Съдът във френския град Тур призова куче за свидетел по дело за убийство в опит да бъде установена самоличността на престъпника, сложил край на живота на собственика на кучето. Така 9-годишният лабрадор Танго се оказа не само в центъра на процеса, но и на свидетелското място. Съдията се надяваше животното да потвърди, че заподозреният за убийството е истинският извършител на деянието. Разпитът бе проведен като научен експеримент, за да могат резултатите да бъдат смятани за достоверни. За целта в съдебната зала бе доведено и второ куче Норман, на същата възраст и същата порода като Танго, което трябваше да изпълнява ролята на т.нар. "контролна група". Съдията дори нареди на обвиняемия да заплаши кучето с бухалка - така, както се смята, че е бил убит собственика на животното, за да се види как ще реагира лабрадорът. По време на разпита Танго обаче не спря да лае. Според експерти опитът с Танго и Норман e претърпял провал и няма да бъдат използвани "свидетелските" показания на лабрадора.
Това обаче не изненада адвоката Грегоар Лафарж, който представляваше обвиняемия. Той заяви, че
цялата история е тотален абсурд
"И ако Танго си беше вдигнал дясната лапа, беше мръднал с уста или с опашка, дали щеше да се смята, че е разпознал клиента ми, или не?", недоумяващо пита юристът. "Мисля, че тази практика може да създаде доста неприятности на френската правосъдна система. Ако съдията пренебрегва основателните искания на защитата и привиква свидетели, на които не може да се разчита, то системата става много опасна."
Напоследък съдилищата във Франция все по-често привикат за свидетели кучета. Преди месец съд в Париж също извика куче в опит да установи извършителите на убийство. В съдебната зала присъства и специално призован ветеринарен лекар, чиято задача бе да обясни поведението на животното, когато пред него полицията доведе двамата подсъдими, смятани за извършители на престъплението. Ветеринарният лекар излезе със заключението, че според реакциите на кучето обвиняемите са виновни. Друг ветеринар, който е експерт и по поведението на животните, в статия за в. "Нувел обсерватьор" обаче отхвърли експертизата на колегата си и дори я определи като "незаконна". "Това заключение не се основава на научно постижение", пише Жак Кордел.
Според вещи френски магистрати
"показанията" на домашните любимци
не могат да имат правна стойност, тъй като дори и най-опитните ветеринарни експерти не могат с категорична точност да преведат какво кучето иска да каже, докато лае, независимо дали се намира в съдебна зала или на улицата. Четириногите не бива да бъде поставяни нито на мястото на свидетел, нито на това на заподозрян за извършването на дадено закононарушение. Правните експерти дори изразяват недоумение на какви правни разпоредби се позовава даден съдия, за да вземе под внимание показанията на куче.
Модата животни да се явяват в съдебните зали из Франция всъщност датира още 2008 г. Тогава за първи път куче бе призовано за основен свидетел при разследване на смъртта на 59-годишна жена, която е открита обесена в апартамента си в парижкото предградие Нантер. Оказва се, че в последните мигове от живота на французойката до нея е бил само домашният й любимец и затова той трябва да "разкаже" какво се е случило през юли 2006 г. Полицаите, отишли на мястото, са категорични, че става въпрос за класическо самоубийство и не е необходимо разследване. На противоположното мнение обаче са роднините на жената - според тях жената е била убита и след това извършителят е инсценирал обесване, за да изглежда като самоубийство.
Появяването на
куче в съдебната зала,
и то като основен свидетел по дело, бе прецедент в юридическата практика във Франция, а може би и в целия свят. Това предизвика общественото любопитство, но самоличността и породата на четирикракия очевидец, както и името на покойната му собственичка останаха неоповестени, по изричното настояване на властите. Животното бе наречено от медиите Скууби - на името на известното от анимационни филмчета куче, което заедно с четири деца разследва криминални случки. Животното участва и в съдебен експеримент, направен в дома на покойната му стопанка, като е пресъздадена сцената на предполагаемото самоубийство. Домашният любимец се е срещнал и с няколко заподозрени за извършители на злодеянието, като при вида на единия кучето започнало "ожесточено да лае" и даже се нахвърлило към него. В момента, в който заподозреният бил изведен, кучето се успокоило. Поведението на Скууби по време на съдебния експеримент, както и реакциите му пред заседателите в съда в Нантер се записват от съдебен служител. Той записвал всички звуци, издавани от кучето, а присъстващ в залата съдебен ветеринар пък внимателно наблюдавал поведението му по време на разпита от съдията. Освен това записите се предават на специално обучени ветеринари, чиято основна задача е да "разчетат" думите и реакциите на животното по време на инсценировките.
Опитни юристи още тогава изразиха съмнения дали може да се разчита на показанията на Скууби. Те бяха доста скептично настроени и твърдяха, че "подобен съдебен спектакъл не може да бъде доказателство за нищо". Адвокатите припомниха, че между смъртта на жената и делото има две години и половина, а 1 човешка година е равна на 7 кучешки години - доста дълъг период дори и за паметта на кучетата. Възможно ли е животното да си спомня какво е станало тогава? - питат те. Ветеринарите все още не са отговорили на този въпрос и остават съмненията дали поведението на едно куче може да стои в основата на осъдителна присъда за криминално деяние.
Кучета може и да не са се явявали досега в съдебна зала като свидетели, но папагалите, особено говорещите, се оказват редовни очевидци по време на бракоразводни дела. Свидетелствата на пъстроцветните птици са се оказвали решаващи за изхода на подобни дела в Канада, Австралия и Аржентина.
|
|