Срещу мен насочват принудително изпълнение заради забавени плащания. Какво могат да ми вземат и какво не? Може ли например да ми приберат хладилника, печки и други такива неща. Получавам и заплати, целите ли ще ми ги взимат?

А.Щ., София



Когато се стигне до принудително изпълнение, то винаги идва ред и на отнемане на имущество и прибиране на части от заплати и от каквито и да е други доходи. Нещо повече. Според чл.442 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) "взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника". Все пак кодексът дава възможност на длъжника да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Например изпълнението да бъде насочено към имот, а длъжникът да предложи да му се взима от заплати и наеми. Тази смяна на подход обаче може да стане само ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя. Тогава той просто насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане.

Иначе в закона ясно са определени конкретни вещи и определени части от заплатите, които не могат да са обект на принудително изпълнение - те са наречени "несеквестируеми". Според чл.444 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено например върху необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава. Не могат да бъдат взети и необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца. Както и машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие. Несеквестируеми са и земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година. Не може да се пипа и жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.

И тук стигаме до визираните вещи. Според ГПК съдебният изпълнител не може да насочи изпълнението срещу "вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет". Именно там е определено, че не може да се вземат по едно горно зимно палто, едно горно есенно палто, една шапка, два костюма (съответно панталони, ризи и жилетки или пуловери - за мъжете, и поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери или четири рокли - за жените) и работното облекло. Длъжникът си запазва и употребяваните обувки и бельо, всички детски храни и принадлежности, по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално бельо за всеки член от семейството.

Съдебен изпълнител не може да посегне и на по една пералня, един хладилник, един телефонен апарат и един радиопарат. Ако има по повече обаче, съдебният изпълнител може да ги вземе. Длъжникът е в пълното си право да си запази и по един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, приборите за хранене, както обикновените маси и столове и необходимите уреди за отопление и една печка за готвене.

Съдебният изпълнител не може да прибира и "изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от длъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления, средства и материали за лечение". Същото се отнася и до учебните пособия, включително книгите и музикалните инструменти, използването на които е необходимо при общото и професионалното обучение на длъжника и членовете на неговото семейство. Длъжникът може да си запази и домашните животни (домашните любимци), но само ако не са отглеждани за продажба, както и семейните и личните ордени и отличия.

И тук като цяло има няколко общи правила. Едно от тях е, че от тези възможности не може да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. Например за жилище, ипотекирано срещу кредит. Само от забраните за земите и жилището пък не може да се ползват длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети.

Законът предвижда не само вещи, но и доходи, които не трябва да се закачат. Така чл.446 от ГПК определя, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, то може да се удържа само при определени граници. Например ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно, то тогава може да се удържи само една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа. Ако получава от 300 до 600 лв. месечно, може да се взимат само една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа. Ако се получават по над 1200 лв. месечно, то тогава се взима горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. Тези суми, които са всъщност месечно трудово възнаграждение, се определят като размер, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Тези ограничения като размери обаче не се отнасят, ако задължението е за издръжка. В същото време законът определя обаче и че върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение.