|
| Делото и обвинителният акт срещу бившия главен секретар на МС Росен Желязков бяха върнати от съда обратно на прокуратурата. Крайно време е съдът да се произнася по същество и като арбитър, а не да протака правосъдието. |
Това са само част от аргументите на апелативния съд в София, с които той потвърди прекратяването на т.нар.
дело за бюлетините в Костинброд
и го върна на прокуратурата с обвинителния акт. Става дума за онези бюлетини, които според сега управляващите били приготвени за служебна победа на ГЕРБ, а пък според ГЕРБ били използвани за операция от МВР и прокуратурата, за да ги спрат към втори мандат.
Истина е, че и самата прокуратура първо говореше за надпечатаните близо 400 000 бюлетини като за едва ли не изборна манипулация на парламентарния вот. И че после заряза тази теза и започна да обяснява, че става дума за неупражнен контрол над печатницата от страна на Министерския съвет. Но това е на плоскостта на политиката, а не на правото, и е друга тема.
А тук става дума за една наистина порочна законодателна и процесуална
техника на протакане в правораздаването,
свързана с възможността съдът да връща когато и колкото си поиска едно дело и обвинителен акт.
Да се върнем на примера с делото за бюлетините. По него единствен обвиняем е бившият главен секретар на Министерския съвет (МС) Росен Желязков. Той е обвинен от прокуратурата за длъжностно престъпление по случая с откритите надпечатани бюлетини в печатница в Костинброд. Именно с това обвинение и прокуратурата внесе делото в Софийски градски съд (СГС).
На 16 януари обаче съдията докладчик по делото от СГС Ани Захариева с разпореждане прекрати делото и го върна обратно на прокуратура с указания да си поправи обвинителния акт. За обществото остана усещането, че едва ли не вече е имало наказателен процес, той е минал, обвинението не е издържало, делото е било прекратено и всичко е свършило. Все едно такъв случай вече няма. Нещо, което изобщо не е вярно. Защото става дума за една правна фигура, при която делото на практика се стопира, съдиите правят някакви изводи, че обвинителния акт не става, и твърдят, че той трябва да се поправи. Вместо да има съдебен процес и ако прокуратурата не си е свършила работата да си поеме отговорността за една оправдателна присъда.
Вместо това обаче се разиграва един мини съдебен процес, една
генерална репетиция за правораздаване
Въпреки твърденията, че всъщност са се изчиствали само процесуални проблеми.
При делото за бюлетините например, след връщането на делото от СГС, прокуратурата протестира с аргумента, че всичко с делото, обвинението и обвинителния акт е наред. Затова и поиска отмяна на съдийското разпореждане.
Един от аргументите на съдията бе, че в обвинителния акт не е изяснено с каква цел Желязков е допуснал отпечатването на допълнителни 351 075 бюлетини от "Мултипринт" ООД за парламентарните избори на 12 май м.г. В протеста си обаче прокуратурата твърдеше, от своя страна, че специалната цел на престъплението била ясно посочена: "...с цел да набави облага за другиго - "Мултипринт" ООД, представлявано от Йордан Станков Бончев, (изразяваща се в спестени организационни и производствени дейности за изпълнение и обезпечаване на договорните задължения)".
Дали този спор не е по съществото на делото?
Или да вземем твърдението на държавното обвинение, че всичко в обвинителния акт било ясно написано. Оттам цитираха и части от него: "Обв. Желязков не предприел никакви действия по отношение на Изпълнителя, за да бъде гарантирано отпечатването на точния брой бюлетини... не е било осигурено и съхраняването в печатницата на негодните бюлетини (технологичния брак) при строг режим на достъпа, в отделно помещение, до приключване на изборите". Прокуратурата излагаше и че съдът е констатирал несъществуващо противоречие между заключителната и обстоятелствена част на обвинителния акт.
Държавното обвинение оспори пред апелативния съд и друг извод на съдията докладчик - че имало противоречие между изразите "производствена база на "Мултипринт" и "печатницата", което въвеждало "нов факт" в обвинението. Прокурорите обаче твърдят, че в обвинителния акт ставало "ясно по безспорен начин, че производствена база на "Мултипринт" е именно печатницата на дружеството, т.е. няма нов факт или противоречие, а използване на синоними".
