички претенции за нарушение чрез статия на клаузите на Етичния кодекс, отнасящи се до информациите, отпадат от само себе си.

Когато се пише коментар, той изразява начина, по който авторът възприема и тълкува фактите. Тук най-важното е фактите да са цитирани точно, а всеки има право да ги разбира според своите аналитични способности. Напълно възможно е едни и същи факти да предизвикват противоположни коментари, което виждаме всекидневно например при дебатите в Народното събрание.

Като анализирам доклада на ЕК, не му добавям нищо, а показвам



кои лица могат да бъдат разпознати в цитираните текстове,



посочени в кавички (така се спазват първото и второто правило). Онова, което е извън оригиналния текст, е отделено в скоби като пояснение какво се разбира от автора. Досега никой освен Цветан Василев не е заявил на вестника, че не се разпознава в доклада на ЕК, макар и да са посочени в статията голям брой герои на нашето време. Но това не означава, че ако той не се разпознава, не е възможно и друго виждане, защото има твърде много публикации, които сочат връзка между него и медийната империя на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. За цитирането им не би стигнало мястото в тази статия, а може би и в целия вестник. Който се интересува, може лесно да получи изобилна информация по въпроса с помощта на "Гугъл". Ще напомня само, че в интервю от 2011 г. за сп. "Лидърс", което и до днес фигурира на сайта на КТБ, самият Цветан Василев признава, че инвестира в медии, но "в момента се изправяме пред предизвикателства да инвестираме в медийния сектор, сред които са негативното влияние на финансовата криза; конкуренцията между традиционните и електронните медии, която най-често се печели от електронните медии; и социалната и политическа чувствителност на инвестицията". Преди пет месеца пак той потвърди в интервю за "Дойче веле" интереса си в медийния сектор, но призна само за инвестиции в ТВ7. Как това кореспондира с писмото от КТБ, в което се твърди, че "г-н Цветан Василев многократно е заявявал публично, че не финансира медии"?

Иначе можем да допуснем, че ръководителят на КТБ се стреми



да се дистанцира от Делян Пеевски и майка му



Можем да го разберем предвид отвратителната компроматна война, в която неуспелият шеф на ДАНС е главно действащо лице. Но все пак, вместо да гадаем в следващи анализи, по-добре е г-н Василев да излезе и публично да обясни защо вече не приема Пеевски "за свой син" (цитат на Цветан Василев, "Труд" от 2011 г.).

Впрочем в стремежа си да бъде коректен, както изисква медийният кодекс, в. "Сега" даде право на отговор на КТБ още в деня на получаване на писмото от банката (13 февруари, 8 дни след публикацията на статията), и то под заглавие "Цветан Василев няма нищо общо с Делян Пеевски - нито юридически, нито икономически". Заслужава си да се видят и коментарите под него в интернет изданието, защото са показателни дали читателите могат лесно да се манипулират.

А що се отнася до тревогата на ЕК, че "собствеността на медиите е все по-концентрирана в ръцете на едни и същи лица, което компрометира независимостта на издателствата", може би трябва да я свържем и с излязлата миналата седмица класация на "Репортери без граници". Тя показа какъв срив е претърпяла медийната свобода в България, за да стигне до 100-ното място, след като през 2006 г. е била на 36-о място в света. По някаква странна причина отрязъкът от осем катастрофални години съвпада със създаването през 2007 г. и с възхода на медийната империя на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, която те са купили с банкови кредити, според разследване на Върховната касационна прокуратура и ДАНС. От коя банка? Двете институции не посмяха да кажат! Но в изявление пред "Капитал" от 2007 г. Цветан Василев признава, че КТБ е отпуснала кредита за закупуването на фирма на Ирена Кръстева "Монитор", "Телеграф" и "Политика". За него това е "нормална сделка с необходимите обезпечения".

И накрая - авторите на писмото на КТБ настояват да публикуваме "извинение към г-н Цветан Василев". Не виждаме за какво.