|
| Пламен Георгиев |
- Г-н Георгиев, къде са пробойните в новия закон за конфискацията? И Европейската комисия имаше критики към него в последния си доклад.
- Новият закон е добър, има предимства. Основното е, че вече имаме гражданска конфискация, нещо, към което върви цяла Европа. Проблемът, констатиран и от ЕК, е много големият праг, т.е. разликата между приходите и разходите на лицето, от 250 000 лв. Комбинирано с това, че проверяваме само 10 години назад, това доведе до намаляване на случаите, по които можем да постигнем успех. Реално за м.г. имаме само едно производство на обезпечено имущество по новия закон - на т.нар. братя Юзеирови. Тази година случаите ще са повече, но няма да са колкото бяха по стария закон. Преди проверявахме 25 години назад и се търсеше над 60 хил. лв. несъответствие. Спор няма, че това несъответствие беше ниско. Но пък 250 хил. лв. за 10 години е високо. Затова предлагаме на Министерството на правосъдието да внесе промени в закона и прагът да бъде намален на 120 хил. лв.
- Какви други промени искате?
- С новия закон тежестта на доказване е изцяло върху комисията - ние трябва да докажем, че имуществото е от незаконосъобразна дейност, а не проверяваният да доказва, че е законно. Но какво да направим, когато някой дойде и каже - преди 10 години и 1 ден богатата ми леля ми даде 10 милиона. Няма как да го проверим, нямаме право да излизаме извън 10-годишния период и не може да оборим това твърдение. Затова предлагаме, когато някой декларира, че извън проверявания период е имал имущество на определена стойност, само и единствено в този случай да има обърната тежест на доказване - човекът да докаже откъде са му въпросните доходи.
Нужни са и други промени. Не знам защо от новия закон е отпаднала формулировката от стария, че когато извършим наша проверка, може да представим на данъчните резултатите и те да ги ползват като доказателство. А сега е необходимо те да вършат отначало всичко, което ние сме направили. Защо?!
- ЕК казва още, че сте претрупани с маловажни случаи, тъй като списъкът с престъпления, заради които се задействате, е твърде дълъг.
- Това е факт. Скоро един от регионалните директори ми каза: "Писна ми тук да идват случаи за сеч на дърва, или за наркомани, купили си една цигара марихуана". Трябва да се помисли да се намалят случаите, които да са предмет на комисията. В момента имаме над 700 вече приключили проверки, които са докладвани за прекратяване. Дали работим за тежко данъчно престъпление, или незаконна сеч, нашата работа по проверките е една и съща. В някои случаи с ясното съзнание, че нищо няма да излезе.
- Казвате 700 случая за прекратяване. Какво още показва статистиката за 2013 г.?
- Образували сме 98 производства, 97 от тях са по стария закон. Той ще продължи да се прилага, докато не приключат всички дела. Имаме 101 обезпечения. Делата за конфискация са 58, а стойността на реално обезпеченото имущество е малко повече от 46 млн. лв. Отнетото имущество е 12 879 472 лв., макар че сме спечелили искове за доста повече. По новия закон имаме едно наложено обезпечение, предстоят искове за още две.
- Неотдавна алармирахте, че искането на омбудсмана Константин Пенчев за тълкувателно решение (ТР) на Върховния касационен съд за връзката между престъплението и имуществото ви е блокирало работата по делата, които довършвате по стария закон. Има ли още спрени дела за конфискация?
- Резултатът от над 12 млн., който посочих, щеше да е много пъти по-голям. Вече имаме 69 спрени дела за повече от 50 млн. лв. Спирането не е задължително, но повечето съдии решават да чакат тълкувателното решение. Надявам се, че до април-май то ще бъде постановено.
- Преди дни вие бяхте изслушан от ВКС по тълкувателното дело. Какво пледирахте?
- Възможните решения на този казус са три. Първото е да се каже, че трябва да има пряка причинно-следствена връзка между престъпната дейност и отнетото имущество. При такова тълкувателно решение ние бихме загубили всички дела. Отделно това означава, че не можем да проверяваме различен период от този от датата на извършването на престъплението. Това е абсолютно незаконосъобразно. Ясно старият закон казва, че проверяваме имущество за 25 години назад. Дори и само този аргумент е достатъчен подобно тълкуване да отпадне.
Другото възможно решение е, че трябва да има косвена връзка - щом има престъпление, което носи доходи, може да се предполага, че и преди лицето ги е получавало и парите му с недоказан произход за 25 години назад трябва да му бъдат отнети. В становището си Висшият адвокатски съвет застъпи тази позиция.
