Онзиденшният референдум в Крим не донесе големи изненади като процентен резултат. Нещо такова се и очакваше. Не донесе обаче никакви изненади и като политическа риторика, и като арсенал от пропагандни клишета, и като палитра от идеологеми с обичайните монохромни сугестии. Което е скучно. Прилича на Илия, оня с дрехите.

"Псевдореферендум", "допитване под дулата на оръжията", "игра на демокрация в окупирана територия" - така нарекоха управниците във водещите демократични страни въпросния акт. "Свободно волеизлияние", "съединяване с майката родина", "обратно вкъщи" - така нарекоха вота руските политици и официални медии.

Сигурен съм, че мнозина от моето поколение имат своите разочарования от прословутия "преход" - и у нас, и в другите източноевропейски страни - през последните десетилетия. Един учил за режисьор, пък сега живее от пенсията на майка си; друг пял за демокрацията с пълно гърло, пък сега и пенсия му не дават; трети имал желязна работа, сега и сламена не може да докопа, и т.н.

Моето разочарование е свързано с по-декоративни елементи. С карикатурни фигури, ако щете. В тоталитарната практика ме ядосваше едностранчивата официална пропаганда, възпитаваната с цензура праволинейност в медийното оформяне на общественото мнение. Вбесяваше ме еднообразието на разрешените реакции, включително на художествените такива. Вярвах, че във водещите демократични страни политическата воля наистина поставя нормата над ползата, справедливостта над желанието за власт,



истината над изгодата



Какъв чугунен наивник си бил, ще се присмее някой. Ще отвърна - имаш право. Повечето бяхме такива. Карикатурите на лошия Чичо Сам с доларче в лявата ръка и с ядрена сопа в дясната, който гази разни страни на гладни негърчета и заплашва нашия дом, ми бяха по-противни и от ежедневните отчети за преизпълнение на петилетката.

Как ще е такъв Чичо Сам, щом зад него стоят свободни хора със свободно мнение, ядосвах се аз на образите на Кукриникси и други официални карикатуристи от тоя калибър. При Чичо Сам лъжата не минава - не е като при нас. Та ето го моето разочарование - хем голямо като Гранд каньон. Лъжата минава. И нормата се нарушава. Със случая Косово бе нарушен основен принцип, закрепен в Хелзинки през периода на Студената война - за национална цялост и неприкосновеност на границите. Малко преди това имаше друга дребна лъжа, която тогава ме изуми. Досега ме изумява. Не защото е лъжа, а защото дойде от страна на тези, които не вярвах, че могат да лъжат нагло. Тя още се повтаря - хором. Пропагандната машина на т.нар. "Международна общност" още твърди, че в Косово Милошевич предприел масово етническо прочистване и геноцид - затова НАТО почнали бомбардировки. Но аз помня: първо НАТО почна бомбардировки - едва няколко дни след това Сърбия взе да товари влаковете с косовски албанци за навън.

Мислех, че обществото на Чичо Сам действително го е грижа за отделния човек, за живота му, за неговите свободи. И че това общество налага на политическото си ръководство този принцип и в световната политика. После, въз основа на малко мислене и опит, разсъдих - едва ли е тъй. Не го е грижа. Ни за отделния човек, ни за мъките му - ако не са изкарани по новините в прайм тайма. Иначе нямаше да интервенира по такъв начин в отдалечения на хиляди километри Ирак, та в резултат на интервенцията там да измрат стотици хиляди. И милиони да си загубят рахата.

Но за кое го е грижа тогава, замислих се вече по-дълбоко. Може би за отделните украинци - бедни, обезверени люде, част от които наистина мечтаят за еманципация от Империята? Съдейки обаче по случая в Ирак, преди това в Косово, още по-преди това във Виетнам, то тц, едва ли... Не, не го е грижа за отделните човеци в отделните страни. Грижа го е да е първа и управляваща сила в света. Оттам и мотивацията му - да уязви и отслаби силите, които могат да се противопоставят на този мерак - примерно Империята.

Нека тогава се замислим. Защо пък светът да не се управлява от една сила? Все някой управлява, нали? Едва ли ще доверят това дело на нас. И на украинците едва ли. И на EU едва ли -



една по-първа US дама си го рече: fuck ЕU



Вярно, в частен разговор, но изглежда е разпространено мнение сред истинските управници на света.

Та пак да попитам - защо да не е една сила? Още повече такава, която има и оръжието, и желанието. Хем у нея има и хубави неща - особено доларът, както казваше художникът Михалис Гарудис.

Предполагам, защото добре знаем, хеле ние, че всяка сила почва да се опива от властта си. А евентуално единствената сигурно ще се разплуе като Джаба. Колкото е по-единствена, толкова по ще се разплуе. Толкова по-неизбежно ще те шлайфа в индивидуален план - с по-ситна или по-едра шкурка, но неизбежно. И няма как да не лъже и краде, докато се разплува.

То затова и идват повратните моменти в индивидуалното съзнание.

Наскоро шпионинът Едуард Сноудън разказа как дошъл повратният момент при него - видял как директорът на Националното разузнаване Джеймс Клапър "излъгал нагло и под клетва Конгреса", че няма програмата за вътрешно следене, реализирана от Агенцията за национална сигурност.

Та аз си имам разочарование - вече ви го съобщих. Имам си обаче и удовлетворение - човек не може без повратен момент. А значи - и човечеството не може.