|
| ---- |
Тези дни пълнолетният български избирател се отдаде на нов вид лотария. След попълване на своето ЕГН в специално поле на страницата на ЦИК той открива дали е в списъка на лицата, подкрепили регистрацията на даден политически субект.
Палитрата от възможности е разнообразна; тя варира от крайнодесни националистически формации до крайнолеви комунистически, като включва и различни по-либерални варианти. Тръпката в играта тук е, че подкрепата е на напълно случаен принцип и нито задоволството, нито огорчението са гарантирани, важно е самото участие, какъвто е и основният принцип на хазарта. Гражданинът, включил се в тази въртележка на късмета, може с изненада да открие, че е сред симпатизантите на тази или онази партия, без дори да знае за съществуването й, но може и да не се намери в списъка, въпреки че специално се е подписал за регистрацията на любимците си.
Ето как се гарантира известна демократичност макар и на случаен принцип. С преференции не се ползва никой (дори омбудсманът), което в крайна сметка дава усещането за равнопоставеност даже в злоупотребата с лични данни.
Дали ефектът на рулетката е плод на машинации от страна на търговците на ЕГН-та, или е софтуерен бъг в системата на Централната избирателна комисия, това в случая не е толкова важно. Ситуацията е толкова абсурдна, че ако не ни се случваше в действителност, бихме помислили, че е съчинена от някой фантаст с твърде развинтено въображение. От друга страна обаче именно в утопията на нелепостта се крият и някои прости истини за битието и вместо да се оплакваме от прецедента, ние би трябвало сериозно да се замислим не е ли това възможност за решаване на политическите ни проблеми.
В дебата за промяна на Изборния кодекс, задължителното и незадължителното гласуване и купения вот съвсем пропуснахме идеята за изборна лотария. А тя явно е витаела във въздуха през цялото време.
Всъщност изборите винаги са носели хазартен елемент. Пряка връзка между това на кого гласуваш доверие и действията на отделните личности и политически организации впоследствие няма. В някакъв смисъл всички ние си носим риска да уцелим или да не уцелим правилния номер, а както диктуват законите в игрите на късмета - по-често не уцелваме. Което или ни амбицира да опитаме пак, или ни отказва от играта изобщо, защото я намираме за скучна.
Нашият глас е залогът ни и разумът диктува внимателно да обмислим на какво поле го поставяме. Но дори да го направим чрез специални калкулации и ден за размисъл, в крайна сметка сме водени от емоционални или фаталистки подбуди. Това, разбира се, няма отношение към развоя на играта като цяло и въпросният глас-залог бива осребрен от системата-крупие не в наша полза. Големият победител винаги е Казиното.
В такъв случай не е ли най-добрият вариант и самите ни избори да бъдат на хазартен принцип. Всички пълноправни ЕГН-та се слагат в обща база данни и се тегли жребий кой кого подкрепя. На напълно случаен принцип - без оглед на платформите и кухата политическа риторика.
Сбогом, популизъм. Ти вече няма да си нужен. Сбогом, платени гласове, шансът не се купува. Сбогом, ниска избирателна активност.
И в крайна сметка подкрепилите партията победител ще са същата амалгама от доволни и недоволни, каквато и в действителност се получава след определено време, но пък възможността за коалиране ще е много по-значителна, поне, статистически погледнато, всички субекти на политическата сцена ще имат идентичен състав от избиратели.
Най-после ще имаме принцип, по който политиката ще ни обединява, а не разделя. Пък и ще сбъднем мечтата на политиците ролята ни да се сведе само до това да проверим постфактум за кого е бил пренасочен гласът ни. Не че сега е по-различно, но поне недоволството ни тогава ще бъде единствено към злополучния късмет на хазарта.