- Тя би трябвало поне донякъде да ви устройва?
- Да, донякъде. Но ние застъпваме третото възможно решение - че привличането на някого като обвиняем е фактът, предвиден от стария закон, за образуване на производство при нас, а влизане в сила на осъдителна присъда - за започване на дело за конфискация. И не следва да се търси връзка между конкретното престъпление и имуществото. Много силният ни аргумент е престъплението "държане на незаконни боеприпаси и оръжия". Макар че не носи доходи, то е достатъчен факт да започнем производство. Имали сме случай, при който за такова престъпление установихме необяснимо имущество за над 1 млн. лв. Надявам се нашето виждане по въпроса да бъде подкрепено от съда. Иначе би се изменила и волята на законодателя.
- Колко дела са под въпрос в очакване на тълкувателното решение?
- Имаме обезпечения за около 1 млрд. лв. по дела по стария закон, където се чакат окончателните присъди по процесите.
- Доста знакови "клиенти" има напоследък комисията. И бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, и доскорошният зам.-председател на парламента и ДПС Христо Бисеров, и ексшефът на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. Проверка тече и на бизнесмена Гриша Ганчев и сина му. На какъв етап са производствата?
- Проверката за г-н Ганчев върви към приключване. Установено е, че той няма нищо на свое име. За последните 10 години е придобил само една нива по наследство. Така че това е един парадоксален случай на човек, известен с финансовите си възможности, който няма нищо на свое име. Там съвсем скоро проверката ще бъде прекратена. Тече проверка и на сина му, но няма окончателно решение и не ми се иска да я коментирам.
Златанов и Цветанов са пресни случаи, по тях тепърва събираме информация. Докато за г-н Бисеров при нас е постъпила доста информация, включително и от партньорски служби от чужбина, която в момента се анализира. Има и някакви резултати, но няма как да ги разкрия. Установено е имуществото, сега се изследват доходите. Може да има доходи, които да покриват разходите. Знаете, че по закон трябва да установим 250 хил. лв. несъответствие, за да поискаме обезпечителни мерки от съда.
- Колко често се случва да загубите дела за конфискация?
- Имаме загубени дела, но малко. Анализирахме причините за това. И основната е промяна в експертните оценки. Т.е. имотът се оценява на една стойност, докато производството е при нас, а после в съда експертите му дават по-ниска оценка и така не излиза разликата от 60 хил. лв. по стария закон. Затова сме взели мерки за по-добра точност при оценките, нашите икономисти минаха на курс за оценители и вече те ще правят оценките за комисията.
- Когато поехте поста в КОНПИ, започнахте ревизия. Какво установихте?
- Институцията е била много отчуждена, тук е битувала секретност. Скоро сключихме споразумение с митниците за достъп до информационната система. Предстои такова с данъчните, както и с регистъра за особени залози. Имаме достъп до данните на КАТ. Планирам преговори за кредитния регистър към БНБ, както и с банките за информацията, която не е банкова тайна. Идеята ми е да правим проверките с едно кликване на мишката, а не с продължителна размяна на писма. Може да стане така, че докато ние сме си писали писма, някои си е разпродал имотите.
- Като прокурор наблюдавахте т.нар. дело "Мишо Бирата". После кариерата ви потръгна бързо - през зам.правосъден министър до шеф на комисията по конфискация. Дали няма общо с това, че докато ГЕРБ бяха на власт, не беше разследвано съдържанието на записаните по делото разговори между тогавашния премиер Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов?
- В градската прокуратура ръководех екип, който разследваше корупция по високите етажи на властта. Беше ни разпределено дело за корупция в митниците, имаше сигнали, че в престъпленията са замесени хора от най-високото им ниво. Наредих подслушване за 11-12 души, сред които бе и тогавашният шеф на митниците Ваньо Танов. Служителите от СДОТО, които прослушват записите, свалят на хартия, каквото преценят, че има отношение към делото. Когато въпросните записи изтекоха в медиите, установих, че те не са ми били предоставени. При мен фигурираше: "Разговор на служебна тема между Танов и неустановено лице на служебна тема, свързан с лице с прякор "Мишо Бирата". После бе образувано дело за изтичането на записите, чието развитие не знам какво е. Аз съм си свършил работата както трябва от А до Я и няма за какво да бъда упрекнат. Делото, по което работех аз, не установи в корупционната схема да са замесени хора от върховете на митниците и затова то бе изпратено в Хасково по компетентност, тъй като там беше извършено престъплението. Знам, че беше внесен и обвинителен акт.
