:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,822,975
Активни 324
Страници 919
За един ден 1,302,066
Прогноза

Битката за директорския стол на разузнаването

Засега тя тече тихо. Президент и премиер водят тежки спорове за съдбата на ген. Димо Гяуров
Снимка: Велислав Николов
10 март 1997 г. Улица "Хайдушка поляна" в столицата. Мрачно време пред една мрачна сграда - без никакви надписи, опасана от ламаринена ограда, по края й - бодлива тел. Прехвърча сняг. Пред входа на тайнствената сграда има десетки журналисти. Иззад тежките метални врати излиза президентът Петър Стоянов. Зад него вървят двама мъже. Единият е вече бившият директор на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов, а другият току-що представеният на състава нов ръководител на българското разузнаване полк. Димо Гяуров. Сградата е централата на НРС.

Стоянов, който само 2 месеца по-рано е встъпил като държавен глава и едно от първите неща, които прави е смяната на Аспарухов и назначаването на Гяуров, говори кратко и тайнствено. Всичко трябва да покаже, че се случва нещо значимо, но затова пък цивилизовано.

Всичко е в рамките на добрия тон. Тази смяна минава за една от най-цивилизованите през последните години.

В интерес на истината Аспарухов и Гяуров запазиха и по-късно добрият тон един към друг. Като се изключат, разбира се, дребните закачки. Така или иначе първият никога публично не обвини наследника си, че не си върши работата, че е уволнил много от хората, с които е работил. Вторият пък също си затрая и не извади компромати срещу предшественика си.

5 години по-късно публичното пространство бъка от слухове, че

случилото се през март 1997 г., ще се повтори, но



в обратна посока - Гяуров навън, Аспарухов вътре.



Версията, че настоящият депутат от Коалиция за България Бриго Аспарухов е отново с мераци за шефското място в разузнаването, никак не е без основание. Те бяха подхранени от неочакваната му оставка като член на ВС на БСП.

И военна прокуратура прекрати разследването срещу него по обвинение за унищожаване на досието на бизнесмена и банкера Атанас Тилев, с когото са приятели. Намират се и хора, които потвърждават, че Аспарухов е правил сондажи в няколко институции за евентуално връщане в НРС.

Интригата се подхранва и от публично известното му приятелство с Тилев. Последният пък сам твърди, че е приятел с премиера. Симеон обявява в декларациите си в публичния регистър, че притежава 5 % от акциите на застрахователното дружество "Витоша". В него преди време участваха както Тилев, така и Аспарухов. Казано иначе "зли езици" предричат, че и премиерът би могъл да кандиса на варианта "Аспарухов - шеф на НРС".

Наскоро в интервю депутатът от Коалиция за България и бивш дългогодишен служител на разузнаването, израсъл до негов зам.ръководител Тодор Бояджиев обяви, че не вижда нищо лошо или невъзможно Аспарухов да се върне като шеф на НРС. Даже това не би било политическо назначение, както и, че "поне Бриго Аспарухов е показал, че прави реформа в тази служба". Каквото и да означава последното.

Но в момента надделяват прогнозите, че Аспарухов трудно ще се върне на "Хайдушка поляна" като директор.

Все пак няма да е никаква изненада, ако именно той се окаже основният "кадровик в сянка". Последните месеци показаха, че около кадровата политика в държавата всичко е възможно и не трябва с лека ръка да се изключва който и да е вариант.

Далеч по-сигурно в момента изглежда



разделянето на ген.Димо Гяуров с НРС



Особено след зачестилите намеци на президента Първанов. Първо, в разгара на скандала "Терем" обяви, че след срещата в Прага пак "ще се върне към Националната разузнавателна служба".

А след Прага вече направо даде да се разбере, че просто идват промени, включително и кадрови. Преди дни Първанов каза, че "при всички положения предстоят промени в законодателната база за някои от службите за сигурност", че е "възможно това да е свързано и с някои структурни и кадрови размествания", както и че дори има "свои предложения за промени в НРС". Тук човек изобщо не е трудно да се сети, че дните на Гяуров могат да се считат за преброени. Друг е въпросът кой ще брои и колко дълго.

Куп неофициална информация сочи, че има степен на договореност между президента и министър-председателя Симеон за смяната на Гяуров.

Разминаването е в това кой да го смени. Като се има предвид практиката на премиера, то той може да лансира различна кандидатура само за да запази поне временно на поста Гяуров. В няколко медии бе лансирано, че има "някаква необяснима слабост" на Сакскобургготски към младия генерал и той често го викал, питал и се съветвал с него.

В разузнавателната интрига и Гяуров не е за подценяване. По няколко причини. Той е човекът, който най-често се е срещал с настоящия директор на ЦРУ Джордж Тенет. Минава за близък на Щатите, което би могло да означава и ценен.

Смяната му безспорно ще предизвика и силен политически шум. Тя ще следва законовата логика - трябва да има предложение на военния министър или лично на премиера (тук вариациите и различните прочити кой точно трябва да направи предложението, идват от скорошното изваждане на НРС от състава на въоръжените сили), после трябва да се гласува от правителството, да се оформи предложение, което да се даде на президента, който пък накрая трябва да издаде указ.

