Десетки хиляди шофьори всяка година биват хващани зад волана, след като са пили. В тази статистика не влизат "късметлиите", които са се разминали, без да ги спрат, на връщане от кръчмата, както и тези, които срещу дребна сума не духат в дрегера. Катастрофите, причинени от пияни водачи, са стотици, а при всяка десета от тях има загинал.

Според Закона за движение по пътищата, който управлява автомобила си с над 0.5 промила алкохол в кръвта, се наказва с отнемане на книжката до 6 месеца и спиране на колата от движение за до 1 месец. Шофирането с над 1.2 промила пък е престъпление, за което Наказателният кодекс предвижда до една година затвор. Ако някой веднъж е наказван за шофиране с над 1.2, то за второ провинение границата пада на 0.5 промила, а санкцията става до 2 години. При катастрофи с жертви, тежестта на наказанието също се увеличава, ако виновният е имал алкохол в кръвта.

Санкциите обаче рядко са спирачка за този, който решава да седне зад волана почерпен. Не може да се очаква, че някой, който не си дава сметка, че застрашава себе си и останалите хора на пътя, ще се стресне от възможността да получи условна присъда или да остане без книжка.

Наредбата за реда и установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС е приета през 2001 г. и е ремонтирана само веднъж пред 2006 г., въпреки предупрежденията на токсиколозите за възможни грешки и неточности. Тя не само е архаична, но е и правена от хора, които са теоретици и нямат опит в практиката, обясниха пред "Сега" съдебни лекари, пожелали анонимност. Според тях в световен мащаб България е сочена като много лош пример в сферата на съдебната медицина. Според него проблемът тръгва от това, че



в България няма рефериращи лаборатории,



т.е. такива, които да задават стандарти и да предлагат истински референтни стойности, по които останалите лаборатории да сверяват часовниците си. Освен всичко, техниката, с която се работи на различните места, е различна. Изобщо не е ясно и как са избрани болниците, които според наредбата са единствените годни да изследват кръвта на шофьорите.

И тъй като има огромен проблем с изследването на кръвните проби, е реална опасността някой да се измъкне, а друг да бъде наказан без причина. Неотдавна БНТ и асоциацията на застраховани и пострадали от катастрофи направиха експеримент с двама доброволци - мъж и жена, които дадоха кръв, след като изпиха по 200 мл водка. Пробите бяха изследвани в 4 авторитетни болнични лаборатории и показаха 4 различни резултата със значително разминаване - от 0.43 промила до 1.1 промила. Това поставя под въпрос надеждността на изследванията, които са в основата на всички дела за шофиране след употреба на алкохол.

Четирите проби бяха пратени "Пирогов", ВМА, Александровска болница в София и в Окръжна болница в Пловдив. И на четирите места се използва газхроматографския метод за изследването им. И резултатите са следните (в промили, по реда на болниците): за мъжа - 0.63, 0.48, 1.1, 0.43, за жената - 0.66, 0.48, 1.00, 0.47. Експеримент беше направен и от химик по метода на Видмарк. Това е алтернативата, позволена от наредбата за изследване на алкохол или опиати в кръвта на шофьорите. Този метод, който според специалисти е остарял, се прилага от научно-техническите лаборатории на окръжните дирекции на МВР. При това изследване пробата показа 0.45 промила. "Този метод отнема часове и крие риск от грешки", обясни химикът Христо Колев.

Според Наредба № 30 на МВР на министрите на здравеопазването, вътрешните работи и правосъдието пробите от кръв се вземат в спешните центрове и се изпращат в определени химически лаборатории в София, Пловдив, Варна и Плевен или в научно-техническа лаборатория на дирекция на МВР до 72 часа от вземането им. Пробите според наредбата се съхраняват в



архаични стъклени шишенца, измити с вода и сапун,



вместо във вакуумни контейнери. В тях се слага консервант, но не и противосъсирващо вещество. Шишенцата се пълнят догоре, затварят се с гумени запушалки, които се облепват с лейкопласт и парафинират.

