|
С наближаването на датата и бавенето на преговорите за решаване на кипърския въпрос тази възможност става все по-реална и осезаема. Тя е и силният коз на Турция.
В интервю за в. "Радикал" турският премиер Абдула Гюл отвори вратичката, като заяви, че може да се преговаря по плана на ООН за Кипър. Но предупреди, че "това в никакъв случай не означава да се губи на масата на преговорите".
Кипър беше разделен на два сектора през 1974 г. Тогава кипърски
гръцки националисти извършиха преврат
и направиха опит да присъединят Кипър към Гърция, подтиквани от гръцката военна хунта. В отговор турската армия се намеси, за да защити етническите турци, възползвайки се от статута на Турция като гарант за независимостта на Кипър. След последвалото жестоко клане островът на Афродита беше задълго разделен от омраза и мъст.
Кипърските гърци и кипърските турци са врагове и днес. 1200 души от мироопазващата мисия на ООН /ЮНФИКИП/ контролират буферната зона от двете страни на демаркационната линия, дълга 180 км.
В почти всяко семейство в Кипър има убити от другия етнос, много фамилии са били разорени и прогонени от домовете си. Кипърци с отвращение разказват как православните храмове в северната част са опустошавани, поругавани и превръщани в конюшни. Същата съдба е сполетяла джамиите и свещените места за мюсюлманите в южната част. Под натиска на ООН специалисти възстановяват в момента някои от религиозните храмове.
Въпреки славата на острова като рай за почивка и бизнес тук мирише на война.
Туристите, за които са създадени прекрасни условия да се забавляват, биват предупреждавани още в началото на престоя си, че в южната част на острова думите Турция и турско са табу. Ако не спазват това правило, на чужденците може да им се случи и нещо доста по-лошо. Около 4 хиляди българи изкарват прехраната си в гръцката част на острова и също са принудени да се съобразяват с правилата на 28-годишната тлееща война между двете общности.
Турция заплаши, че
ще анексира северната част на острова,
ако Кипър стане член на ЕС на 12 декември в Копенхаген. Победилата проислямистка Партия на справедливостта, оглавявана от Реджеп Ердоган, още повече засили усещането, че Анкара няма да се поколебае нито за миг да хвърли войските си срещу южната, гръцка част на острова. Турция дори заяви, че може да присъедини северната част към територията си. Армията в турската част на Кипър наброява едва 4500 войници кипърски турци, но Турция е разположила свои 35 000 военнослужещи и има готовност по море да прехвърли още елитни части. От Кипър я делят само 60 километра.
Възелът е доста затегнат, тъй като Севернокипърската република, създадена през 1983 г., е призната само от Турция. Това означава, че ако в Копенхаген поканят Кипър за член на ЕС, Турция ще анексира територии на ЕС.
От друга страна, Гърция се закани, че ЕС ще си има работа с нея, ако Кипър изпадне от първата вълна на разширяването. Атина дори намекна, че може да наложи вето върху плановете за разширяване на ЕС, ако бъде забавено приемането на Република Кипър. Още повече, че между Атина и Никозия има споразумение от 1993 г. за обща отбрана. Армията на Република Кипър наброява 12 000 кипърски гърци, в състава й има още няколко хиляди гръцки войници.
Както много пъти досега и днес Кипър е превърнат в
разменна монета на великите сили
От една страна, Турция иска да изтъргува мира в Кипър срещу покана за преговори за членство в ЕС, а дори и направо за ангажимент за членство. От друга страна, държавите от ЕС, които са инвестирали доста капитали в офшорната зона на острова, искат сигурност за парите си. А също - сигурност и контрол върху острова, където са разположени две елитни британски военни бази, които НАТО и САЩ използват като челен полигон за акциите си в Близкия изток. Точно в една от тези бази беше установен и щабът на оръжейните инспектори, ръководени от Ханс Бликс, преди да заминат за Ирак.
В британската база в Акротири в североизточната част на остров Кипър има огромно антенно поле, чрез което се извършват едни от най-мощните военни подслушвателни операции. Кипърските гърци остро възразиха и дори организираха протести срещу инсталирането на нова гигантска антена. Страховете им са, че това ще се отрази върху здравето на кипърците.