Т.е. процедурата по смяната може да не се окаже проста и бърза.

Ако бъде пропуснат настоящият момент, в който обществото вече е подготвено за разместванията, по-нататък може да се окаже много трудна.

По-важното е разузнаването, а и всички служби, да бъдат уредени нормативно, финансово, материално и да станат обект на най-строг контрол.

Без значение е дали директор на НРС е Гяуров, Аспарухов, Начев, Бояджиев, Кирилов, Гюров или някой друг, ако службата работи в някакъв свой свят, без разузнавачи в куп страни по неясни съображения, с по 600 лв. заплата, със съмненията, че от време на време поглежда нерегламентирано навътре, фактически без контрол, без материално осигуряване, в постоянен политически и кадрови стрес.





за каре



Разузнавателни щрихи



Когато Димо Гяуров стана директор на разузнаването, бе едва на 34 години. Роден е във Варна, където завършва английската гимназия. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет. През 1989-1990 г. е на стаж във

Варненския окръжен съд, а през 1991-1994 е адвокат, гласи официалната му биография. Става депутат от СДС в 37-ото Народно събрание. Женен е, има и дъщеря. Жена му работи в администрацията на президента Стоянов. Гяуров става особено популярен като адвокат по кандидат-президентските дела на Стоянов. Тогава той се явява в съдебна зала рамо до рамо с Екатерина Михайлова. Трудно може да се каже, че назначаването му за директор на НРС не бе изненада. По-различни източници той е бил ефрейтор или младши сержант от запаса, когато с назначаването си в НРС е произведен в полковник.

Сигурно и Стоянов е бил наясно със ситуацията, когато отиде да го представи лично. "На личния състав на НРС аз обясних, че нашата страна е изправена пред едно от най-големите предизвикателства и всички български институции, особено НРС, са призвани да работят за измъкването на България от тази тежка криза и изолация, за да можем да поемем напред", каза тогавашният държавен глава. По същото време той нарече Гяуров "изключително солиден и отговорен човек, професионалист, който независимо от трудностите, ще се справи успешно с новата си работа".

Ако има нещо вярно, то е, че управлението на Гяуров в НРС до този момент е мина без големи скандали. Друг е въпросът за причините. Според неговите поддръжници причината е в стила му на работа. Според противниците му - защото просто няма как да има скандали в място, в което не се работи, а се четат само вестници и Интернет.

В момента службата фактически работи без заместници. Така, както и по времето на Бриго Аспарухов. Още с назначаването на Гяуров бяха сложени двама зам.директори - Георги Димитров и Любомир Трифонов. Те бяха назначени с президентски указ.

Димитров изкара няколко месеца и бе освободен по "лични" причини.

Трифонов остана 4 г., макар че мнозина се чудеха защо на тъй висока длъжност във външното разузнаване е сложен човек, който е работил в СОТИ - една вътрешна спецструктура на МВР. Едни лансираха, че той има пръст в това, че през зимата на 1996 г. в тогавашния лидер на СДС Иван Костов попаднаха записи от подслушани разговори на Жан Виденов и касети от незаконно послушване на "Раковски" 134. Други пък обясняваха, че той е човекът, който е информирал Никола Филчев за подставените подслушвателни устройства в дома му. След това Стоянов го освободи от поста зам.директор. Междувременно Трифонов катастрофира при твърде неясни обстоятелства и лежа в болница.

Тогава през май 2000 г. неочаквано президентът Стоянов смени тона към разузнаването: "Моето впечатление и моят страх днес е, че българските разузнавателни служби в голяма степен работят на самотек". Според него те действали "встрани от генералната политическа линия и от генералната политическа перспектива на България". "Съвсем друго е да имаш възможност да ги контролираш, като им задаваш неудобни въпроси от типа защо харчим толкова пари за нашето разузнаване в града Х, а два пъти по-малко в града У, при положение че българската политика е насочена и концентрирана повече към града У, който е столица, от която искаме да имаме по-голяма информация", каза изненадващо Стоянов.

Тогава думите му бяха подминати с обяснението, че става дума за някакви принципни възражения.

Разбира се не мина и без лични нападки срещу сегашния шеф на разузнаването. На 18 октомври м.г. НРС "сезира главния прокурор Никола Филчев с искане да се изяснят публикации във в. "Република" от 13 и 17 октомври, засягащи генерал-майор Димо Гяуров". Те съвпаднаха с кандидат-президентската кампания на Стоянов.

В материалите се твърдеше, че сума от сметки на НРС , предвидена за ремонт на нейни сгради в Банкя, била отклонена за строеж на частна кооперация. "В кооперацията щели да живеят Димо Гяуров и Емил Стоянов - брат на президента Стоянов", пишеше в статията, озаглавена "Източват разузнаването". В съобщението на НРС от онова време публикациите бяха определени като злонамерени, а съдържащите се в тях твърдения са квалифицирани като клеветнически. Шефът на разузнаването дори даде пресконференция, на която опроверга материалите и обясни откъде са парите му за апартамента. И до момента няма данни какво направи прокуратурата по този случай, междувременно вестникът спря да излиза.
 
Единствената официално разпространена снимка на Джордж Тенет, когато дойде в България през лятото на 1999 г.
1255
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД