Здравеопазването е в критично състояние - системата работи неефективно и е силно бюрократизирана, корупцията е много висока. Не се осигурява реален и равен достъп до качествено здравеопазване на почти една трета от българите. Така най-кратко може да се опише картината на родното здравеопазване. Подробен анализ на всички проблеми и предложения за решаването им направи преди дни Българската стопанска камара, а резултатите са обобщени в доклада "Здравеопазване `2014: състояние, проблеми, решения, предизвикателства". Какво показва тази "рентгенова снимка" на системата?

За периода от 2008 до 2014 г. официалните публични разходи за здравеопазване са нараснали с 23% - от 2.815 млрд. лв. на 3.468 млрд. лв. Един от основните проблеми на системата е ниската ефективност на отделяните средства. Липсва прозрачност - не се представят анализи за извършените разходи за здравното обслужване на хората, за възникналите проблеми в медицинското обслужване и най-вече за резултатите от него. Липсва отчетност за реалните разходи, в резултат на което няма данни за крайната себестойност на медицинската услуга, посочват авторите на доклада.

Въпреки драстичното увеличение на разходите за здравеопазване на едно лице



българите не са по-здрави



Другият парадокс е, че публичните разходи се увеличават, но заслугата за това определено не е на институциите. Държавата е дезертирала от изпълнение на законовите изисквания, категорични са експертите на работодателската организация. Трайна тенденция е ръстът на постъпленията от осигурителни вноски да е в резултат само от увеличението на средния осигурителен доход, средния размер на всички пенсии, минималната и средната работна заплата, минималния и максималния осигурителен доход, увеличението на здравната вноска - държавата се опитва да компенсира намалените приходи чрез увеличение на прякото и косвеното облагане, смятат от БСК. Според изчисленията в анализа през периода 2008 - 2013 г. здравната вноска се e увеличила с 33%, таванът на максималния осигурителен доход - с 10%, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се - със 75% (!), средният осигурителен доход - с 30%, средната работна заплата - с 48%, минималната заплата - с 41%. В същото време обаче това увеличение не води до рязко нарастване на номиналната стойност на приходите от здравни вноски - през 2008 г. те са в размер на 1.561 млрд. лв., а през 2012 г. те са 1.728 млрд. лв. Излиза, че увеличението на показателите, които пряко влияят върху размера на приходите от здравни вноски, не е правопорционално на тези постъпления.

Причините за неравномерното нарастване на приходите от вноските са две - непрекъснато увеличаващият се брой на здравно неосигурените и отказът на държавата да плаща пълния размер на здравната вноска за осем категории лица. Към момента без здравноосигурителни права са 1.2 млн. българи. Дали заради възможността за еднократно възстановяване на правата си, или заради липсата на нормативна уредба, която да урежда правилата за медицинското им обслужване, но тези хора "консумират" медицински услуги наравно с останалите. Налице е и друг парадокс - държавата, която по закон поема здравното осигуряване за децата, учениците, редовните студенти, пенсионерите, затворниците, безработните с право на обезщетение, плаща вноска в размер на 4%, докато за работещите и самоосигуряващите се тя е в двоен размер - 8 на сто! Скандално и без логично юридическо обяснение е фактът, че законът еднозначно санкционира нередовните платци на здравни вноски, като ги лишава от права, но държавата остава безнаказана по отношение на милиони осигурени от нея граждани, които са сред най-масовите потребители на здравни услуги.

Средната осигурителна вноска, която държавата плаща за осигурените от нея, е 19.60 лв. За сравнение: средната вноска за осигурените от реалния бизнес е 60.10 лв., изчисляват от БСК. Така излиза, че реалният сектор осигурява 64% от бюджета на НЗОК, въпреки че осигурява 33.4% от всички лица. И още - от 2010 до 2013 г. общият трансфер от републиканския бюджет към НЗОК за здравни вноски на осигурените от държавата е все 941.1 млн. лв. годишно въпреки увеличението на заплати, осигурителни прагове и пр. Само от увеличението на пенсиите в здравната система не са постъпили 62.207 млн. лв. Тази тема намери продължение и с иска, подаден от Българския лекарски съюз срещу държавата в Комисията за защита от дискриминация.



Държавата не е най-коректният осигурител



в самата държава - това е парадокс, коментира д-р Димитър Петров, експерт в Българския лекарски съюз и бивш директор на Националната здравноосигурителна каса. Според него ако държавата внася 12 пъти по-малко средства, хората на максимални доходи започват да се питат защо да го правят, щом самата държава не си изпълнява ангажимента. От лекарския съюз изчислиха, че ако от 1 юли държавата започне да внася пълния размер на вноската от 8% само за децата, за половин година това ще налее в хазната около 190-200 млн. лв. Лекарите поставят и друг проблем - за разлика от работещите осигурени за децата и пенсионерите например няма персонален регистър, в който да се проверява здравноосигурителният им статус.