Въпреки прокурорския протест обаче и апелативният съд потвърди прекратяването на делото и връщането му обратно на държавното обвинение да си го поправи. Всъщност само седмица по-късно бе върнато и делото, и обвинителният акт срещу бившия вътрешен министър по делото за т.нар. кечъри.
Постоянно се връщат и
още куп дела, включително и знакови
Като например пет пъти бе върнато делото за изгубените секретни документи от Сергей Станишев. Както и някои от делата срещу Валентин Димитров по делата за топлофикация.
Всъщност това право на съда да връща на прокуратурата едно дело за доразследване заради процесуални нарушения и да дава указания как да се отстранят е стар проблем, който обаче продължава да е наличен и да чака разрешение.
Това право допълнително спъва и без това тромавия, формален и очевидно неефективен наказателен процес.
Правото на съда да връща обвинителния акт още преди да е започнала битката между държавното обвинение и съответните подсъдими и техните адвокати, съществува от много-много години в българския наказателен процес. Често пъти това бе нещо като служебно начало. Чрез него се даваше възможност на съда като държавен орган един вид да подпомага и да поправя прокуратурата предварително, ако нещо е сгафила или не е изпипала добре.
Преди няколко години
това правомощие на съда бе силно ограничено
Сега то е възможно единствено в случай, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо "съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници". Сега нещата са обърнати точно наопаки и ако се вярва на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), законодателят се е загрижил за правата на подсъдимия изначално.
Та нали точно съдът е гарант да не се нарушават правата на подсъдимия или на пострадалия, затова е и съдебният процес в крайна сметка. Да има справедлива присъда и ако подсъдимият е виновен, да бъде наказан, ако не - да бъде оправдан.
Не издържат никакви аргументи, че връщането на делото за доразследване преди започване на съдебната фаза било в защита на пострадалия или пък на обвиняемия. Нито един от тях не може да бъде защитен от нещо, което отлага с още месеци и години съответното наказване на виновния или оправдаването на невинния.
Не хваща вяра и доводите, че всъщност така съдът помага на прокуратурата да не се излага в хода на бъдещия съдебен процес. Че едва ли не по този начин
съдът защитавал държавния интерес
Пълен абсурд е съдът да поправя прокуратурата. Това са уж две независими институции - едната обвинява, а другата стои някъде високо на пиедестала и раздава справедливост. По тази логика съдът може да връща делата и ако смята, че адвокатите на обвиняемите или на пострадалите не са направили всичко необходимо за своите клиенти и за защита на техните процесуални права. Дори с още по-голямо основание. И пострадалият, и подсъдимият разчитат основно на адвокатите, защото не разбират от доказателства, законови врътки, правна терминология.
Връщането на делата от съда в досъдебната фаза е крайно лоша практика. Логиката е очевидна. Прокуратурата събира доказателства, пише обвинителен акт, поддържа го в съдебен процес, доказва го пред съда. И си носи отговорността, ако не се справи със събирането на достатъчно годни доказателства. Иначе за какво получават прокурорите заплати, огромни правомощия, служебни привилегии. От другата страна са подсъдимите и адвокатите им, които пък естествено ще искат да покажат, че няма доказателства и че обвиненията не издържат.
В крайна сметка съдебният процес фактически повтаря много неща от досъдебната фаза. В него се разпитват всички свидетели, може да се правят следствени експерименти, да се искат и назначават нови експертизи и какво ли още не.
Със сигурност не трябва да се връщат дела заради технически грешки, а такива случаи има не малко. Защото има съдилища, които връщат примерно само за технически грешки, допуснати при изготвянето на обвинителния акт - дати, цифри, имена на обвиняеми или населени места. Затова напоследък се чуват и мнения, че и НПК трябва да допуска поправка на явни фактически грешки и те да не са причина за връщане и размотаване.
Затова е крайно време
да бъде премахната възможността
за съществуване на процес в процеса с възможността съдът да връща за доразследване дадено наказателно дело. С внасянето на обвинителен акт съдът трябва да има задължението да се произнесе. Ако прокурорът, следователят или дознателят са сбъркали в процедурите в досъдебното производство, да си понесат отговорността - професионална, дисциплинарна. Ако нещата с обвинението не са били наред - да има оправдателна присъда. Ако е имало злоупотреба с обвинение - съответните длъжностни лица да си платят.
Останалото е истинско правораздавателно протакане.