Местни хора разказват, че военните направили демонстрация на антената пред 7 местни полицаи, които припаднали веднага след пускането й. Въпреки всичко Кипър няма думата и антената беше инсталирана, защото британските военни бази на острова са територия, която принадлежи на Великобритания, а не на Кипър и за тях не важат кипърските закони. Цената на независимостта на Кипър през 1960 г. са тези две бази, които са доста големи и заемат най-плодородните и най-добри земи в южната и югоизточната част на острова.
Зад шетнята и активността преди срещата на върха в датската столица се крият големи интереси и железни правила на играта.
По ирония на съдбата през 1878 г., по време на Берлинския конгрес, Кипър е спазарен между Великобритания и Турция срещу
орязване на територии от Санстефанска България
и връщане в турската империя на Одринска Тракия и Македония. Подялбата става не само с мълчаливото съгласие, но и с активните действия на Русия. На запитването на руския посланик в Лондон Схувалов за позицията на английското правителство по сключения Санстефански договор, отговорът гласял: Санстефанска България да се раздели по билото на Стара планина на Северна и Южна. Така българските земи били разпокъсани на 5 части. При пазарлъка по време на Берлинския конгрес Руската империя лицемерно мълчи, защото получава възможност да завоюва земи в Мала Азия и значителна част от Армения. Русия взема и Южна Бесарабия, отстъпена от Румъния, която в замяна получава Северна Добруджа. Австро-Унгарската империя окупира Босна и Херцеговина, а Франция брани целостта на Сърбия, която за неколкодневното си участие във войната получава като компенсация Нишка област и Поморавието.
Нещо подобно трябва да се случи и тази година през декември в Копенхаген.
Генералният секретар на ООН Кофи Анан предложи свой
план от 137 страници за решение на кипърския въпрос
Този план се хареса на политиците и западните сили, но не беше одобрен нито от кипърските гърци, нито от кипърските турци.
ООН предлага федерация - единна държава, която да включва "две съставни държави", по модела на Швейцария и нейните кантони. Тази идея се подкрепя от Гърция и кипърските гърци, които са 80% от населението и контролират 2/3 от острова. Точно по тази причина лидерът на кипърските турци Рауф Денкташ изказа подозрение, че при тази формула турците ще бъдат претопени. Денкташ настоява за конфедерация, създадена от две суверенни държави с две отделни конституции. Кипърските гърци недоволстват от факта, че с формулата, предложена от ООН, ще се разпусне кипърската република и ще се създадат двете съставни държави, като по този начин ще се легитимира незаконната севернокипърска република.
Формулата на ООН не преодолява разделението. Единственият начин да се заличи границата е, ако Кипър и Турция едновременно станат членове на ЕС и тази граница падне естествено.
Изглежда логично, но невъзможно. До два се свеждат
крайните варианти в Копенхаген
Първият вариант е твърдият. Ако ЕС приеме Кипър заедно с още 9-те страни кандидатки за свои членове и Турция изпълни заканите си да анексира северната част на острова, това ще означава, че тя губи всичките си шансове за преговори и членство в ЕС. Един подобен вариант обаче може да роди неприятен сблъсък и в рамките на НАТО, защото Гърция и Турция ще настръхнат отново една срещу друга. Още повече, че САЩ разчитат на подкрепа от Турция или поне на мълчаливо съгласие при евентуалните удари срещу Ирак. Този твърд вариант ще засили и ислямистката разделителна линия в международните отношения, а това едва ли е в полза на каузата на САЩ за борба срещу тероризма.
Вторият вариант е мекият. При него ЕС дава дата на Турция за начало на преговори за членство и допълнителни финансови компенсации, така че Анкара да преглътне предложения от ООН мирен план за Кипър. Неудобството обаче на този вариант е, че Турция трудно може да бъде компенсирана със суми, които да я удовлетворят. Твърде възможно е в Копенхаген да се приеме нова формула за разпределение на предприсъединителннната помощ и по-голямата част от нея да отиде към Турция. Освен това ако Анкара добре изиграе своя коз сега, тя може да си отвоюва преференциален режим при водене на преговорите за членство, така че да извлече ползи в областта на спорната селскостопанска политика, търговията, транспорта, митническия съюз и финансирането, вместо да й извиват ръцете както на останалите страни-кандидатки.
Третият вариант - Кипър да изпадне от списъка на поканените - ще изглежда по-скоро като капитулация за ЕС и победа за Турция. Този вариант нищо не решава, той само ще отсрочи проблема.
|