За областите София, Кюстендил и Перник и Благоевград специализираните лаборатории са в болниците "Света Анна" и ВМА, за Южна България се използва Окръжна болница в Пловдив, пробите от Източна България се изследват в две варненски болници - "Света Анна" и ББАЛ - Варна, а пробите от Плевен, Видин, Враца, Ловеч, Габрово и Монтана отиват в спешното в Плевен.

Звената, в които се работи с кръвните проби, не са оборудвани с камери. Така пробите лесно могат да бъдат подменени или унищожени. И това далеч не е просто хипотеза. През март 2013 г. беше арестуван лекар, който изхвърлил кръвната проба за алкохол на сина си. 22-годишният младеж бил спрян за проверка от полицейски екип. Момчето отказало да духне в дрегера и бил пратен за кръвна проба в спешното в Мездра. Баща му обаче изхвърлил пробата. Година по-късно няма информация нито какво се е случило с лекаря, нито как е приключила историята за сина му.

Транспортирането от спешните центрове до определените от наредбата лаборатории също не е уредено както трябва. Според наредбата пробите от кръв се съхраняват до изпращането им в лабораториите при температура 4 градуса и се изпращат до 72 часа след вземането им в хладилни чанти с транспорт на лечебните заведения, където са взети. Лекари обаче разказват, че се случва и



пробите да пътуват като обикновен колет



по пощата. А това неминуемо ги компрометира, защото в кръвта започват процеси на разлагане, чийто резултат не може да бъде предвиден - в някои случаи количеството алкохол се занижава, но в други се увеличава.

Има и още нещо. От момента, в който някой спре да пие, концентрацията на алкохол в кръвта му започва да се повишава. Този процес трае около един час, след това има известен период, в който нивото държи пика, а после започва да спада. А за санкциите е важна концентрацията на алкохол към момента на спирането на шофьора или към времето на произшествието. По-хитрите адвокати по правило съветват клиентите си да твърдят, че са спрели да пият непосредствено преди спирането им за проверка. Така, когато се изчислява съдържанието на алкохол в кръвта им чрез взетата след час проба, ще бъде използвана формула за намаление на показания резултат. А тази измама би могла да бъде засечена безкрайно лесно - като се вземе втора проба след час и се сравнят резултатите. Или пък като се вземе и проба от урина. Ако концентрацията в нея е по-висока, то значи, че пациентът е в последната фаза на отделяне на алкохола.

В наредбата е описано и че дезинфекцията при вземането на кръв за пробата не се прави с разтвори, които съдържат летливи вещества като спирт, йод, етер, хлороформ и др. Идеята е, че летливите вещества може да опорочат пробата. Според лекари обаче единствената възможност част от дезинфектанта да попадне в пробата е натопеният в него памук да се държи върху иглата, докато се взема кръв. Иначе летливите вещества изветряват за секунди и няма как да дадат отражение върху пробата. Съдии си спомниха за дело за катастрофа с жертва, при която медицинската сестра свидетелствала, че е дезинфектирала ръката на шофьора със спирт, преди да му вземе кръв. Защитата на шофьора опитала да използва това твърдение на сестрата, за да докаже, че пробата е отчела завишен резултат. Но при разпита на сестрата станало ясно, че тя дезинфектирала мястото, след това започнала да приготвя иглата и спринцовката, за да вземе кръв на пациента. И така експертите доказали, че дори да и използвала спирт, в разрез с наредбата, то няма как това да се е отразило на пробата. А тази случка илюстрира и друг проблем на наредбата - тя не предвижда никакви санкции за тези, които опорочават проби, като не я изпълняват точно. Т.е. дори медицинското лице да знае, че не трябва да използва спирт, то би могло да го направи, за да заложи капан за съдебното дело срещу пияния шофьор.

Проблемът е ясен. Решението му изглежда лесно. Стига изпълнителната власт да иска да се заеме с него. Засега не изглежда да има интерес. А и когато за нещо отговаря повече от една институция, по-вероятно е да се стигне до безкрайно прехвърляне на отговорност, отколкото до бързо излизане от ситуацията.