Хората с увреждания всъщност са хора със специфични възможности. И ако се намери подходящото за тях работно място, вложат се малко средства, за да се компенсират проблемите им, те могат да бъдат полезни не само на себе си, но и на бизнеса. Да убедят българските работодатели в това са се заели от дневния център за трудови занимания за хора с интелектуални затруднения "Светове", създаден с дарителски средства към фондация "Светът на Мария". В центъра работят по най-добрите световни практики и се опитват да ги внедряват у нас благодарение на европейско финансиране по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

А мерките се оказват прости - първо хората с проблеми се учат на ежедневни и трудови навици - да пътуват с градски транспорт, да познават часа, да идват навреме, да спазват работното време, да изпълняват задачи. После се търсят контакти с работодатели, готови да сбъднат мечтите им. Така бизнесът вижда на практика какво могат тези хора, които обикновено - затворени в своя си свят - остават невидими за другия. И може да прецени при появата на свободна позиция дали тя е подходяща за тях и да ги потърси.

"В Холандия, в САЩ например огромен процент от хората, които зареждат рафтовете - 20-30%, са хора с увреждания, с интелектуални затруднения. Те се справят много лесно, защото им се дават картончета с определен цвят и си знаят - брашното е на зеленото, захарта на червеното. И те изключително прецизно си вършат работата, освен това са



много по-лоялни към работодателите,



тъй като оценяват шанса, който им е даден", разказва Дария Хаджидимитрова, доброволец във фондацията.

В държавите с ефективна социална политика обаче има кой да подскаже на работодателя трика с картончетата и да го убеди, че това е всичко, което трябва да направи, за да си осигури много ценни и изпълнителни служители. В Англия например има специална агенция, която печели от консултации на бизнеса как да работи с хора с различни увреждания. Защото едни са методите за осигуряване на работно място за човек с двигателни дефицити, други - при компенсиране на интелектуални затруднения. Пак там е регламентирана и възможността хората с проблеми да работят известно време без възнаграждение за даден работодател. Въртят се на различни работни места, докато се открие най-подходящото за техните умения. Друга агенция пък може да осигури временно и асистенти на работното място, докато новите служители свикнат със задълженията си. У нас това биха могли да правят центрове като "Светове" наред с обучението на хората на трудови навици.

Всички, които се занимават със заетостта на хората с увреждания, са категорични в едно - нещата се случват едва когато работодателите се срещнат лично с тях и се запознаят с уменията им на терен. За целта може да се използват и видеовизитки, които да представят не само образованието и квалификацията на кандидатите за работа, но и какво могат. Чрез този иновативен метод например преди години от Съюза на слепите намират работа на двама свои членове във фирма, която се занимава с аудиозаписи. След това оттам



поискали още служители,



като обяснили, че са им най-ценните кадри, много стриктни към ангажиментите си - идват първи, тръгват си последни, а и заради по-развития си слух са много по-прецизни в работата.

Подходът на център "Светове" е да се търсят работодатели, готови да сбъднат мечтите на техните клиенти. Вестник "Сега" помогна на Анна Цонева, която мечтае да стане журналист, да направи интервю със социалния министър Хасан Адемов. След като от "Скания България" осигуриха възможност на двама мъже от центъра - Виктор Христов и Радослав Кръстев, да карат камион, а шефът на фирмата у нас Петър Дончев заръча на мениджъра си "Човешки ресурси" Бистра Кутева да не ги забравя, ако се появи подходящо място за тях. Особено след като инструкторът им обяви, че ако всички шофьори са толкова изпълнителни като тях, няма да има катастрофи.

