Питате ли се какви данъци плаща автомонтьорът, който се грижи за здравето на колата ви? Дали пенсионерката, която идва да мие прозорците в апартамента ви веднъж в месеца, декларира доходи в НАП? Ако можете да си позволите детегледачка, замисляте ли се дали тя попълва данъчни декларации и внася ли осигуровки върху сумите, които й плащате. Ами бояджията, който е освежил стените у вас, ВиК майсторът, който е оправил капещите кранчета в кухнята и банята, дърводелецът, който ви направи онези чудесни шкафчета - за техните "хонорари" има ли 10% плосък данък? Те не пишат фактури, не разнасят касови апарати, не издават касови бележки.

Всъщност всеки от горните герои е част от явлението, което наричаме "сива икономика". Вие също на практика храните тази икономика със собствените си пари, като плащате за получените стоки и услуги "на ръка". Дори когато купувате бурканче мед, китка цветя или семена от улична сергия.

Неотдавна Евробарометър - звеното на Европейската комисия за социологически проучвания по всякакви въпроси, публикува прелюбопитно изследване за "недекларирания труд" в 28-те страни членки. От него става ясно, че европейците са доста толерантни към явлението и охотно купуват стоки и услуги от "сивия" сектор, който заобикаля бюджета - независимо дали са граждани на бедни държави като България и Румъния, богати датчани или презадоволени поданици на херцогството Люксембург.

В същото време профилът на сенчестото потребление е доста различен в отделните държави - като очевидно зависи от стандарта на живот и от традициите. В Люксембург например най-масово ползваните "сиви" услуги са почистването на дома и "домашната помощничка" - вероятно защото много домакинства могат да си позволят. У нас пък на сенчестия фронт водят храните - 41% от българите купуват "домашно производство" - мед, картофи, мляко, домати, сирене от познат фермер, от баба на село, от хранкоопа, от сергия на пътя. Това поне показва изследването на Евробарометър. При това докато средният европеец най-често твърди, че предпочита "сивото" заради по-ниските цени, българинът го прави не толкова заради евтинията, колкото заради качеството (най-вече когато става дума за трапезата) и заради бързината (когато става дума за услуги).



КЪДЕ СМЕ НИЕ



Рекордьорите на ЕС са Гърция, Холандия и Латвия - цели 30% от населението признават, че са купували от сивия сектор стоки и услуги през последните 12 месеца. У нас това се отнася за 16% и с този резултат попадаме в златната среда на ЕС. Поляци, германци, англичани и испанци са най-малко склонни да пазаруват от доставчици, които много или малко са от сенчестата икономика - 5-8% от населението.

Както вече стана дума, всяка държава в ЕС си има своя набор от най-търсени услуги и стоки на "сиви" доставчици. В Холандия и Дания градинарство и почистване са най-популярни. Докато в Гърция, Латвия, Словения най-ползвани са услугите, свързани със здравеопазване. Половината словаци и чехи наемат майстори за домашни ремонти, като им плащат на ръка. Словакия и Чехия са шампиони в поправките на коли - над една трета от анкетираните там признават, че им сменят гумите и маслото и им ремонтират автомобилите специалисти, които не издават фискални документи и едва ли декларират всичките си доходи.

По принцип европейците най-често наемат "на черно" майстори - дърводелци, водопроводчици, бояджии и т.н. Това са посочили 29% от анкетираните. Всеки пети европеец е ползвал сенчести услуги на автомонтьори. 15% са плащали на ръка на чистачката вкъщи с ясното съзнание, че тя едва ли ще плати данъци върху този доход. А 12% са си купували храна извън магазина, без касова бележка или фактура.



ТЕНДЕНЦИИ



Евробарометър сравнява сегашните данни с положението през 2007 г. и се оказва, че в Кипър и Гърция има увеличение на търсенето на "сенчести" стоки и услуги - с 13-14%, а шведите са охладнели със 7% към тях.

Работа в сенчестата икономика са по-склонни да приемат младите - на 15-34 години, хората, които имат затруднения с битовите сметки, безработните, студентите, сочи още изследването. По-нетолерантни към сивия сектор са пенсионерите, донякъде мениджърите и заможните хора, които никога не са се чудили как ще си платят тока или парното.

Майстори по ремонти и обновяване на дома, градинари и хигиенисти - това са професиите, които европейците най-често практикуват на сянка.

Проучването показва, че европейците масово не си дават сметка, че се ощетява бюджетът, когато става дума за сделки по приятелски, съседски, роднински, между колеги или познати. Всъщност това са ситуации, в които човек предпочита да плати за стока или услуга на някого, на когото има доверие или на когото просто иска да помогне.

Веднага след публикуването на данните на Евробарометър Ласло Андор, еврокомисар по социалните въпроси, предупреди, че феноменът "недеклариран труд" вреди на финансовото здраве - както на всеки човек, който не внася данъци и осигуровки и така влошава шансовете си да получава добра пенсия, така и на държавната хазна.

Европейската комисия и правителствата на 28-те страни от ЕС обаче още не са измислили начин да се справят с явлението. Вероятно защото огромна част от гражданите на ЕС смятат, че държавата не им осигурява достатъчно адекватни и качествени обществени услуги и че и безруго внасят прекалено много данъци и такси. Дано данните от проучването да послужат за урок за политиците и чиновниците.