Малко повече от седмица след атентатите от 11 септември 2001 г., Кофър Блек дава инструкции на своя екип от ЦРУ, преди да започнат мисията си. "Не искам Бин Ладен и неговите главорези пленени, искам ги мъртви... Искам да видя главите им, забучени на колове. Искам главата на Бин Ладен изпратена с кораб в кутия, пълна със сух лед. Искам да я покажа на президента. Обещах му, че ще го направя."

Месец по-късно по време на среща, организирана от компанията "Капиталови пазари Шваб", изпълнителният директор на ЦРУ "Бъзи" Кронгарт изложил пред инвеститори до какво би довела една евентуална война. "Тя ще бъде спечелена до голяма степен от сили, които вие не познавате, чрез действия, които няма да забележите, и по начини, за които може да не искате да знаете", заявява той.

По онова време не е имало договор, който да не може да бъде нарушен, принцип или определение, които не могат да бъдат отхвърлени в защита на американската сила и право на отмъщение.



Законите са за слабите,



силните използват сила. И това не е само моментно настроение, а политика, продължаваща повече от десетилетие.

Идването на власт на Барак Обама позволи промяна във фокуса и маниера на работа, но не и в посоката и същината. "Не искам работещите в ЦРУ да се чувстват така, сякаш постоянно трябва да гледат зад гърба си", заяви той малко преди да встъпи в длъжност при първия си мандат. Никога не е било трудно да се забележи какво е погрешното в неговия подход. Въпреки това беше шокиращо да се види как нещата наистина се объркват. Когато тайните операции започнаха да бъдат крити от обществения поглед, нарушаването на човешките права стана не само неизбежно, но и рутинно.

В доклад от 2004 г. служителите на разузнаването заявяват пред Международния комитет на Червения кръст, че смятат, че между 70 и 80 на сто от задържаните в Ирак всъщност са невинни. "Най-сериозното нещо е злоупотребата с власт, което нарушаването на закона ви позволява да практикувате", казва Лорънс Уилкинсън, о.з. полковник и бивш шеф на кабинета на държавния секретар Колин Пауъл, пред Джеръми Скахил в неговата книга "Мръсни войни". "Виждате как разузнаването е свършило лошо работата си и



заради вас са били убити група невинни хора,



а други са в ръцете ви и ги затваряте в Гуантанамо. Никой никога не разбира нищо за това. Не трябва пред никого да доказвате, че действията ви са правилни. Направили сте всичко тайно, така че просто преминавате към следващата операция. Казвате си: "Отбележи това като опит"... Повярвайте ми, точно това е станало."

Колкото повече се действа безнаказано, толкова повече злоупотреби се извършват, има повече неща, които трябва да бъдат "покрити", нужна е все повече потайност. Но докато това се случва в чужбина, последствията за американската система остават ограничени. Абу Гариб и атаките с безпилотни самолети струват твърде малко избиратели или кариери на висшестоящи. Но международната политика не може да се осъществява във вакуум. Тя е координирана и включена в същата система, която разработва и вътрешната държавна политика. След като си казал на своите агенти веднъж да свалят ръкавиците и да започнат да играят мръсно, няма как да очакваш, че ще спазват правилата вкъщи. Тези, които открито призовават да се пренебрегва международното право в името на висши цели, не започват изведнъж да спазват своето държавно законодателство, само защото са преминали границата и са у дома. Щом държавата веднъж умишлено създаде пространство, където



властта може да бъде използвана безотговорно,



тези, които са окупирали това пространство, ще го защитават срещу всякакви врагове - чуждестранни или родни. Когато войната, която водиш, е глобална и неспираща, то тя неизбежно ще се пренесе в твоята държава и ще продължи. Чудовището, което САЩ отвързаха, постепенно започва да поглъща самите тях.

Това обаче не е отсега. Основите на скандала "Уотъргейт", по време на който президентът Ричард Никсън подслушва своите изборни опоненти, са още в разпоредената от него бомбардировка на Камбоджа, а маккартизмът е свързан със Студената война.

Но по времето на войната с тероризма този процес стана особено ясен. През последните месеци се оказа, че ЦРУ е шпионирало следователи от Комисията по разузнаването към Сената. Тя именно е трябвало да надзирава разузнавателната агенция. Следователите, които са били натоварени със задачата да разследват документите на управлението, свързани с методите на разпит, намират смразяващ доклад, според който техники за измъчване като давенето са се оказали неефективни. Това е създало особено големи проблеми за управлението, тъй като преди да излезе докладът на комисията, директорът на ЦРУ беше заявил точно обратното. След като от разузнаването разбират, че разследващите разполагат с доклада, ЦРУ започва да претърсва компютрите им, за да разберат как са се сдобили с него.

Накратко,



ЦРУ отвлича хора и ги измъчва,



установява, че това е безсмислено, потулва тези заключения, лъже за тях ръководството, след което шпионира хората, които са имали правото да разкрият истината, и всичко това именно защото те вече са я разбрали. Защитата на този двоен стандарт се прави в името на националната сигурност. Посланието е, че за да бъдем в безопасност, ние трябва да бъдем държани в неведение. За да бъде защитена демокрацията, тя трябва да бъде подкопавана.

"Човек лесно може да се увлече в този свят. Той има един особен блясък за много от работещите по високите етажи на властта", коментира сенатор Мартин Хенрих пред "Политико". Цената на този блясък обаче е висока и всички ние трябва да я платим.

И никой не може да твърди, че не сме били предупредени. "Трябва да прекараме известно време в сенките на разузнаването", заявява бившият вицепрезидент Дик Чейни малко след атентатите от 11 септември. "Много от нещата, които ще се направят тук, ще трябва да бъдат свършени тихо, без много обсъждания... Това е светът, в който тези хора работят и ще е от съществено значение за нас да използваме всички възможни средства... за да постигнем целите си."

Сенките са дълги. Те са скрили неописуеми ужаси, случили се зад граница. Все по-често обаче те изплуват и у дома.