Виктор и Радослав са в център "Светове" от създаването му през юли. Събира ги страстта им към камионите и автобусите. Обичат да обикалят из София с градския транспорт. Виктор мечтае да управлява "Градска мобилност" и като шеф. Направил е страница във "Фейсбук", събира в интернет информация за транспорта в София и я качва там. "Търся я, проверявам я и я качвам, защото това е важно за хората", казва той. Мечтае да сподели с кмета Йорданка Фандъкова всичките си идеи как да се подобри общественият транспорт. "Трябва да е по-редовен, по-удобен и уютен. Трябва да помагаме, когато някой слезе от транспорта, да му подаваме ръка - на момичетата, на възрастните", разказва Виктор. Възмутен е и от контрольорите, които според него глобяват избирателно, само когато са сигурни, че нередовният пътник няма да създаде проблем.

Голямата мечта на Радослав е да стане кмет на село Храбър, но пак заради транспорта - иска да оправи пътищата. "Виждам, че имат дупки. Ще оправя селото с европейски пари. Европа дава пари", обяснява мъжът. Иска да стане и шофьор на камион, а в София - да кара трамвай.

От "Скания"



сбъдват мечтата на мъжете



да карат камион само два дни след като Дария Хаджидимитрова се свързва с Бистра Кутева и я пита дали могат само да им покажат машините отблизо. Не е ползвала връзки, просто се обадила по телефон от интернет. Дори за Дария е изненада, когато от фирмата осигуряват професионален инструктор, който помага на момчетата наистина да покарат камиона. Кутева още помни как преди години дошла жена да кандидатства по обява и с притеснение споделила, че има решение от ТЕЛК. "Директно ме попита дали това за нас ще е проблем, защото вече се е сблъсквала с подобно отношение - да й бъде отказана работа само заради решението. Останах шокирана, че това може да бъде причина за отказ", казва Кутева. Жената работи при тях вече 4 г. Фирмата има и още един служител с решение от ТЕЛК. Работодателите у нас се страхуват да наемат хора с увреждания, въпреки преференциите, които биха могли да получат от държавата, най-вече заради защитите, които те имат. Притесняват се, че ако им се наложи да съкращават хора, ще трябва да задържат човека с увреждане, дори ако имат друг - по-ценен за бизнеса им служител. Дори шефът на Агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски е категоричен, че тези защити повече пречат, отколкото помагат.

Петър Дончев признава, че никога не се е интересувал



какво дава държавата



за наемане на хора с увреждания. Готов е на драго сърце да наеме още такива служители не заради преференции, а защото вече се е убедил, че когато работата е подходяща за тях, те по нищо не отстъпват на останалите. Но в тяхната фирма се работи основно в сервиза, където работата е тежка, специфична и трудна за човек с увреждане. Затова не разбира как така държавата ще задължава работодателите да попълват квоти с такива хора. "Има бизнеси, които имат различна специфика, различна среда. И е хубаво, когато се прави някакъв закон, някой да пита бизнеса - според вас кое е правилното, кое е нормално, кое е балансираното в този вид индустрия? Има фирми с по няколко хиляди човека и всички работят в офиси. Има фирми с 5 човека персонал и всички са на пътя", казва Дончев.

Според родното законодателство разделение има - във фирми с над 50 души персонал хората с увреждания трябва да са между 4 и 10% според икономическата дейност. Но когато от тях 35 са шофьори, 10 работят в сервиза и едва 5 са в администрацията, пак няма как да се изпълни законът. "Смятам, че бизнесът, който генерира някакъв ресурс, трябва да отделя нещо, за да подпомага хората в неравностойно положение. Въпросът е как да стане това. Ако ни направят рестрикции, ще търсим вратички да избягаме от тях или формално да ги изпълняваме. По-скоро трябва да се заложи на стимулите. Аз съм сигурен, че в България има много фирми, които биха подкрепили и ще подкрепят инициативи за хора с увреждания. Но когато им се вменяват определени правила и те усещат, че не са добре за техния бизнес, ги отказват", смята Дончев.

Проблемът е, че у нас има стимули, но за използването им се минава през толкова бюрокрация, че рядко някой посяга към тях. А докато политиките разчитат повече на тоягата, отколкото на моркова, безработицата сред хората с увреждания ще си остане над 90%.