По време на миналогодишните протести партиите първо се смутиха, но скоро се окопитиха и съзряха в етикета "граждански" поредната популистка ниша за покачване на рейтинга. Лидерите им се кълняха публично, че са чули и разбрали гласа на "гражданите", че ще се отворят към "гражданите" още на следващите европейски избори, че приветстват появата на "гражданското общество". Появиха се нови политически формации с претенции за изключителни права върху етикета - "Движение България на гражданите", партия "България без цензура", движение АБВ и др. Модата на "гражданските съвети" превзе всички институции. В парламента бе създадена нова комисия за работа и взаимодействие с "гражданското общество". Определението "граждански" удари рекордни стойности за последните десетилетия. То трябваше да прикрие все същите стари муцуни, които надничаха иззад новите, "граждански" партии, какъвто бе случаят с Реформаторския блок, новата дясна коалиция, съшита от стари фракции. Блокът подходи по ленински революционно, като създаде "граждански" съвет - нещо като неформално ръководство, съставено от предимно "десни граждани", гравитиращи около партийните централи.

Със заглъхването на гражданското недоволство обаче



определението "граждански" взе да девалвира



Дойде време да се редят листите за европейските избори и партийните лидери да изпълнят тържествените си обещания към "гражданите". И на дневен ред отново излязоха партийните съображения. Първите пет места в листата на "реформаторите" са заети само от лидери на партиите, съставляващи коалицията. Водачката Меглена Кунева е председател на ДБГ, втори е зам.-председателят на ДСБ Светослав Малинов, трети - лидерът на СДС Божидар Лукарски, четвърти - лидерът на Народна партия "Свобода и достойнство" (НПСД) Корман Исмаилов, пети - шефът на БЗНС Николай Ненчев. Първите "граждани" се появяват едва на шесто и седмо място, като единствената им надежда да се класират е преференциалният вот.

Впрочем възможността на избирателите да изберат своя любимец в партийната листа - т.нар. преференция, би трябвало да обезсмисли пазарлъците за места в листите, но не изглежда да е така. Преговорите в РБ дори доведоха да напускането на Надежда Нейнски и "Синьо единство". Същевременно тъкмо в тази листа са най-възможни разместванията, тъй като голяма част от онези 1/3 българи, които заявяват готовност да се възползват от преференцията, са привърженици на блока. Ако за коалицията, например, гласуват 300 хиляди, последният може да стане първи с 15 000 гласа.

Другата "отворена" и "гражданска" формация - "България без цензура", бави до последно листата си за евровота. За да ни изправи пред една трудно разрешима загадка. След като месеци наред водачът Николай Бареков ни уверяваше, че не ще да ходи в Брюксел и ще отстъпи водаческото си място на втория, изглежда е претърпял катарзис. Последно щял да заеме мястото си в ЕП, но само до предсрочните парламентарни избори. Ами ако няма такива? Значи за цял мандат. Не е хубаво "правдотърсачът" от малкия екран да разиграва народа с празните си приказки и



да го праща за "брюкселско зеле" хептен без цензура



Освен ако не допуснем, че духът на Ванга се е вселил у журналиста от дълго общуване с Нешка Робева и той е развил способността да предсказва предсрочен вот. Може, но едва ли. Предвид възможностите на коалицията да вкара най-много един евродепутат, то ако няма преждевременни избори, вторият партиец в листата - Ангел Джамбазки от ВМРО, ще трябва да възобнови ксенофобските си послания на местна почва. "Евромайките", които трябваше да са основният градивен материал на Барековата листа, също изпаднаха на по-задни места в класацията. Така лъжите в торбата на този "дясно-ляв", "богат-беден" "бойколюбив" бойкомразец се умножиха с още една. Лошо начало за един нов политик.

