- Г-н Димитров, защо не подкрепяте държавния бюджет за следващата година?

- Много странна еклектика представлява този бюджет. От една страна, това е традиционният, познатият ни през последните години бюджет на СДС и на МВФ. Подходът е по принцип същият - рестриктивен. При това рестрикциите са главно за социалните системи, за общините и за доходите на хората. Ние не виждаме в този бюджет политика, която да стимулира растежа. Той е пасивен спрямо това, за което всички мечтаем - ускорен икономически растеж. И това, което ни притеснява, е, че бюджетът продължава да разтоварва богатите и да товари бедните. Това е най-жестокото. Когато на богатия му сложиш примерно да плаща косвен данък, какъвто е ДДС, на него не му се намалява потреблението на основните неща - хляб, мляко, топло и светло. Той има ресурс и си купува толкова, колкото му трябва. Ако нещо му се намалява, това са примерно спестяванията, луксът и богатството. Системата "Дайте да намалим преките данъци и да увеличим косвените" хвърля бремето върху най-бедните слоеве от населението.

- Според мнозинството с промените в данък общ доход се намалява бремето точно за най-нискодоходните групи.



---------------

- От данък общ доход се освобождават хората, които получават под 110 лв. на месец. По сметките на всички международни организации, за да си жив в България, трябва да имаш поне 140 лв. Доходите от 110 до 140 лв. вече се облагат, облага се невъзможността да си жив. Това е издевателство. Същите тези хора с тия 110 лв., като се явят в магазина, ще ги обложат с ДДС за всичко, което получават. Към това добавете акцизите на бензина, на газта и при това и за битово потребление.

-----------------



Да не говорим, че пак ще сменяме шофьорски книжки, номерата на колите... Толкова плащания се събират, че е издевателство да се твърди, че данъчното бреме намалява. То не се доказва и от цифрите, които са в бюджета, защото приходите от преките данъци скачат с 613 млн. лв., или с 11,99%, а приходите от косвени данъци - с 365 млн. лв., или с 8,57%. Можем да предположим, че се увеличава събираемостта, а бремето не се променя, но това не е сериозно. Сериозните икономисти твърдят, че сивата икономика е станала съпоставима с легалната. Това увеличение на приходите от преки и косвени данъци ще дойде от коректния данъкоплатец.

- Политиката по доходите ли е основната ви критика към бюджета?

- Не е само политиката по доходите. Миналата година бе обявено, че се приема най-социалният бюджет. И сравнен с този за 2003 г., това е точно така. Миналата година управляващите бяха заложили в закона за бюджета социални разходи в размер на 14,3% от БВП, а за 2003 г. залагат 13,9%. За образование бяха 4,1%, а сега - 3,8%, за здравеопазване се намаляват от 4,3% на 4%, за наука - от 0,4% на 0,3%, за култура от 0,7% на 0,57%, а разходите за пенсии - от 9,4% на 8,8% от БВП.

Вижте какъв фокус се прави. Обещават се определени разходи за тази година, след това при приемането на следващия бюджет се забравят, взима се за база деветмесечието и прогнозата за изпълнение и пак се обещава. Това е ръст спрямо очакваната реализация на разходите. Всички социални системи са орязани.

- Как си обяснявате този факт?

- Политиката на това правителство е да се намалява частта, която се събира в бюджета за преразпределение. Нека си представим един семеен бюджет. Част от парите, които получава един човек, ги инвестира във фамилна собственост, фамилен бизнес, а друга част заделя, за да образова децата си, да се лекува, да потребява нещо от културата. Колкото е по-беден един човек, толкова по-малко има за култура, за образование, за здравеопазване. Същото правят и управляващите. От една страна, ни обясняват как благодарение на тяхното управление все повече богатеем и все повече свиват парите за култура, за здравеопазване, за социални разходи. Т.е. държат се в съответствие със ситуацията. Ако страната става по-богата, би трябвало да е обратното - да събираме повече пари за тези духовни екстри на една нация. Средно за Европа през бюджета се разпределят 45%, а в скандинавските страни - над 50% от БВП, а ние слизаме с всяка година все по-надолу.