Оказва се, че системата е тотално изкривена - въпреки че си плащат здравните вноски, работещите и самоосигуряващите се често са принудени да доплащат по неясни критерии и цени. На практика в страната функционира огледален пазар на здравните и медицинските услуги, който е на ръба на закона и често навлиза в сивия сектор. Редовните платци са наказани - веднъж си плащат здравните вноски, втори път доплащат за "екстри" или дори за услуга, която уж е включена в пакета на касата. Доказателството е в трайното увеличение на разходите, които човек плаща за здравеопазване. И ако за периода от 2008 до 2014 г. публичните разходи за системата са нараснали с 23%, то за същия период разходите за едно лице са нараснали с цели 58%. През 2002 г. човек е плащал за здравни услуги (извън вноската) около 66 лв., а през 2012 г. сумата вече е 212 лв. Прогнозата е тази тенденция да се запази и през следващите години, като делът на частните разходи за здраве ще достигне 48-49 на сто, т.е. рисковете ще се покриват за сметка на отделния потребител, предупреждават анализаторите от БСК и добавят, че тенденцията в Европа е обратната - увеличаващата се финансова тежест е за сметка на обществените средства. Липсата на последователна политика в системата на здравеопазване позволи да се формира псевдопазар на здравни услуги, в който ежегодно се разходват между 7 и 9 млрд. лв., се посочва още в доклада на работодателската организация.

Причините за изкривяването на системата са структурни и политически. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП са около 4%, докато средното ниво за Европейския съюз е средно 7 на сто. Но дори тези много по-скромни средства на фона на европейските тенденции се харчат неефективно и често пъти безконтролно.

Пазарът на здравни услуги не се регулира, не се управлява, не се анализира и не се отчита ефектът от инвестирането на заплатените от населението огромни средства за подобряване здравето на нацията, пише в анализа на БСК. В същото време има



постоянен и необоснован натиск



за непрекъснато увеличаване на пакета от дейности, който се покрива от бюджета на здравната каса - редки болести, скъпоструващи консумативи и др. Не трябва да се забравя и скандалното отклоняване на около 2 млрд. лв. от здравни вноски, натрупани като излишък в бюджета на касата по времето на ГЕРБ. Още по-скандално бе искането на депутатите от ГЕРБ вече като опозиция държавата да върне тези пари в бюджета на касата. Неефективното събиране на вноски от 1.2 млн. здравно неосигурени също е проблем, който държавата поне към момента не може да реши.

Корупцията е голяма, голям е и размерът на подкупите, което лишава бедните от здравни грижи. Въвеждането на регулативните стандарти в извънболничната помощ и особено на лимитите в болничната помощ създадоха условия финансовият резултат на лечебните заведения, а оттам и доходите на медицинския персонал да не зависят от количеството и качеството на положения труд, от търсенето и предлагането на тяхната услуга, подчертават от БСК. Оттам припомнят и друга крайно негативна тенденция - постоянно разрастващата се армия от чиновници. В администрацията на НЗОК и регионалните й структури, здравното министерство и агенциите към него са ангажирани над 2500 души. МЗ пряко финансира 114 юридически лица на бюджетна издръжка - самостоятелни административни структури, здравни и лечебни заведения. Заниженият контрол при отпускането на инвалидни пенсии и болничните листи, липсата на стратегия за спешната помощ, драстичното увеличаване на броя на болниците, липсата на политическо решение за проблемите на приватизацията... са само част от дългия списък с проблеми, пред чието решаване са изправени управляващите. Създадена е обстановка на общ негативизъм и на недоверие към обявените намерения за радикална реформа в здравеопазването, констатират от БСК. Дали инерцията от липсата на реформи ще отстъпи над желанието за истинска промяна - предстои да видим.



ИДЕИ

БСК ще представи на правителството 27 предложения за радикални промени в системата на здравеопазването. Сред тях са:

- да се преразгледа принципът на солидарността в осигурителната система;

- определяне на модела на здравната система у нас и какво ще е участието на държавата във финансирането й;

- провеждане на единна политика по разходване на публичните средства за здравеопазване;

- анализ на ефективността от работата на системата на управление на здравеопазването;

- въвеждане на реално трипартитно управление на НЗОК, което да отговаря на реалния принос на страните във финансирането на системата;

- оптимизиране на структурата и броя на персонала на НЗОК на основата на

тотална електронизация на дейността й;

- остойностяване на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

- определяне на реалната здравна вноска, която трябва да прави държавата за осигуряваните от нея лица;

- спешно намиране на решения за здравно неосигурените лица;

- да се промени системата на заплащане на медицинския персонал и финансирането на болниците;

- да се реши проблемът със статута на болничните заведения;

- създаване на обективен рейтинг на болниците;

- да се приеме политическо решение за приватизацията;

- да се проведе широка обществена дискусия по проблемите и перспективите на развитието на здравната система.



ВИЗИЯТА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

Здравеопазването е един от малкото сектори, където поне на думи има развитие в първата година от управлението на БСП и ДПС. Засега обаче идеите изглеждат малко разхвърляни. Въпреки че парламентът одобри здравната стратегия, все още не е ясно какъв ще е моделът за здравно осигуряване - ще има ли допълнително доброволно здравно осигуряване по подобие на пенсионния модел, или сегашният модел ще се запази, но ще се въведе официално доплащане. Тези дни управляващите заговориха за различни варианти за пълното покриване на здравната вноска за децата. Едно от предложенията е родителите да поемат това осигуряване, което е крайно непопулярна мярка. Друга идея, която все още не е нормативно облечена, е, здравно неосигурените, които не са социално слаби, да се връщат в системата срещу заплащане на здравните вноски за всички 14 години назад. Според министър Таня Андреева това би засегнало около 150 000 от длъжниците на здравната каса, които не попадат в категорията на бедните. В същото време има и редица мерки към засилване на държавната намеса в сектора - например министърът еднолично да разрешава разкриването на нова болница още на ниво инвестиционно намерение.