Ето един въпрос, с който да тествате познанията си по международни въпроси: какво е общото между следните градове - Бирмингам, Кьолн, Окинава, Генуа, Кананаскис, Евиен-ле-Бен, Сий Айлънд, Гленийгълс, Санкт Петербург, Хайлигендам, Лейк Тоя, Акуила, Мускока, Довил, Кемп Дейвид, Лох Ърн.

Не, отговорът не е, че разполагат с минерални извори, макар някои от тях да са известни спа курорти. Отговорът е, че всички те са били домакини на срещите на клуба Г-8 на развитите страни, който засега се връща към предишния си формат Г-7 след замразяването на участието на Русия заради наказанието спрямо Владимир Путин, че лъже на карти. Ако не можете да си спомните какво се е случило на някои от тези срещи, или на всички, не се укорявайте. Повечето от тези сбирки са така скучни и маловажни, че мнозина от дипломатите и журналистите, били там, също едва си спомнят за тях.

И така -



какво беше или е Г-8?



(Участието на Русия е замразено, тя не е изключена, така че групата формално все още съществува.) Първата среща на Г-8 е в Бирмингам през 1998 г., а последната бе миналата година в Лох Ърн, Северна Ирландия. Първата и последната среща се проведоха в Обединеното кралство и това е чисто съвпадение. Университетът на Торонто поддържа Изследователски център Г-8, чийто уебсайт съдържа цялата информация, която бихте искали да знаете за дейността и историята на организацията. Ето част от нея:

С края на Студената война и бързия възход на глобализацията във финансите, производството, комуникациите и други сфери на живота институциите на големите пазарноориентирани демокрации в Г-8 бързо се очертават като ефективен център на глобалното управление в съвременния свят. На годишните срещи на лидерите на Г-8 и на множеството форуми на министерско ниво те търсят решения на главните предизвикателства в сферата на икономиката, сигурността и новото поколение транснационални или глобални теми. Успоредно със съревнованието да гарантират националните си интереси, членовете на Г-8 стигнаха и до добре премерени и амбициозни споразумения, оформящи новия световен ред в сфери като сигурността, търговската политика, човешките права, помощта за развитие и макроикономическа координация.

Чувствам се леко засрамен.



Как съм успял да пропусна тези епохални споразумения?



През 80-те г. на миналия век, когато започнах да следя Г-7, организацията основно се движеше от групата на финансовите министри и централните банкери, които се събираха по няколко пъти годишно и вършеха полезна работа, макар и малко на тъмно, по въпроси като координация на валутните курсове и на търговската политика. Например през февруари 1987 г. 6 от 7-те члена (Италия не участва) се събраха в Лувъра в Париж и се споразумяха да спрат прибързания спад в стойността на долара. Групата се обособи след икономическата буря в началото на 70-те, последвала решението на администрацията на Ричард Никсън да изостави златния стандарт и на практика да сложи край на следвоенната система от Бретън Уудс. Първоначално групата е Г-5 - САЩ, Великобритания, Франция, Япония и Западна Германия. След 1976 г. в нея вече са Канада и Италия.

През годините икономическата и финансова част на Г-7 и Г-8 продължи да работи умерено добре. Тя обаче не успя да спре третата икономика в света - Япония, да изпадне в двадесетгодишен спад, не спря Федералния резерв при управлението на Алън Грийнспан и Бен Бернанке в усилията му да напомпа два балона в цените на ценните книжа, не попречи и на еврозоната да предприеме самоунищожителната политика на затягане на коланите след 2010 г. Групата обаче свърши и положителни неща - намали дълга на развиващия се свят, насърчи икономическото развитие в Африка. Плюс това, когато нещата отиват в екстремни посоки, обикновено се разчита на нея да вземе мерки. През 2008 г., по време на финансовата криза от септември и октомври например, финансовите министри от Г-7 обещаха "да вземат всички необходими мерки за размразяване на кредитните и финансови пазари", след което последваха реални действия на отделните финансови министерства и централни банки.

Нещата с Г-7 и Г-8 се объркаха, когато



президентите и премиерите започнаха да се включват по-често,



започнаха да насрочват сложни годишни срещи с желанието или претенцията да бъдат организация за глобално управление. Това създаде очаквания, които нямаше как да бъдат удовлетворени, и предизвика опозиция от всички, които не бяха допуснати в клуба на богатите или агентите на глобализирания капитализъм. През 1989 г., на среща в Париж, отбелязваща годишнината от Френската революция, бяха първите протестни маршове. Протестите срещу Г-8 стигнаха кулминацията си през 2001 г. с бунтове, пострадали и един загинал в срещата на върха в Генуа. След този кървав сблъсък организаторите на срещите започнаха да избират за срещите на върха предимно изолирани курорти, където



лидерите да бъдат защитени, а протестиращите - изключени



Липсата на протестиращи обаче не промени особено ситуацията. Повечето от решенията на тези срещи на върха не доведоха до нищо особено. През 2003 г. администрацията на Буш, която тъкмо бе организирала нахлуването в Ирак, убеди останалите страни да се присъединят към "план за действие на Г-8" за борба с тероризма. Всяка година участниците в срещите чинно си обещаваха да осигурят мир в Близкия изток, да се борят с корупцията и да се противопоставят на климатичните промени.

Миналогодишната среща в Лох Ърн, петзвезден голф курорт, който вече е във фалит и е обявен за продан, бе една от типичните подобни срещи. Официалната й тема, избрана от британските домакини, бе противопоставяне на укриването на данъци и укрепване на финансовата прозрачност - много смислени каузи. 8-те лидери, сред които бе и Путин, тържествено обещаха "да развият бързо многостранен модел, който ще улесни правителствата да откриват и наказват укриващите данъци". Те заявиха, че "ще работят за създаване на единен формуляр за мултинационалните компании, с който да уведомяват данъчните власти къде печелят от дейността си и къде плащат данъци" и че "ще подкрепят развиващите се страни да събират дължимите им данъци и да имат достъп до глобална данъчна информация, от която се нуждаят".

Като се има предвид



бездната между риториката и действието,



не е изненада, че през последните години вниманието се пренасочи към Г-20, която проведе първата си среща през ноември 2008 г. във Вашингтон. По същество това също е една говорилня. Но тя поне дава глас на милиардите хора, които не живеят в страните от Г-7 или Г-8. Китай и Индия са членки на Г-20, както и много други големи държави, дотогава изключени от годишната фотосесия.

По ирония последната среща на Г-20 се състоя миналия септември в Санкт Петербург, неин домакин бе Путин (по това време той бе в тефтерчето с приятелите на САЩ заради посредничеството му за уреждане на споразумение за предаване на химическите оръжия на Сирия). Следващата среща на Г-20 е насрочена за ноември в Брисбейн, Австралия. Ще е интересно да видим дали Путин ще участва и дали останалите лидери от Г-8 ще искат да седнат на масата за преговори с него.