Изминаха 40 дни, откакто Георги Първанов възроди АБВ и постави големи въпроси пред БСП и лявото - ще се разцепят ли невиждано досега, настъпват ли исторически проблеми пред наследницата на БКП; или отново дежавю, но с участието на по-знатни особи. Засега може да правим само прогнози. Над Първанов е облачно, ще вали градушка.

Официално АБВ посочи като политически опонент ГЕРБ, но досега няма нито едно действие на формацията срещу бившите управляващи. Обратно - на мушката са Станишев и БСП. Случи се при разпределението на средствата за общините по програма "Растеж", с атаката на Румен Петков срещу орг. секретаря Красимир Янков (след назначения във Варна), с изявлението на Първанов, че Делян Пеевски е премиер в сянка. Това е нормално - не Борисов и ГЕРБ, а



Станишев и БСП са причина



за активизирането на Първанов. Той страда и мечтае по БСП, не по ГЕРБ. Но ако някой в АБВ си въобразява, че редовите социалисти не схващат кой точно е вдигнат на мерник, определено има здравен проблем. Новаторският подход на АБВ за излизане на политическата сцена бе леко подценен в публичните коментари. Люспене в партиите и друг път е имало, но не чрез самостоятелна изборна листа без напускане на формацията майка. Досега като нови политически субекти се заявяваха все надпартийни "движения", "обединения", които в прощъпалника си скачаха върху трамплин и заявяваха: ето, ние сме различни, стоим доста по-високо от партиите и ще обединяваме гражданството. Сега имаме структура, която претендира да прави същото, но е подпартийна. Политическото ноу-хау е твърде любопитно и няма да е чудно, ако се прилага занапред и в други формации.

По-голяма част от общинските структури на БСП засвидетелстваха подкрепа за Станишев, няколко отидоха при Първанов. Това е маловажно засега, масата се ориентира според вятъра. По-големият въпрос е



какво ще правят Първанов и АБВ



след европейските избори. Какъв е хоризонтът им? Какво искат? Засега знаем - целят самостоятелна листа и евродепутат (3-ма според официалната декларация). Но след това? Вътрешнопартийни мотиви може да се намерят много, но обществени цели?

Първанов не е дефинирал национална причина, потребност, поради която прави нова политическа сила. Не е показал, че му трябва друго освен успех в овладяването на БСП. Тук обаче има един проблем, който едва ли той и сподвижниците му съзнават - с чисто партийна битка той няма да събере "пръснатите извън БСП гласове". Няма как да разтвори "ветрило" (стара мечта), нито да окрупни лявото. То отдавна не е синоним на БСП. Има много леви хора, които се омерзяват от Първанов, Станишев, от всичко, производно от столетницата. Дори да има теоретична вероятност Първанов да ги спечели, с битка за БСП няма как да стане. Вярно е, че АБВ събира интелектуалци и общественици и извън партията, но това е формално, по-върховете. "Гражданското ветрило"



не е подплатено с "жива сила"



Не говоря за 200-300 активисти, които ще бъдат ангажирани предизборно. Говоря за реални съмишленици. В главата на Първанов и "идейния" му кръг се върти заблудата, че той е надпартийна личност, обединител. Самозалъгването идва от успехите на президентските избори, когато събираше проценти доста над възможностите на БСП. Но и Стоянов ги събираше, помним как свърши. Без БСП Първанов е нищо.

Но с паралелната листа я разцепва и губи завинаги възможността да бъде отново водещ фактор в нея. Когато Станишев каза, че "никой не е по-голям от партията", той много точно онагледи мисленото в структурите. Познавам много редови социалисти, които с еротична привързаност казваха "нашият президент", но вече не. Станишев навреди доста на партията, но как Първанов ще убеди конгреса, че прави нещо различно? Още повече че делегатите преобладаващо ще бъдат близки до настоящото ръководство. Сделка със Станишев винаги е възможна, но все по-малко вероятно след паралелната листа. С една дума - АБВ е грешен ход на Първанов. Заблуждава се, че на него, "бащата на модерната БСП", ще му бъде простено жертването на партийното единство.

Сега няколко думи за социологическите проучвания, които нареждат АБВ трета политическа сила. Няма да навлизам в дебрите на социологията. Ще си послужа с ирония - забелязвате ли, че



всяка нова политическа сила е нареждана трета



от социолозите? Агенциите са различни, но новата политическа сила, която прави "пробив", все е трета - не четвърта, пета, а непременно трета. Така бе при прощъпалника на Реформаторския блок, "България без цензура", АБВ. Очаквам същото и за партията на Илияна Раева.

По-вероятно е листата на АБВ да бъде много, много далеч от влизане в Европарламента. В нощта на вота Първанов ще благодари на привържениците, ще разгроми изборния кодекс, купуването на гласове, правителството и ГЕРБ. Друго? Ще продължи с атаките към Станишев, а той ще се оправдава с него. И накрая ще излезе, че АБВ не е било нищо грандиозно като замисъл.