|
| Явор Гечев |
- Програмата за периода 2014 - 2020 г. е с много по-различна философия. И според екипа на Министерството на земеделието ще е по-работеща. Има много новаторски идеи. Мисля, че към края на изпълнението й трябва да има реално увеличение на брутния национален продукт от земеделие.
- Кога да очакваме отваряне на първите мерки?
- Цялата програма ще бъде утвърдена от Европейската комисия за всички държави членки някъде към септември.
- Но министерството обеща на младите фермери да могат да кандидатстват още през май. Как ще стане това?
- Именно заради очакванията им, а и за да няма и празна година по отношение на усвояване на пари от еврофондовете, се консултираме с Еврокомисията за възможността да отворим някои мерки по-рано. Намерението ни е първо да тръгне "Млад фермер" - през май или най-късно юни. Възможно е към края на юни или началото на юли да тръгне и досегашната мярка 121 - за модернизиране на земеделските стопанства. Но общинските мерки ще се отворят след окончателното одобряване на програмата.
- Ще може ли да се закупува техника по мерките за агроекология, за която са предназначени 30% от средствата?
- Това е една от нашите концепции, които също съгласуваме с Европейската комисия. Най-вероятно ще стигнем до вариант, при който ще може да се купува техника. Засега нещата вървят в добра посока.
- Стана ясно, че предстои да се създаде солидарен фонд. Как ще работи той?
- Идеята е следната: ако например градушка унищожи реколтата на един земеделски производител и той бъде изправен пред фалит, солидарният фонд да му помогне да оцелее - да му плати част от разходите за гориво, за семена, за торове, за да може да се изправи пак на крака. Обсъждаме да се възстановяват до 30% от това, което е изгубил. Така той ще продължи да бъде земеделски производител. Фондът обаче няма да замества застраховането. Тоест ако някой не си е направил застраховка, няма как държавата да изпълнява функцията на застрахователното дружество.
- Наскоро от една от браншовите организации изразиха мнение, че чрез подпрограмата за малките фермери те ще бъдат финансирани двойно, защото могат да кандидатстват и по голямата програма.
- Не очаквайте от този кабинет на Министерството на земеделието да води политика, която да убива малките фермери. Анализът на реалния сектор показа, че има нужда от допълнително финансиране на малките стопанства. Няма двойно финансиране. Напротив, подпрограмата е фиксирана в европейски регламент.
- Говорим за уязвими сектори. Как избрахте тези, които ще се финансират с приоритет? Според Националната асоциация на зърнопроизводителите няма точно определение за това кой сектор е уязвим.
- Програмата на този етап е от 400 страници, има цялостен анализ по сектори - плюсове, минуси, кои сектори са били свръхподпомагани и кои са получавали минимални средства. Решаваща е интензивността на културите. Примерно в зърнопроизводството 5 хиляди декара се гледат с един комбайн, 2 трактора и почти никаква работна ръка. При зеленчукопроизводството е точно обратното - много работна ръка, много ръчен труд, влагат се много повече средства. Затова, ако не искаме да има свръхмонополизация, трябва да вземем адекватни мерки. Не е въпросът да дадем пари от програмата там, където най-лесно можем да ги усвоим. Да, най-лесно е да дадем 2/3 от парите на зърнопроизводителите. Но това ефективно ли ще е?
- Кои са приоритетите през новия програмен период, които ще помогнат да се увеличи производството на български плодове и зеленчуци?
- Въпросът е продължение на предишната тема. Когато се въведе подпомагане по директните плащания на първите хектари - да речем, от 50 до 300 или до 500 декара, - за тях ще се вземат повече средства. В този сегмент всъщност попадат зеленчукопроизводството и трайните насаждения. Освен това при директните плащания ще се прилага "обвързана подкрепа" на различните култури - на зеленчукопроизводството ще се даде допълнителна по-голяма бонификация, на трайните насаждения също, а на зърнените култури - по-малка. Така реално ще се изравни подкрепата за секторите.
Освен това в ПРСР са фиксирани няколко чисто маркетингови подхода по отношение на по-лесно достигане на пазари, на окрупняване през така наречените "колективни инвестиции". Няколко малки земеделски производители могат да станат по-пазарно ориентирани, когато се комбинират с други техни съседи, които отглеждат същите продукти. Те могат да търгуват заедно на пазара, да намалят разходите си или да направят общо малко предприятие. Ако то е на 10 или на 20 човека, тогава и финансирането е по-адекватно за колективна инвестиция.
- Това ли е начинът българските плодове и зеленчуци да влязат в големите търговски вериги?
- Да, това е целта. Първо, да излязат директно на пазара, а и да имат по-големи количества стока, която да търгуват заедно. Веригите искат много големи количества с еднородно качество. Ако са повече и са сдружени, производителите могат по-балансирано да сключват договори с големите вериги и с търговците на едро.
- Как точно ще бъдат насърчавани фермерите да се сдружават?
- Ако вие сте земеделски производител и кандидатствате самостоятелно, имате 50% субсидия върху направената инвестиция. Но ако за тази инвестиция кандидатстват 10 човека, ще имат с 10% повече финансиране. Ако кандидатстват 20 човека - 20% повече.
Има още една мярка извън програмата, която помага на българските производители. От Нова година насам върви контрол по отношение на вътрешнообщностните доставки. Всъщност измамите при тях, неплащането на ДДС през вносна продукция на практика ощетяват българския земеделски производител.
- Ще могат ли и тютюнопроизводители да се възползват от някои мерки през новата програма?
- Ще могат да се възползват от всички мерки като земеделски производители. Но тютюнът е по-специфична материя. Европа е сложила доста ограничители - вече не разрешава подпомагането на тютюн така, както го е правила много дълго време. Ние имаме възможност да подпомагаме тютюна, но по схемата на националните доплащания. Големият проблем е, че сегашната схема е с референтна дата до 2009 г. и плащанията не са на площ, а на тютюнопроизводител, който отглежда определени количества. Но по време на финансовата криза много хора, които са били в други браншове, се върнаха в селата си и започнаха да гледат тютюн. Но тези нови тютюнопроизводители не получават помощи.
- Мисли ли министерството да даде на тютюнопроизводителите целия пакет от разрешени от Брюксел субсидии, който е 160 млн. лв., а не заложените в бюджета 100 млн. лв.?
- Нотификациите винаги са по-големи, но бюджетът едва ли ще може да издържи да отдели такъв ресурс. Пък и има много голям негативизъм от другите групи производители по отношение на подпомагането. Разковничето е някъде по средата - едва ли ще може да се даде пълният пакет, но могат да се търсят други пазарни мерки. В ПРСР също има много мерки, чрез които, ако някой тютюнопроизводител иска да се занимава с друг бизнес, може да го направи. Примерно свободно пасищно отглеждане на животни или билкарство, или различни малки бутикови сектори, които дават добра доходност в малките населени места. Истината е, че не може безкрайно да се подпомага тютюнът. Ние ще решим проблема за тази година, но трябва да имаме дългосрочна политика, като част от нея е диверсификация на производството към други сектори, които носят не по-малка доходност.