В ГЕРБ също не изглеждат повлияни от "гражданския" дух, обзел политическите централи. За евровота Бойко Борисов заложи на добре познати лица - бившия евроминистър Томислав Дончев и сегашните евродепутати Андрей Ковачев, Мария Неделчева и Владимир Уручев. И в тази партия разиграват предизборен съспенс, като поднасят кандидатите си на порции. Преди месец бе представена водещата четворка, а преди дни - и останалите. "Гражданският" пробив тук се олицетворява от новата звезда на ГЕРБ - бившата манекенка Ева Паунова, по съвместителство кръстница на най-малката щерка на Цветан Цветанов, което явно се е оказало решаващо за CV-то й на бъдещ евродепутат. Паунова е на избираемото 5-о място, следвана от депутата юрист Емил Радев. Очевидно партията и този път ще остане вярна на своя девиз "1 грам лоялност = 1 килограм интелект".



Интерес заслужава тактиката на БСП



Там "гражданите" на избираеми позиции са двама - четвъртият Петър Курумбашев и петата Достена Лаверн. Преди тях са Сергей Станишев, Илияна Йотова и Георги Пирински. Курумбашев продължава да се води част от "гражданската квота" на БСП, въпреки двата депутатски мандата. Това му позволява да заема непопулярни позиции и да развива лобистка дейност, извън тесните рамки на партийното членство. Достена Лаверн е френското бижу върху лекьосания ревер на столетницата и намигване към четящите млади леви, които приветстваха книгата й "Експертите на прехода" за задкулисието на десните тинк-танкове. Ролята й е да громи неолибералния модел, наложен у нас не без помощта на БСП. По-скоро със статут на гражданин в листата се подвизава и журналистът от в. "Дума" Александър Симов, въпреки че е член на БСП. Нему е поверена ролята да изговаря смело позиции, които БСП публично не смее да споделя. Така например по украинската криза Симов споделя откровено проруски тези, докато Станишев и Вигенин се крият зад откровено антируските европейски формулировки. Така БСП хем отправя "правилните" послания към русофилския си електорат, който понася болезнено предателството на върхушката спрямо Русия, хем лидерът не рискува европейската си кариера с политнекоректни изказвания в разрез с европейските директиви. Лицемерната роля е поверена на кандидат, който не ламти за брюкселски пост, така че няма нищо за губене. Виж, заради спасяването на лидерското реноме вероятно ще бъде възнаграден със сигурно място в парламентарните листи.

Единственият кандидат на АБВ с шансове за ЕП - Ивайло Калфин, ще трябва да доказва, че и



сам воинът е воин



Формално погледнато, няма нищо вдъхновяващо в социалдемократическата коалиция, която застава зад него - хората на Кольо Парамов, Кръстьо Петков и част от бившите социалдемократи на Николай Камов. Но съществува скрита механика на българския вот, която може да го облагодетелства ненадейно. У нас симпатиите и антипатиите са определящи за изборния резултат, а има немалка част сред бесепарите, които биха гласували за Първанов, ерго Калфин, стига никой да не научи. Като форма на протест срещу произвола на сегашната партийна върхушка, която провежда систематична чистка по места на нелоялните. Има и един скрит десен вот, който може да се отлее към Калфин - на бивши седесари и костовисти, които не приемат коалицията с Меглена Кунева и с ренегатстващи депесари. С вота си за евродепутата хем ще накажат измяната на своите, хем ще подлеят вода на "комунистите", разбирай БСП.



"Гражданинът Пеевски" в листата на ДПС



представлява плашеща аналогия с "Гражданинът Кейн" - все истории за медийни магнати, прекрачили мярката за приличие. Номинирането на успелия млад човек за евродепутат определено е "скандалът" на този вот. Формално Делян Пеевски не е член на ДПС и в този смисъл попада в "гражданската" му квота, което е допълнителна подигравка с термина. Депутатът и несполучил шеф на ДАНС зае наградното второ място в листата, въпреки че според броя номинации то се пада на лидера на младежкото ДПС Илхан Кючюк. И в този парадоксален смисъл ДПС единствена дава предимство на "гражданина" над "партиеца" в листата си.

Струва си да се отбележат и някои странни коалиции за тези евроизбори, останали без логично обяснение. Какво свързва, например, някогашната управляваща партия НДСВ с Илияна Раева? И що дири "Гергьовден" при Бареков? Но, както се казва, никога не е късно да станеш за резил.