Това е тяхната мечта - бюджетът на двете нули. Те направиха всичко възможно, за да реализират двете си обещания.



--------------------

Първата им голяма, доминираща ценност е нулев бюджетен дефицит. Защо го правим? Защо Германия, лидерът на Европа, не го прави? Не може да ти загива здравеопазването, около 2,5 млн. пенсионери изобщо да не ходят в болница и да чакат на децата си и ти в тази ситуация да кажеш нулев бюджетен дефицит. Този дефицит може да бъде цел и критерий само за кредиторите на България. Но правителството не е представител на кредиторите.

----------------------



- Аргументът на мнозинството е, че това е условие за макроикономическа стабилност.

- Колко пари сме замразили в тази макроикономическа стабилност? Фискалният резерв е над 3,4 млрд. лв. Това са мъртви пари, които не работят.

- Какво е вашата алтернатива на ниския дефицит?

- Реалният дефицит, който съществува, като отчетем недостига на пари за общини, за социални системи, е поне 2% от БВП, но се крие. При нас външният натиск не е в тази посока, хората искат да има реализъм при планиране на приходите и на разходите. А заради тази самоцел - бюджетен дефицит нула - се правят нереалистични приходи и оттам се заплашва сигурността на бюджета.

Втората им мечта е данък печалба да бъде нула, т.е. капиталът изцяло да се освободи. Ако тук бяха тръгнали реки от чужди инвестиции, аз щях да се радвам на тази преференция. Но нищо такова не става.

- Нали целта на облекчението е да привлече инвеститорите.

- Ако това е причината, поради която не идват чуждите инвеститори, това може би е мярка, която може да се приветства за определен период от време. Но при нас има други фактори, които отблъскват инвеститорите. На първо място е престъпността, на второ - корупцията в нашата система. Вместо да атакуваш истинските причини, втежняваш още повече положението, като ползваш един лост, който няма да действа като такъв. Ирландия, за да стане Мека за чуждите инвестиции, с държавна помощ модернизира себе си, модернизира инфраструктурата си. Погледнете нашата преференция в най-затънтеното място. Как ще дойде една голяма, уважаваща себе си компания, където няма летище, пристанище, влак, а пътищата са с дупки, в които може да влезе камион. За четвъртокласната пътна мрежа са отпуснати за ремонт 4 млн. лв. догодина. Това за метене няма да стигне.

- Защо левицата твърди, че бюджет 2003 обслужва "премиера и неговата свита"?

- Връзката е много проста. Парите в бюджета не идват от правителството, а от данъкоплатците, от кредиторите и от ЕС. МВФ е пратил мисия, която да играе ролята на контролен орган и им защитава интересите, а най-различни граждански структури представляват данъкоплатците. Няма сигнал от нито един от тези канали, че подкрепят този бюджет. И възниква въпросът - чий е този бюджет и кого обслужва той?

С лека ръка се изсипват 20 млн. лв. за създаване на нов частен "Балкан". Има пет-шест компании, които могат да поемат функциите му. Те са "лоши частници". Сега го правим и веднага стартира процедура за продажба. Значи има добър купувач, ще намерим добър частник и с 20 млн. лв. държавни пари ще оздравим и после ще го продадем за 200-300 000 лв. и ще кажем, че сме много щастливи, че се намери добър купувач. Подобно нещо предусещам по отношение на енергетиката. Ще продаваме разпределителните дружества и насочваме там сериозни субсидии, за да ги модернизираме, и пак подходящите купувачи да ги купят. Вземете скандалите с БТК и "Булгартабак". За този непродаден телеком вече сме подарили печалбата за тази година и не сме я включили като приход, като дивидент за следващата година. Това са огромни дупки. Само от БТК печалбата ще е около 270 млн. лв. Затова чий е този бюджет? Не мисля, че това е бюджет на данъкоплатците.

- Как оценявате разрива между кабинета и МВФ за бюджета?

- МВФ се появи в България заради това, че нашето правителство доказа, че не може да води отговорна финансова и икономическа политика, допусна криза. Появи се институция, която да не ни позволява да правим глупости. Тази институция сега казва: "Не правете глупости." Това е сигнал за тревога.

Считаме, че приходите са много ниски, че в тях има огромни резерви. Това го казват и управляващите. Те казват, че са откраднати 900 млн. лв. ДДС. Ами да ги вкарат в бюджета. Не мисля, че те ще разрушат системата за кражби. Обратно. Ако през тази година са откраднати 900 млн., догодина може да са и два пъти повече. Затова хем казваме, че в приходната част има резерви, хем - че тя е рискова, че няма да съберат това, което са планирали, защото ще се запази сегашната инерция, корупция, сливане на мафиотски структури с държавата. Затова твърдим, че тези осигурителни прагове няма да осигурят 300 млн. лв. като приходи.



-------------------

Резервите са огромни, но трябва радикално да променят нещата. Приказва се, че се минава към програмно-целеви подход. Кои са тия програми и цели? Остава си старият тавански подход. Слагат таван на министерството, министърът натиска да вземе повече, а финансите отпускат по-малко. За какво отиват тези пари? Няма я връзката мярка-ефект.

----------------------



Ако бюджетът бе създаден по тази схема, тогава парите сигурно ще са по-малки, а ефектът ще е голям. Сега ще бръкнем в държавния бюджет и ще дадем огромни пари за една мнима заетост. Но догодина тази мнима заетост дали ще е реална? Догодина пак ще е мнима и пак ще трябва да бръкнем в бюджета. Това е главната ни претенция.

Единият приоритет е тази скрита безработица по програма "От безработица към заетост". И другият голям приоритет са органите на държавната власт, законодателна и изпълнителна, където ръстът е фантастичен. Това са двата приоритета на бюджета.

- Ще внесете ли предложения за промени в бюджета?

- Искаме поне 40% от БВП да се разпределят чрез бюджета, както е в повечето бели държави. Това прави около 740 млн. лв. допълнително приходи в бюджета.

- Това не означава ли да се повиши данъчното бреме?

- Да се повиши събираемостта. Искаме и друга данъчна политика. Няма пари, а в същото време оставихме високите доходи с 29% ставка. Дайте да сложим поне 34%. Да кажем какъв е прагът, над който да се плаща тази ставка. В много страни на Европа е над 40%. Защо облекчаваме най-богатите, те не инвестират тия пари, а ги влагат в парвенюшки лукс, в луксозни коли, в басейни, в дворци? Що ще им намаляваме данъците. Другото ни искане е необлагаемият минимум да скочи до 140 лв. Това е жизненият минимум, под който не бива да се пада. Да се въведат диференцирани ставки по ДДС. За да освободим най-бедните от непосилни разходи, хляб, мляко, лекарства да са диференцирани ставка или нулеви. А като обложим по-високите доходи, ще осигурим ресурса.

Да се замразят парите за бюрокрацията. Ако останат на нивото на 2002 г., ще се освободят 112 млн. лв. Да се увеличат парите за всички социални системи. В ЕС за здравеопазване се дават средно 6-7% от БВП, за образование 4,5-7%, наука - 1,6%, пенсии - 12%. През тази и следващите години трябва поетапно да се увеличават парите за социалните системи, за да се достигнат средните нива в ЕС като дял от БВП. Пенсиите при сегашния хал на държавата трябва да са поне 10% от БВП. Това прави 465 млн. лв. допълнително средства. Само от дивидента на БТК, ако не се подари на купувача, ще дойдат над половината от тези пари. Смятаме, че държавата трябва 100% да си покрие държавните функции в общините. Настояваме харченето на пари от фискалния резерв в някаква форма да се включи в бюджета. 3,4 млрд. лв. е фискалният резерв, а по норматив трябва да не пада под 1,9 млрд. лв. Те биха могли да похарчат над 1,4 млрд. лв. без санкция на парламента. И вече се почва. За "Балкан" 20 млн. лв., 100 млн. лв. за инвестиционния фонд... Това са парите на България, а не са парите на Милен Велчев или на Сакскобургготски.